Музей на страха
Шрифт:
Ли закима оживено.
— О, да. Много крадец. Много опасно.
— Наистина ли?
— Много крадец. Много бандит — поклати тъжно глава Ли.
— Този апартамент поне изглежда сигурен.
Нора се заслуша. Таванът изглеждаше добре изолиран — поне тя не долавяше никакъв шум отгоре.
— Квартал несигурен за момиче. Всеки ден убийство, грабеж, кражба. Изнасилване.
Нора знаеше, че въпреки окаяния си вид Китайският квартал бе един от най-безопасните в града.
— Не ме е страх — каза тя.
— Много
— Така ли?
— Никакъв музика. Никакъв шум. Никакъв мъж нощем. — Ли се опитваше да измисли още неща, които една млада жена ще намери за нежелателни. — Никакви цигара, никакви пиене, всеки ден чисти.
Нора слушаше и кимаше одобрително.
— Добре. Звучи ми чудесно. Искам едно чисто и тихо местенце. А и нямам приятел.
С нов пристъп на гняв си помиен за Смитбак и за това как я бе въвлякъл в тази бъркотия с публикуването на статията си. До известна степен той наистина бе отговорен за тези папагалски убийства. А вчера пък бе имал наглостта да спомене името й на кметската пресконференция, та да разбере за нея и целият град. Вече бе сигурна, че след случилото се в архива оставането й в музея бе още по-проблематично от преди.
— Газта не е включена в цена.
— Разбира се.
— Няма климатик.
Нора кимна.
Ли бе изпаднал в затруднение, но лицето му изведнъж светна от нова идея.
— След самоубийство, никакъв оръжие в апартамента.
— Самоубийство ли?
— Млада жена обесила. На ваша възраст.
— Обесила ли се е? Нали споменахте оръжие?
Той се обърка в първия миг, но лицето му отново светна.
— Обесила, но не става. После застреляла.
— Ясно. Предпочела е всестранния подход.
— Като вас, тя няма приятел. Много тъжно.
— Какъв ужас!
— Случило точно тук — посочи Ли кухнята. — Не намерили труп три дни. Лош миризма. — Той облещи очи и добави с драматичен обертон: — Много червей.
— Ужасно — рече Нора и се усмихна. — Но апартаментът е направо прекрасен. Ще го наема.
Отчаянието на Ли се задълбочи, но не каза нищо.
Тя го последва към неговия апартамент. Нора седна на дивана без да я канят. Съпругата пак беше там — внушително присъствие на вратата на кухнята. Върху лицето й бе изписана подозрителност и неудоволствие. Ръцете й изглеждаха като свински бутове.
Мъжът седна с нещастен вид.
— Е — рече Нора, — да приключваме. Искам да наема апартамента. Нуждая се от него веднага. Днес.
— Трябва проверки банка — отвърна неуверено Ли.
— Няма време, а и ще платя в брой. Апартаментът ми трябва още тази вечер, инак няма да имам къде да спя.
Докато говореше, тя извади плика на Пендъргаст. Бръкна в него и извади пачка стодоларови банкноти.
Появата на парите предизвика шумно неодобрение от жената. Ли не отговори. Не откъсваше поглед от банкнотите.
— Тук е наемът за
Апартаментът беше окаян, а исканият наем — чудовищно висок, поради което навярно си стоеше ненает. Надяваше се, че Ли не би могъл да си позволи да игнорира парите в брой.
Последва нова остра забележка от жена му. Ли я пренебрегна. Отиде отзад и се завърна след малко с два договора. Бяха на китайски.
— Трябва банкова проверка — рече упорито жената на английски заради Нора. — Трябва проверка кредита.
Нора не й обърна внимание.
— Къде да подпиша?
— Тук — посочи мъжът.
Нора написа с размах Бетси Уинчъл и на двата екземпляра и след това добави разписка: 6600 долара, получени от господин Линг Ли.
— Чичо ми Хуанг ще ми го преведе. Надявам се за ваше добро да няма нищо незаконно в него. А сега подпишете вие. За разписката.
Жената пак издаде остър звук.
Ли подписа на китайски; насърчен, както изглеждаше, от съпротивата на жена си.
— А сега ми дайте ключовете и приключваме.
— Трябва направи копие от ключове.
— Дайте ми тези ключове. Сега вече апартаментът е мой. Аз ще направя копия за своя сметка. Трябва да започна да се нанасям веднага.
Ли с неохота й подаде ключовете. Нора ги взе, сгъна единия екземпляр от договорите, мушна го в джоба си и се изправи.
— Благодаря ви много — рече весело тя и протегна ръка.
Ли я стисна едва-едва. Докато вратата се затваряше, Нора чу ново остро избухване на жената. Кавгата, изглежда, щеше да продължи дълго.
Трета глава
Нора веднага се върна в апартамента долу. О’Шонеси се появи, докато отключваше вратата. Двамата влязоха във всекидневната и Нора затвори вратата с всичките резета и вериги. След това отиде до зарешетения прозорец. В двата края на перваза стърчаха гвоздеи, на които някой бе окачвал импровизирана завеса Тя съблече палтото си и го простря върху гвоздеите, за да не може да се вижда отвън.
— Уютно местенце — рече О’Шонеси, душейки наоколо. — Мирише като на местопрестъпление.
Нора не отговори нищо. Гледаше вторачено пода, вече мислено си представяше разкопките.
Докато О’Шонеси оглеждаше апартамента, Нора обиколи всекидневната, изследва пода, разчерта го наум, планираше следващите си действия. След това клекна и извади джобно ножче — брат й Скип й го бе подарил за шестнадесетия й рожден ден и тя никога не се разделяше с него — и го мушна между две тухли. Бавно и внимателно изчисти слоя мръсотия и стар восък за полиране. Завъртя ножа между тухлите, за да разхлаби леко настилката. След това размърда първата тухла и само след миг я измъкна от гнездото й.