Натюрморт с гарвани

Чайлд Линкълн

Пендъргаст не отвърна нищо.

Вратата се отвори отново и в стаята влезе Уинифред Краус, която се подпираше на ръката на трети полицай. Беше в болнична роба и вървеше съвсем бавно. Под мишница носеше опърпана книга. Лицето й бе бледо и хлътнало, но веднага щом видя Джоб, то се оживи и сякаш целият й външен вид се преобрази.

— Джоби, миличък! Мама е.

Гласът й долетя в тъмната стая за наблюдение от високоговорител

над прозореца и прозвуча дрезгав и електронно-тенекиен в настъпилата тишина.

Джоб вдигна глава и върху лицето му се изписа гримаса на усмивка.

— Мама!

— Донесох ти подарък, Джоби. Виж, това е твоятакнига.

Джоб издаде нечленоразделен радостен звук.

Тя приближи и придърпа един стол по-близо до сина си. Полицаите се стегнаха, но нито Уинифред, нито Джоб им обърнаха внимание. Тя седна до него, обгърна с крехката си ръка огромните му рамене, придърпа го към себе си. Започна да му тананика тихо, Джоб засия и се облегна на нея, а телешкото му лице светна от радост и щастие.

— Господи — прошепна Хейзън. — Погледни. Тя го люлее като бебе.

Уинифред положи книгата в скута му и я отвори на първата страница. Беше книжка с детски римушки.

Ще започна отначало, нали Джоби? — изгука му тя. — Точно така, както обичаш.

И тя започна да чете бавно с напевен тон:

Ще изпеем песничка за грош, Джобчето ни пълно с ръж; Двайсет и четири черни птици Изпечени във пая. И когато паят бил разрязан, Птиците запели. Не беше ли това блюдо Изискано и царско?

Джоб кимаше с голямата си глава в ритъма на римушката, от устата му излизаше едно „у-у-у“,което се надигаше и падаше, следвайки модулацията на гласа й.

— Боже мой — рече Хейзън, — побърканякът и майка му. Само като гледам, тръпки ме побиват.

Уинифред Краус свърши стихчето и бавно обърна страницата. Джоб просия и се засмя. А тя започна отново:

Дейви, Дейви Кюфтето, Ще го сварим във гърнето; Ще

го намажем със захар и масло И ще го схрускаме, дорде е топъл

Хейзън се обърна и сграбчи ръката на Пендъргаст.

— Аз се махам. Ще се видим в Чистилището.

Пендъргаст улови ръката му, без да му отговори, без да забележи. Бе вперил поглед в сцената пред себе си — майката, която чете стихчета на детето си.

— Виж тази хубава картинка, Джоби. Погледни!

Уинифред Краус вдигна книгата и Пендъргаст зърна илюстрацията. Книгата бе стара, страниците й — оръфани и зацапани, ала картинката все още можеше да се види.

Веднага позна изображението. Това разкритие връхлетя Пендъргаст почти като физически удар и той залитна. Отдръпна се от стъклото.

Джоб сияеше и продължи да напява, а главата му се клатеше напред–назад.

Уинифред се усмихна, лицето й бе ведро и спокойно, и отгърна на следващата страница. Неестественият, усилен от електрониката глас на майката продължи да пращи във високоговорителя:

От какво са направени малките момченца, от какво? От какво са направени малките момченца? От змии и охлюви и опашчици на кученца, Ето от какво са направени малките момченца…

Ала Пендъргаст вече го нямаше, за да я чуе. Никой от групата от скупчили се до стъклото психиатри и студенти не забеляза как стройната тъмна фигура се изнизва навън. Бяха прекалено заети да обсъждат къде биха могли да намерят диагнозата в справочника DSM–IV и дали изобщо, всъщност, щяха да я намерят там.

Douglas Preston, Lincoln Child

Still Life With Crows, 2003

Сканиране и редакция: ultimat, 2009

Разпознаване и начална редакция: Ti6anko, 2009

Издание:

Дъглас Престън и Линкълн Чайлд. Натюрморт с гарвани

Издателство „Коала“, София, 2003

Редактор: Сергей Райков

ISBN 954–530–092–2

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2009-11-27 23:00:00