Неизбежно правосъдие

Лескроарт Джон

— Според теб, аз от властниците ли съм?

— Не ми се вярва да си от сътрудниците.

Тя се позасмя.

— Сигурно е така. — Надигна се и седна върху бюрото. — Значи искаш тук да се мотаят какви ли не хора?

Той пристъпи към нея, докато краката му опряха в бюрото, между нейните. И така не беше по-висока от него.

— Не ми е ясно как го правиш.

— Онази врата май не се заключва. — Тя го прегърна през кръста и вдигна очи към лицето му. — Ами как… Илейн ми се обади, като че беше във вторник вечерта и ми се стори, че всичко това

ще надигне цяла буря, затова си купих билет за самолета и пристигнах в Сан Франциско. Трябваше да съм тук, да помогна, ако успея. Понякога е задължително да си осигуриш свобода на действията. И си казах, че сега е точно такова време. Радвам се, че взех това решение. — Придърпа го към себе си. — А ти?

Той отиде до вратата, увери се, че наистина нямаше как да я заключи, после отвори и надникна в коридора.

— Навън няма никой. — Върна се да вземе стол и го пъхна под дръжката на вратата. Пак дойде при нея. — Шест часа. Вероятно никой не е останал.

Тя стъпи на пода, свали си чорапогащника и пак се настани на бюрото.

— Да побързаме — каза и вече разкопчаваше колана му, привлече го по-наблизо.

— Може ли да ти използвам телефона за минутка? — попита той, докато вече набираше цифрите.

Тя бе издърпала стола от вратата и седеше на него.

— Глицки се обажда. — И след кратко мълчание: — Оставил си ми твоя номер в пейджъра. — Заслуша се и погледна часовника си. — Мога да бъда там след час. — Отвори попаднал му бележник, надраска нещо и откъсна листа, за да го пъхне в джоба на ризата си. — Добре. Ще се видим.

— След час ли? — повтори Лорета.

Глицки седна срещу нея.

— Беше един приятел с новини от Уес Фаръл, адвоката на Кевин Ший.

Не можа да разгадае лицето й, но за миг като че топлотата изчезна от нейния поглед.

— Тъкмо щях да те питам — каза тя.

— Аз пък тъкмо щях да ти разкажа колко напрегнат ден беше.

Изреди всички случки и толкова много от тях бяха свързани с Кевин Ший. Последния път, преди да отидат заедно в ресторанта, той й каза, че се надява да задържи Ший след броени часове. Сега й обясни затрудненията с новия районен прокурор Рестън, с Фаръл, Ригби и ФБР.

Когато свърши, Лорета каза:

— Значи си убеден, че Алън не предлага на Ший специална защита _заради_ мен?

— Горе-долу това си мисля.

— Е, значи трябва сложим край на това. Ейб, не съм се настроила да смачкам Ший на всяка цена, сам знаеш. Откакто съм тук, настоявам да бъде арестуван според всички изисквания на закона.

— _Знам_, Лорета. Но междувременно Уес Фаръл предлага Ший да се предаде — лесно и просто, — а насреща иска само минимални гаранции от Алън Рестън, който обаче не е съгласен. После, незнайно защо, Фаръл започва да ме отбягва. След това Ший излиза на бял свят с този видеозапис и обяснява как е станало според него, но това изобщо нямаше да се случи, ако Рестън… Илейн спомена ли ти нещо досега?

Щом чу името на дъщеря си, Лорета видимо се напрегна.

— Доста

говорихме за… но не за това. Нищо конкретно. — Тя се запъна. — Каза ми, че ти си научил.

— За нея и Лок ли?

— А тя знае за нас двамата.

— Внимавах да съм по-мъгляв. И говорих в минало време.

— Но не и аз, за съжаление.

— Е… — измънка Глицки и въздъхна дълбоко.

— Извинявай. Но вече разбираш… не сме обсъждали Кевин Ший.

Глицки се изправи и закрачи из стаичката. Спря до прозореца и зарея поглед към удължените сенки навън.

— Онова обаждане… — започна той. — Моят приятел смята, че е убедил Фаръл пак да се срещне с мен. Ако стане, ще имам нужда от някакви гаранции за Ший и пак опирам до Рестън.

— Искаш да поприказвам с Алън?

— Лорета, би могла да разчистиш тази купчина. Ако го арестуваме… всичко ще отмине.

Тя подви крак под себе си.

— Илейн ми намекна за някои признаци, че Ший не е… че може би трудно ще докажат обвинението.

— Да, неговата версия е съвсем различна от тяхната, но така е с почти всички обвиняеми. Все някаква история трябва да измислят.

— Ейб, мислиш ли… питам за личното ти мнение… мислиш ли, че Кевин Ший казва истината?

Той се извъртя с гръб към прозореца.

— Всъщност, какъв е въпросът?

— Освен другото, питам те по какъв начин това ще засегне дъщеря ми. Аз превърнах Кевин Ший в символ на белия расизъм и си вярвах, но тя ще трябва да понесе последствията. Нали го заклейми публично, както сториха още мнозина сред нас.

— Помня. Постарах се да я разубедя.

— Но тя _вече_ го е направила. Сега какво трябва да прави?

Гласът й се изостри — дали от паника? Глицки отиде при Лорета, опря коляно в пода и плъзна ръце по гърба й. Прегърна я.

— Ей, нали това обсъждаме, всичко ще се оправи.

Тя се отпусна на гърдите му.

— Извини ме, не си виновен ти. Но толкова се безпокоя за дъщеря си. Сериозно ли говориш, че Ший може да не е убиецът?

Глицки кимна.

— Да, има такава вероятност.

— И какво ще стане с Илейн, с нейната кариера, със самата нея?

След малко той отвърна:

— Така ще е по-добре, отколкото истината да се изясни, след като го гръмне някой разпален командос от ФБР.

— Ейб, сякаш се увличаш малко. Няма да се стигне дотам…

— Познаваш ли специалната агентка Симз?

— Не.

— На твое място бих изчакал, докато поговоря с нея.

Лорета завъртя глава.

— Ейб, хората от ФБР, които познавам, са сериозни професионалисти. Не им трябват престрелки, които нито могат да обяснят, нито да оправдаят.

— Лорета, за същото ти говоря. Струва ми се, че Симз направо жадува за такава престрелка и убедително ще отрече вината си. Спокойно ще обясни, че според предварителните сведения, Ший е бил въоръжен и опасен. Значи е нямала избор. Но истинското послание към нейните началници ще бъде, че не се бои да натиска спусъка. Повярвай ми, и аз съм в този занаят и знам — това се цени.