Нищо друго освен истината
Шрифт:
_И тъй, мозъкът на Торн вече бе нащрек и той се усмихна отново, облегна се, събра кранчетата на пръстите си над жилетката от туид, закопчана на стомаха му._
— _Откъде заключихте, че въпросният господин Валънс е мой човек, както се изразихте?_
— _Имам по-добро предложение — отвърна Грифин. — Какво ще кажете аз да задавам въпросите, след като затова съм дошъл тук? В замяна няма да ви отведа в центъра на града._
_Торн опита с малко чувство за хумор да посмекчи нещата:_
— _Винаги съм смятал, че тези сгради са в
_Лицето на Грифин остана по-безизразно и от къс месо._
— _Какво знаете за Валънс, за отношенията му с Брий Бомонт?_
_Торн можеше единствено да отбива топката, докато установи какво знае Грифин, а също и какъв е източникът му._
— _Не зная нищо за отношенията му с Брий Бомонт._
— _Но признавате, че го познавате? Този Валънс?_
— _Не съм казал такова нещо. — Със сигурност не бе готов да си признае, а Грифин току-що се изтърва, че само опипва почвата. Торн си напомни — лекомислената страна на първото впечатление, — че понякога хората изглеждат и се държат глупаво, защото наистина са такива. — Но вие очевидно сте чули, че го познавам. — И се осмели да направи едно изпитателно предположение: — От Джим Пиърс ли?_
_Пиърс бе изпълнителният вицепрезидент на „Калоко“ и според слуховете бивш любовник на Брий Бомонт. Когато напуснала петролната компания и преминала на работа при Кери, огорчението било взаимно. Пиърс разполагаше с парите и подбудата да дискредитира Кери, да накара Брий да осъзнае заблудата си относно своите нови занимания и да се върне при него и „Калоко“._
_Грифин погледна в бележника си и така потвърди подозренията на Торн. Инспекторът едва ли играеше покер._
— _Защото, ако е от Пиърс, трябва сериозно да размислите над източника си. — Вдигна ръка. — Не че ви се меся, но Джим Пиърс! За Бога!_
— _Какво?_
— _Той е петролен магнат, ето какво — въздъхна Торн. — Вижте, сержант, аз съм консултант в този бизнес. Познавам играчите. А Пиърс е много голям играч. И ето какво става. Ако Кери бъде избран, което в момента не изглежда съвсем невъзможно, хората на Пиърс, нефтените производители, ще понесат тежък удар от… чували ли сте за МТБЕ?_
_Грифин кимна._
— _Да, напоследък чух._
— _Е, помнете ми думата, ето за какво става дума. Ако Кери спечели, три милиарда годишно отиват на кино, затова Пиърс се опитва да съсипе кампанията._
_Грифин като че ли си спомни каква бе изходната му позиция._
— _Та казвате, че нямате нищо общо с Валънс? Това ли е вашата версия?_
_Още едно добродушно поклащане на глава._
— _Нямам версия, сержанте. За смъртта на Брий Бомонт зная само онова, което прочетох във вестниците. И искрено се натъжих, защото тя започваше да променя схващането на обществеността за опасностите от МТБЕ, а те са значителни. Освен това, съвсем откровено, някои мои клиенти имаха изгода от последната й работа. Както и Кери, и навярно Валънс. Не само че няма мотиви, а определено е възпиращ фактор._
_Торн
— _Вижте, сержанте, не ми се ще да ви прозвучи прибързано, но нека предположа какво ви е казал господин Пиърс: казал ви е, че Ал Валънс ненавижда Брий, нали? Че Ал ревнува заради огромното внимание, което й отделя Кери. Или нещо подобно, праз ли съм?_
_Неопределено свиване на рамене._
— _И кой е човекът, който ви е наговорил всичко това? Човекът, чийто бизнес отива по дяволите, ако Брий успее, а между другото тя току-що го е зарязала._
_Грифин най-сетне даде признаци на живот._
— _Сигурен ли сте?_
— _Така говорят. — Торн отвърна на открития поглед на Грифин: ще отговори на въпросите му, ще бъде откровен с полицията. Ако изскочи още нещо, той ще продължи да им сътрудничи. Но посланието му бе недвусмислено — Грифин е сбъркал адреса._
_Най-сетне сержантът изопна снага и сумтейки, стана от стола._
— _Зная къде да ви намеря — заяви той._
_И последна усмивка._
— _Няма да мърдам оттук._
_Торн протегна ръка и след миг Грифин я пое._
— _Чуй ме, Ал. Полицаят беше тук. Не зная със сигурност какво му е казал Пиърс, но за него не беше новост, че ненавиждаш оная жена._
_Ал Валънс изруга._
— _Спомена ли за доклада? Знае ли нещо за него?_
— _Не. Не мисля, че ще разбере, дори сам да му се навре в очите. Но очевидно е бил в жилището, прегледал е документите й, някои написани на мои бланки._
— _Откъде ги е взела?_
_В гласа на Торн прозвуча лек упрек:_
— _Ах, Ал, същото щях да те питам и аз._
_Валънс го изслуша мълчаливо._
— _И докъде стигнахте?_
— _Препратих го пак към Пиърс._
_Валънс помълча доста дълго._
— _Добрал ли се е до нас?_
— _Почти. Но сега ще разследва Пиърс, който е имал всички основания да го извърши. Дори повече. — Торн се подсмихна. — Смятам, че сержант Грифин ще стигне до заключението, че господин Пиърс е извършителят. А без веществени доказателства ще му се наложи да изтъкне най-силния мотив._
_Но Валънс не изглеждаше убеден._
— _Ами ако пак стигне до нас? След всичко, което ние…_
_Тори го сряза:_
— _Ал, той иска да залови убиец. Нашето споразумение не го интересува. Няма да тръгне по тази диря._
_Торн знаеше, че Валънс е изпаднал в паника и тя си пролича в гласа му:_
— _Ами ако тръгне, Бакстър? Тогава какво?_
_Торн заговори с най-утешителния си глас:_
— _Тогава ще трябва да го озаптим, това е._
Лимузината с кандидата за губернатор на демократите се изравни с тълпата от около стотина граждани, чакащи на студа край отклонението от „Юниън Скуеър“ за хотел „Свети Франциск“.