Нищо друго освен истината
Шрифт:
Харди кимна, озъртайки се.
— А това обяснява и загадъчното ти изчезване от кабинета ти цяла сутрин. Помислих, че може би си се изморил и си решил да си дадеш малко почивка.
— Не — лаконично отвърна Глицки. — Първото да, но причината е друга.
В кабинета си обаче Глицки все пак намери телефонен указател отпреди три години и в него фигурираха единайсет М. Демпси. Срещу първото име стоеше същият номер, който му бе продиктувала Петиция, и Харди прие това като добро знамение.
Той
— Та ако Кери се е обадил на кмета, както заяви, аз поне не съм чул, макар че, както вече си забелязал, не се навъртах около телефона.
Харди вдигна очи.
— Той няма да се обади на кмета. Така само би засилил шумотевицата около себе си. А той чисто и просто иска това — а като казвам „това“, имам предвид „теб“ — да се разкара.
— Смяташ ли, че снощи го оставих с впечатлението, че ще се разкарам? Че ме е стреснал?
— Ако си му създал такова впечатление, то наистина е било недоловимо. Какво има?
Глицки се взираше в страница от факс. Подържа я известно време.
— Господин Кери, господин Кери — подаде я на Харди. — От „АТТ Безжична“ за сутринта на двайсет и девети септември. Ето разговор, започнал в седем и десет и продължил двайсет и две минути. Някой му се е обадил.
— В деня, когато се е успал ли?
— Така твърди той.
— Може пък да е имал предвид, че е спал чак до седем, а ние просто да сме сметнали, че говори за по-късен час.
— Така ще да е — саркастично отвърна Глицки. Отново се зае да разпръсва документи по бюрото си. — Да си записал някъде номера на Брий?
Оказа се, че Харди случайно го има в куфарчето си. На Кери се бяха обадили от същия номер.
— Току-виж в крайна сметка не гласувам за него — изрече Глицки.
Харди се облегна и скръсти ръце.
— Значи първата им работа сутринта е била да се спречкат…
Глицки изопна рамене и щракна с пръсти, истински развълнуван.
— Той е бащата. Казала му е, че е бременна. Щяла е да го изнудва.
„Добре“, помисли си Харди. Няма да се наложи да нарушава клетвата си за мълчание, дадена на Джеф Елиът. Глицки сам бе стигнал до този извод.
— Разумно предположение — кротко се обади адвокатът.
— Изчакал е да се увери, че Рон е отвел децата на училище, поразходил се е…
Но Харди поклати глава.
— Защо не? — попита лейтенантът.
— Не. Не собственоръчно. Обадил се е на Торн. А Торн — на някого от хората си.
Глицки погледна факса.
— Във всеки случай не от собствения си клетъчен телефон.
— По дяволите — изрече Харди. — Защо винаги е заплетено?
— Това е едно от основните правила. Но защо смяташ, че ако Кери се бе обадил на Торн, щеше да е по-просто?
— Копелето е много ловко, Ейб. — И му разказа за дипляните, отпечатани преди отравянето с МТБЕ, за обясненията на Торн
Глицки се наслаждаваше на разказа му. Целият в слух, седеше облегнат на стола си със събрани пред устните длани. Щом Харди свърши, той заговори:
— Значи тези терористи, които са се опитали да хвърлят вината върху Торн, по някакъв начин са допуснали, че колежката на Джеф Елиът ще се отбие случайно в неделя следобед и ще намери листовките в коридора? — Глицки едва не се усмихна. — И това ако не са локуми, наречи ме циник.
— И ние си помислихме същото. Джеф и аз. — Харди се придвижи напред, опря ръце на бюрото помежду им и заговори настойчиво: — Ейб, ако свържеш Торн с шайката, изляла МТБЕ, ще спечелиш.
— Така де. Бе как не ми дойде на ума!
— Бас държа, че ти е дошло. Но виж как ще е най-добре. Торн е авторът на тези листовки, навярно ги е написал в апартамента си. Така че издействай заповед и накарай някого да претърси жилището му. Ако намериш някакви книжа или компютърен файл, ще изясниш поне едно от убийствата, а може би две или три.
Глицки наведе глава на една страна, цял слух.
— Слушам те. Какво ще рече две или три?
— Говорил е с Грифин в сутринта на убийството. Грифиновото.
— Кой? Торн ли?
Кимване.
— Сигурен ли си?
Харди му обясни как е разчел бележките на Грифин, че срещата с Торн е била един от последните записи на пети октомври, в осем и половина сутринта.
— Било е същия ден, Ейб, не се съмнявай. И ето нещо, което ще ти хареса: Елиът смята, че Торн чрез СКО по някакъв начин субсидира благородния кандидат за губернатор Деймън Кери.
— Как?
— Никой не знае, но ако наистина има такова нещо, то свързва калташките номера с Деймън Кери, който толкова ни се хареса снощи, а още повече тази сутрин.
Глицки все още седеше облегнат и размишляваше.
— Торн е изтрил компютърните си файлове, Диз. Ако не веднага, то със сигурност сега, след разговора си с теб и Елиът.
— Добре. Но все пак в кофите за боклук може и да се намери разпечатка.
— Зная, зная. — Глицки се приведе напред и взе да размества книжата по бюрото си. Изрече почти на себе си: — Обаче нямам свободни следователи.
Най-после отвори бюрото си и извади лист, в който Харди разпозна непопълнена бланка за заповеди. Взе химикалка от средното чекмедже на писалището си.
— Добре — промълви, докато пишеше. — Разполагаме с листовките. Със записките на Грифин от последния му ден. Така. Я ми помогни малко. Какво още търсим?
Харди помисли за миг.
— Уликата, свързваща го с Кери. Валънс. Разписки, разпечатки от телефонните разговори на Торн, каквото и да е.
— Ще са ми нужни много сериозни веществени доказателства, за да проникна по-близо до Кери. Необходимо ми е повече от един телефонен разговор, за който той е забравил.