Обикновен гений
Шрифт:
— И какво от това?
— Автор на две от тях е човек на име Саут Фрийман, който живее в Арч — едно градче наблизо. Издател е на местния вестник и има славата на най-добрия местен историк. Според мен единствено той може да ни предложи повече информация за Кемп Пиъри.
Мишел се плесна по бедрото и бавно се изправи.
— Саут Фрийман, Мънк Тюринг, Чамп Полиън? Що за шантави имена са това, по дяволите?
47
Арч се оказа съвсем малко градче с един-единствен светофар и
— Защо вестникът не се казва „Арч Газет“, след като се издава в градчето Арч? — попита Мишел, докато паркираше джипа.
— Имам своите съмнения, но по-добре да попитаме добрия стар Саут — отговори неопределено Шон.
Посрещна ги надхвърлил шейсет чернокож дългуч с изпито лице и посребрена брада. От тънките, напукани устни стърчеше запалена цигара.
— Саут Фрийман — протегна им ръка той. — Получих телефонното ви съобщение. Уверявам ви, че сте попаднали на най-подходящото място, след като проявявате интерес към историята на региона.
Влязоха в малкия офис, задръстен от метални шкафове и две очукани бюра, върху едното от които блестеше нов компютър. По стените имаше увеличени фотографии на местните забележителности, включително една сателитна снимка на Кемп Пиъри, под която висеше табела с надпис: АДЪТ НА ЗЕМЯТА.
— Виждам, че сте запален почитател на най-голямата разузнавателна централа в страната — посочи надписа Шон.
— Че как иначе? — сви рамене Саут. — Държавата отне бащините ни къщи и ни изрита на улицата.
— Сторили са го военните, а не ЦРУ — поправи го Шон.
— Военните, флотът, ЦРУ — все тая. За мен всички те са представители на Империята на злото.
— Прочетох статиите ви за Кемп Пиъри — смени темата Шон.
— Не сте имали кой знае какъв избор, нали? — отбеляза Саут, смачка цигарата си в пепелника и веднага запали нова. Мишел прогони с ръка облаците тютюнев дим над главата си.
— В Магрудър ли сте живели? — стрелна го с поглед тя. — Предположих, че е така заради името на вестника ви.
— Да — кимна домакинът. — На днешната територия на Кемп Пиъри имаше две населени места: Биглърс Мил и Магрудър, където съм роден. Сега те съществуват единствено в списъка на изчезналите градове от официалния регистър на Вирджиния.
— И такава статистика ли има? — вдигна вежди Шон.
Вместо отговор Фрийман посочи продълговат лист, прикрепен към дъската за съобщения.
— Убедете се сами. Там са записани всички окръзи, градове и села, които са се слели с други населени места, били са преименувани или като Магрудър са били присвоени от проклетото правителство.
Шон се приближи към дъската и хвърли един поглед на списъка.
— От статиите ви става ясно, че къщите
— Не мога да се закълна — въздъхна възрастният мъж. — Нали разбирате, че там не допускат такива като мен. Но хората, които са били на това място, твърдят, че повечето от къщите са непокътнати. Включително тази, в която съм се родил и отраснал. Ето защо кръстих вестника „Магрудър Газет“. Моят начин да поддържам илюзията, че градчето все още е живо.
— Всички са правили жертви по време на войната — отбеляза Шон.
— Нямам нищо против саможертвите, стига да се правят от всички.
— Какво искате да кажете?
— Навремето в Магрудър са живели главно работници от така наречената афроамериканска общност. Тогава ги наричали цветнокожи. Не съм виждал флотът да прочиства някой от богатите квартали в околността, населени с бели. Никой от тях не беше прогонен. Все старата история: изритай бедните чернокожи, защото на никого не му пука за тях.
— Разбирам проблема, Саут — меко промълви Шон. — Наистина го разбирам. Но ние дойдохме, за да поговорим за Кемп Пиъри и историята на региона.
— Това го чух от телефонното ви съобщение, но не разбрах защо.
— Ние сме частни детективи. Нае ни управата на Бабидж Таун, за да разследваме смъртта на Мънк Тюринг.
— Аха, онзи, когото откриха мъртъв в забранената зона. Написах материал за инцидента. Още не съм го публикувал, защото изчаквам резултатите. — Той ги изгледа с подозрение. — Значи работите за Бабидж Таун, а? Какво ще кажете за една малка сделка? Аз ще ви разкажа за „Фермата“, а вие ще ме осветлите за това, което се случва в селището на гениите.
— Страхувам се, че няма как да стане, Саут — поклати глава Шон. — Подписали сме декларация за конфиденциалност.
— Е, може пък и аз да съм подписал нещо подобно.
— Задачата ни е да открием истината за смъртта на Мънк Тюринг — обади се Мишел.
— Ами онзи, другият, който уж се удавил във ваната? — изгледа ги скептично Саут. — И той е действал сам, също като Ли Харви Осуалд и Джеймс Ърл Рей, нали? На това аз му казвам едната ръчичка трие другата. Значи вие не можете да говорите, аз също. Вратата е ей там. Сбогом.
— Ако открием истината за Мънк Тюринг, на онези от Кем Пиъри няма да им бъде много приятно — подхвърли Мишел, без да мръдне от мястото си. — И може би ще бъдат доста притеснени.
Изражението на Саут моментално се промени, в очите му проблесна интерес и той омекна.
— Нима допускате, че…
— Всичко е възможно — бързо го прекъсна тя. — Все пак Мънк Тюринг е бил намерен там мъртъв.
— Но централните медии единодушно обявиха случая за самоубийство — поклати глава чернокожият дългуч. — Също като още няколко загадъчни случая в околността през последните години. От друга страна, всички блогъри в интернет твърдят, че става въпрос за заговор на военнопромишления комплекс. На кого да вярва човек?