Обикновен гений
Шрифт:
— Най-добре повикайте началника си, момчета — подхвърли Хейс и също им показа служебната си значка.
— Мисля, че вашите началници вече са тук, сър — отговори сдържано един от тях.
От будката излязоха двама мъже — единият в костюм, а другият със синьо яке на АБН. Вентрис и Хейс замръзнаха, а сърцето на Шон се сви от мрачно предчувствие.
— Дайте ми заповедта, агент Вентрис — заповяда мъжът с костюма.
— Но, сър…
— Веднага!
Вентрис се подчини. Мъжът хвърли бегъл поглед на листа и спокойно
— Дайте ми видеозаписа! — нареди другият и протегна ръка към Хейс.
— Откъде знаете, че има видеозапис? — попита Хейс.
— Показали сте го на съдията, за да получите заповедта. Хайде, дайте ми го!
Хейс извади касетата от джоба си и му я подаде. Началникът му се обърна и я връчи на един от охранителите.
— А сега се качвайте в автомобилите си и изчезвайте! — сухо се разпореди той.
Хейс започна да протестира, но онзи безцеремонно го прекъсна.
— Става въпрос за националната сигурност, Хейс! Не казвам, че ми харесва това, което се случва, но друг начин няма. Тръгвайте!
Шефът на Вентрис кимна и добави:
— Ти също!
Мъжете се обърнаха и тръгнаха към чакащите автомобили. Мишел и Шон понечиха да ги последват, но охраната им препречи пътя.
— Вие двамата сте задържани.
— Какво?!
Вентрис и Хейс понечиха да се върнат, но началниците им ги спряха.
— Качвайте се на проклетите коли и изчезвайте! — кресна шефът на Вентрис. — Тук ние нямаме юрисдикция.
— Но ние имахме съдебна заповед! — гневно отвърна Вентрис.
— Какво искаш, Майк? — вдигна вежди онзи. — Може би да влезеш в затвора за неизпълнение на заповед? — Хвърли враждебен поглед към Шон и Мишел. — Или за укриване и подпомагане на престъпници? Предлагам да се качиш в онзи джип и да си въобразиш, че си сънувал. Това е заповед, Майк!
Раменете на Вентрис увиснаха и той погледна безпомощно Шон и Мишел.
— Вървете, вървете — успокоително каза Шон. — Ние все някак ще се оправим.
Но думите му прозвучаха колебливо и доста неубедително.
Джиповете потеглиха, пред портала настъпи тишина. После зад тях се разнесоха тихи стъпки.
Валъри Месълайн се беше изправила зад бариерата, облечена в бежов гащеризон. От врата й висеше верижка със служебния пропуск на ЦРУ.
— Добре дошли в Кемп Пиъри — хладно се усмихна тя. — Чух, че отдавна имате желание да ни посетите.
88
Килията беше два на два — студена и влажна дупка с бетонни стени, без прозорци. Наредиха на Шон да свали дрехите си и да застане мирно до стената. Шест часа по-късно, обзет от крайно изтощение, той приклекна на пода. Но вратата с трясък се отвори и чифт силни ръце го изправиха.
След още един час краката му напълно изтръпнаха и той отново седна. Последва същата процедура, която продължи до безкрайност. Двайсет и два часа по-късно най-сетне му позволиха да легне по гръб на твърдия нар.
В момента, в който започна да се унася, вратата се отвори с трясък. Получи няколко удара с дървена палка и заповед да не спи. Това се повтори още няколко пъти. Два дни по-късно силите го напуснаха и той се строполи на пода, гърчейки се в конвулсии.
На третия ден набра достатъчно сили да изкрещи:
— Не можете да правите това, по дяволите! Аз съм гражданин на Съединените щати! Нямате право!
Скочи и се хвърли срещу вратата, но чифт здрави ръце го върнаха обратно. Той рухна на пода, ожулвайки жестоко кожата на коленете и лактите си.
— Нямате право — уморено повтори той, но вече беше твърде слаб, за да се съпротивлява. — Нямате право…
— Имаме всички права — осведоми го хладен глас и той вдигна глава към Валъри Месълайн, изправила се на прага на килията. — Вие проникнахте в разузнавателна централа на Съединените щати, за да се сдобиете с класифицирана информация.
— Ти си луда!
— Ти си предател на родината, Кинг. Разполагаме с доказателства, че целта на посещението ти в района е шпионаж, а не разследване на убийство.
— Говориш глупости и отлично го знаеш! Искам адвокат, веднага!
— Нашето разследване сочи, че ти и Мишел Максуел работите за враговете на САЩ срещу съответното заплащане — спокойно продължи Валъри. — Следователно нямате право на юридическа защита, преди да бъдете изправени пред съда с конкретни обвинения.
— Не можеш да ме държиш тук просто ей така, по дяволите! — избухна той.
— В това отношение законът ни е предоставил голяма свобода.
— Какво искаш от мен? — извика извън себе си той.
— Всичко, което си чул и видял. Дори и онова, което е било плод на въображението ти. Но ще поговорим, след като омекнеш още малко. По реката ни създадохте доста трудности. Сега е време да си платите.
Обърна се, но викът на Шон я спря.
— Вие убихте Мънк Тюринг и Лен Райвест! Вероятно пак вие взривихте и моргата. И все в служба на родината, а? Имаш ли представа колко закони сте нарушили?
— Мънк Тюринг направи това, което направи и ти — отвърна Валъри. — Проникна в забранената зона и беше застрелян. Имахме всички основания да го направим.