Обикновен гений
Шрифт:
— Ти не си виновна, Мишел — загрижено бе казал той. — Нито аз. Просто ни изпързаляха и двамата. Но всичко това е минало. Сега трябва да гледаме напред, защото нямаме друг избор.
— Винаги има избор — горчиво бе отвърнала тя и той стреснато я бе погледнал. Знаеше, че е буйна и невъздържана, а действията й често се подчиняваха на вътрешни предчувствия и инстинкти. Тази стратегия бе ефективна, но в други случаи можеше да ти види сметката.
Шон поклати глава и продължи да наблюдава залеза от пустия пристан. Питаше се къде ли е тя и дали всичко около нея е наред. Два часа по-късно той все още стоеше
Отби се в къщата за гости край големия басейн, откъдето взе една бейзболна бухалка и няколко топчета памук, които натика в ушите си. Шон Кинг беше едър мъж, висок около метър и деветдесет, с тегло около стотина килограма, от които нито грам излишни тлъстини. Но вече наближаваше четирийсет и пет, коленете му губеха гъвкавостта си, а болката от стара травма в дясното рамо непрекъснато напомняше за себе си. Това беше причината да прибягва до бейзболната бухалка и тапите за уши. Изкачвайки се нагоре, той хвърли поглед към мрежестата ограда, зад която стоеше застаряваща жена със скръстени на гърдите ръце.
— Отивам, мисис Морисън — съобщи й той и размаха бухалката.
— Вече трети път за този месец! — гневно извика жената. — Следващия път ще извикам полиция!
— Няма да ви спирам. Никой не ми плаща за подобни неща!
Насочи се към задната част на голямата къща. Тя беше нова, само на две години — една от онези разкошни резиденции, изникващи на мястото на старо и порутено ранчо с четири пъти по-малки размери. Площта й надхвърляше четиристотин квадратни метра, а къщата за гости беше по-голяма от повечето жилищни сгради в района. Собствениците рядко се мяркаха тук, предпочитаха през лятото да отскачат до средновековното си имение в Нантъкет, а през зимата да се наслаждават на мекия климат на Палм Бийч, където притежаваха истински палат на брега на океана. Разбира се, пътуването до споменатите дестинации ставаше с луксозен частен самолет. Но техните предпочитания нямаха нищо общо с интересите на децата им — все още тийнейджъри, които често се появяваха тук с големи и шумни компании.
Шон мина покрай поршетата, малките беемвета и поръчковите мерцедеси, паркирани пред огромния, побиращ шест автомобила гараж, изкачи каменните стъпала и влезе в просторната кухня. Музиката гърмеше толкова силно, че въпреки тапите в ушите тялото му завибрира.
— Хей! — изкрещя той, докато си пробиваше път между тълпата 19-годишни младежи, ритмично полюшващи се в такт с музиката.
Изобщо не се съмняваше, че горе, в седемте луксозни спални, участници в купона практикуват всичките разновидности на секса, придружавайки го с гълтане на хапчета, боцкане и смъркане — все дейности, строго забранени от закона.
— Хей! — отново изкрещя той. Никой не му обърна внимание. Това означаваше, че присъствието на бухалката е напълно оправдано. Той се насочи към импровизирания бар върху кухненския плот, вдигна я над главата си и зае позицията на професионален батър по време на дерби мач на стадиона на „Янките“. С първия удар помете около половината стъклария, а с втория напълно разчисти плота.
Разливането на алкохола доведе до
В кухнята се втурна висок и як хлапак.
— Какво става, по дяволите? — извика той, после изведнъж спря, втренчи се в бухалката на Шон, след което бавно огледа съсипания бар. — Мамка му, Кинг! — изкрещя извън себе си той. — Ще си платиш за това!
— Няма, Албърт — спокойно отвърна Шон.
— Казвам се Бърт!
— Добре, Бърт. Дай да звъннем на баща ти и да го попитаме какво мисли по въпроса.
— Не можеш да идваш тук и да ни прилагаш гадните си номера!
— Не правя никакви номера, а се опитвам да спася къщата на родителите ти от банда разглезени богаташки задници!
— Хей, това не ми харесва! — извика едно от момичетата, качено на 12-сантиметрови токчета и облечено в плътно прилепнала тениска до дупето й, която не оставяше нищо на въображението.
— Тъй ли? — стрелна я с поглед Шон. — Кое по-точно не ти харесва? Богаташки, или задници? Между другото, парцалчето, което си нахлузила, ми предлага отлична гледка към твоя! Нека ти обясня нещо, Бърт — насочи вниманието си обратно към домакина Шон. — То се отнася да разглезената ти сестра и загубения ти брат, които в момента най-вероятно са горе и се чукат с някого, когото виждат за пръв път!
— Не е твоя работа!
— Ще ти кажа каква е работата ми: баща ти ме помоли да хвърлям едно око на къщата и най-вече на теб. Имам разрешението му да разчиствам терена по моя преценка — в момента, в който нещата започнат да излизат от контрол. — Бухалката се извиси над главата му. — Това е моето съдийско чукче, с което обявявам, че нещата са излезли от контрол! — Очите му бавно обиколиха присъстващите. — Предлагам да се измитате на майната си, преди да съм повикал ченгетата!
— И какво, като ги извикаш? — озъби се Бърт. — Ще дойдат и ще ни помолят да намалим музиката, нищо повече!
— Съмнявам се. Особено ако някой им подхвърли, че в къщата се употребяват наркотици, злоупотребява се с алкохол и се прави секс с непълнолетни. Това несъмнено ще ги накара да извадят заповед за обиск и да щракнат белезниците на всички присъстващи. — Очите му обиколиха лицата на тийнейджърите, които напрегнато го наблюдаваха. — Как ще се отрази полицейското досие на следването ви в Харвард? Възможно ли е мама и тате да приберат ключовете на мерцедеса и да клъцнат издръжката ви?
Въпросите му прогониха от помещението половината от участниците в купона. Другата половина се изнесе миг след като Бърт направи опит да се нахвърли върху Шон и за награда получи бухалка в корема. Шон го хвана за яката и го повлече към терасата.
— Ще повърна! — изскимтя Бърт. — Ще повърна!
— Дишай дълбоко — посъветва го Шон. — И друг път не опитвай подобни глупости.
Бърт се възстанови за по-малко от минута.
— Тъпкано ще ти го върна! — злобно изсъска той.