Обикновен гений
Шрифт:
— Късно е — прозя се Мишел. — Няма ли да се приберем в новия си дом?
Излязоха от ресторанта и тръгнаха към жилището на Алиша. Прозорците бяха тъмни.
— Спят — прошепна Шон и отвори входната врата с ключа, който му беше дала домакинята. Запали осветлението в антрето и добави: — Стаята ми е горе, точно срещу стълбите. Ти ще спиш в съседната. Утре сутринта ще обясня на Алиша за какво става въпрос. — Той я огледа скришом. — Чувстваш се добре, нали?
—
— А онези истории в клиниката? Излезе ли нещо? — попита той сякаш между другото, макар че знаеше отговора.
— Нищо съществено — излъга го тя. — И трябва да ти кажа, че съм много разочарована от приятелчето ти Хорейшо. Дни наред ме засипваше с нелепи и обидни въпроси, а изведнъж изчезна и оттогава не съм виждала тоя гадняр!
— Наистина ли? — вметна Шон, решил да й спести новината, че само след няколко часа „гаднярът“ ще бъде тук.
— Наистина. А сега ми покажи къде е леглото, защото всеки момент ще припадна от умора.
В следващия миг ръката й се стрелна към кобура. Дулото на пистолета й се насочи към тъмната част на коридора, от която долитаха странни звуци.
42
Шон светкавично сграбчи ръката на Мишел и извика:
— Виджи, ти ли си?
Звуците станаха по-близки и по-ясни. Не бяха плач, а по-скоро тихо скимтене.
Шон бутна вратата на съседната стая и щракна електрическия ключ.
Виджи се беше сгушила на стол до стената. Беше по пижама, а косата й беше разпусната. Така изглеждаше по-голяма. Очите й бяха зачервени от плач, а от изражението й личеше, че изпитва болка.
Изпреварвайки Шон, Мишел бързо пъхна пистолета в кобура и пристъпи към детето.
— Добре ли си, миличка? — наведе се над него тя.
Виджи потрепна от загрижения й глас и сграбчи ръката й.
— Случило ли се е нещо? — попита Шон. — Къде е Алиша?
Заковала очи в лицето на Мишел, Виджи не отговори.
— Остани при нея, аз ще отида да потърся Алиша — нареди Шон, обърна се и хукна по стълбите към горния етаж.
Мишел седна на пода до момиченцето и погали ръката му.
— Всичко е наред, Виджи. Аз се казвам Мишел Максуел и съм приятелка на Шон. Можеш да ми казваш просто Мишел, а ако предпочиташ и Мик.
— Мик — бързо повтори Виджи и избърса сълзите си с юмруче.
— А как предпочиташ да те наричам аз? Виджи или мис Тюринг?
— Виджи — прошепна детето.
— Страхотно име. Наистина познавам много жени с името Мишел, но за пръв път срещам момиче, което се казва
Виджи кимна и пръстите й се вкопчиха още по-силно в Мишел.
— Мик — отново прошепна тя.
— Вече сме приятелки, нали?
Детето отново кимна, очите му изпитателно пробягаха по лицето на Мишел сякаш за да се увери, че е искрена.
Минута по-късно Шон се спусна обратно по стълбите, следван от Алиша.
Мишел плъзна поглед по сънливото й лице и изкуствения крак, който се подаваше от крачола на пижамата й. Шон ги запозна набързо.
— Не съм усетила, че е слязла долу — подхвърли Алиша и сърдито се втренчи в Шон. — Чакахме те до късно.
— Съжалявам, Алиша, но имах неотложна работа.
— Май ще е най-добре да помислим още веднъж за ангажиментите ти.
— Сега и аз съм тук — изправи се Мишел, без да изпуска ръката на момичето. — Казвам се Мишел Максуел, партньорка на Шон. Убедена съм, че двамата ще намерим начин да се справим.
Алиша изгледа продължително Шон, после бавно кимна към Мишел.
— Виждам, че вече сте намерили общ език — одобрително каза тя.
— Ще станем много добри приятелки, нали, Виджи? — усмихна се Мишел на момичето.
Виджи скочи и изтича в съседната стая. Миг по-късно от мрака долетяха звуците на пиано.
— Господи, как свири! — удивено промълви Мишел.
— Това е нейният начин да покаже, че те харесва — поясни Алиша.
— А защо беше разстроена? — пожела да узнае Шон.
— Тази вечер тук се появи оня Вентрис от ФБР — понижи глас Алиша. — Заговори за смъртта на Мънк и Виджи чу всичко!
— По дяволите! — мрачно рече Шон.
— Трябваше да я видиш преди няколко часа — въздъхна Алиша. — Беше неутешима. Наложи се да й кажа истината, въпреки че никак не ми се искаше. Накрая накарах служебния лекар да й даде нещо успокоително. Легнах си едва след като тя заспа, но лекарството явно е престанало да действа.
— Защо Вентрис е решил да дойде и да обсъжда убийството на Мънк? — попита Шон.
— Дойде с намерението да разпита Виджи, но аз не му позволих. Мисля, че не говореше за баща й с намерението тя да го чуе, просто не му пукаше.
— Какво искаше да знае? — намеси се Мишел.
— Дали съм била информирана за намеренията на Мънк Тюринг да ходи в Кемп Пиъри. И дали е споменавал, че и друг път е ходил там.
Двамата партньори си размениха многозначителни погледи.
— Странно — промълви Шон. — Нали официалното становище на ФБР беше самоубийство?