Обикновен гений

Болдаччи Дэвид

Алиша дръпна Виджи от пианото, но момичето заяви, че ще си легне само ако Мишел я заведе горе и й държи ръката.

Няколко минути по-късно двамата казаха „лека нощ“ на Алиша и пренесоха саковете си по стаите. Шон влезе при Мишел и седна на леглото, докато тя си разопаковаше багажа.

— Не се безпокой, няма да ти отнеме много време да обърнеш наопаки всичко тук — заяви той.

— Много смешно! Какво се е случило с крака на Алиша?

Шон й разказа накратко за мисията в Ирак и функциите на Алиша

на територията на Бабидж Таун.

— Интересна жена — проточи Мишел. — Помълча малко и подхвърли, изпреварвайки репликата на Шон: — Горкото дете! Сигурно се е почувствала ужасно, когато е научила за смъртта на баща си!

— Сигурно — въздъхна Шон и направи гримаса, усетил вибрирането на мобилния си телефон.

— Нека позная — усмихна се Мишел. — Трябва да е малката сладка Джоун. Пак ли няма да й отговориш?

— Не — отново въздъхна той. — Ако и този път не й отговоря, като нищо ще хукне насам!

— Е, тогава циркът ще бъде пълен — рече Мишел и сложи пистолета си под възглавницата. — Май е по-добре да не отговаряш, защото, ако дойде, мога да я гръмна, без да искам, вземайки я за хищник, тръгнал на лов за прясно месо. Всъщност няма как да стане. Тя наистинае хищник и аз нямада я застрелям по погрешка.

— Никак не ми помагаш. Налага се да я убеждавам за разни неща.

— Давай, какво чакаш. Но докато убеждаваш тази вещица, не пропускай да й кажеш, че е вън от играта, и то окончателно.

— Тази вещицаподписва чековете ни — изправи се Шон. — Или поне моя. Оттеглям се, за да поговоря на спокойствие с нея.

— Страхливец! Ще й кажеш ли, че съм тук?

— Ще се оправя както намеря за добре, Мишел.

— Какво им става на мъжете, когато нещата опрат до конфронтация? В това отношение жените нямат проблеми!

Мишел го изчака да излезе, промъкна се в коридора и открехна вратата на стаята на Виджи. Вътре беше тъмно, но момиченцето седеше в леглото.

— Аз съм Мик — прошепна тя.

— Здрасти, Мик — отвърна с тъничко гласче Виджи.

— Искаш ли да поседя при теб?

Детето протегна ръка.

Мишел легна до него. Докосването на малката ръчичка я върна в далечното минало, в главата й изплуваха разпокъсаните спомени от неприятно събитие. По-скоро кошмар. Едно друго момиченце седеше само в мрака, опитвайки се да открие смисъла на неразбираемите неща, които се случваха около него. После картината избледня и изчезна, оставяйки я толкова стресната, объркана и уплашена, колкото и детето до нея.

43

Джоун Дилинджър крещя около две минути, но на него му се сториха повече. Атаките й бяха многостранни, опита се дори да го накара да се почувства виновен.

— Аз направих всичко възможно

да ти помогна, Шон! Така ли ми се отплащаш?

— Не ти се обадих, защото нямаше какво да докладвам — опита да се оправдае той. — Все пак съм още в началото на разследването. Какво толкова е станало?

— Ще ти кажа какво е станало! Шефът ми е разговарял не с кого да е, а със самия заместник-директор по операциите на ЦРУ! Той съвсем категорично му е заявил да не си пъхаме носа където не ни е работа и да прекратим разследването. На всичкото отгоре те е назовал по име като главен виновник за недоволството си! Самият заместник-директор, по дяволите!

— Охо, значи Иън Уитфийлд не си е губил времето — възкликна Шон. — Питам се как е разбрал, че става въпрос именно за вашата фирма.

— Те са ЦРУ, по дяволите! Имат си хиляди начини. Половината от нашите служители са преминали през Лангли!

— Не мога да попреча на полицията да разследва едно убийство, Джоун.

— О, това вече е друга работа. Искаш да кажеш, че работиш заедно с полицията?

— Иначе едва ли ще имам достъп до места и факти, които биха ме отвели до истината. Нали такава е задачата, която сте ми поставили?

— Шон, когато те наехме за тази работа…

— Дай да си изясним нещата — прекъсна я с твърд глас той. — Кой всъщност ни нае?

— Лен Райвест.

— Но той е само шеф на охраната. Искането за разследване е било одобрено от някой над него.

— Защо не го попиташ?

— Защото вече няма как. Човекът е мъртъв.

— Какво?!

— Мъртъв е. Питам се защо заместник-директорът е пропуснал да съобщи тази незначителна подробност на твоя шеф.

— Не мога да повярвам! Лен беше много добър човек. Познавам го отдавна.

— Вероятно, но някой очевидно е бил на друго мнение.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Лен е убит, Джоун. Опитът ми говори, че хората ги убиват по две причини: някой ги мрази или някой не иска да проговорят.

— Подозираш, че е имал нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг, така ли?

— Убийствата, които се случват в толкова кратък отрязък от време, обикновено са свързани.

— Все още не е установено дали Тюринг е бил убит.

— Технически погледнато, положението с Лен е същото, но аз съм убеден, че става въпрос за убийства. Между другото, някой се опита да изпрати и мен в тяхната компания. Изстрелите дойдоха откъм Кемп Пиъри.

— Господи! Но защо не ми се обади?

— Имах работа. Но нека се върнем на първия ми въпрос. Кой ни е наел?

— Не знам.

— Стига, Джоун! По мен стрелят, всички ме лъжат. Уморен съм и всичко ми дойде до гуша. Съветвам те да прекратиш шибаните си игри! Става нещо, което по думите на покойния Лен Райвест „може да подпали война“.