Обикновен гений
Шрифт:
— А аз ти казах и пак ще го повторя, че не желая да ми се пречкаш!
— Не знаех, че ти се пречка и Валъри Месълайн.
— Тя няма нищо общо с разследването, Иън Уитфийлд — също. Работата му е твърде важна, за да се занимава с някакво тъпо частно ченге, което си пъха носа, дето не му е работа!
— Откога ФБР и ЦРУ действат заедно? — учудено го изгледа Шон.
— Казвам ти го за твое добро! — изръмжа Вентрис. — Тук става въпрос за далеч по-важни неща от някакви си убийства!
—
— Изчезвай от колата ми! Бъди сигурен, че следващата ни среща хич няма да ти хареса!
Шон слезе от колата, обърна се и почука по стъклото.
— Между другото, има ли нещо ново по онова „изтичане на газ“ в моргата?
Вентрис рязко даде газ и задното колело за малко не прегази крака на Шон.
Шон бавно тръгна към автомобила си. Не се усмихваше, макар че му беше приятно. Най-после се озъби на специалния агент. Затъваше все по-дълбоко, нищо не се връзваше. Докато приближаваше Бабидж Таун, планът за следващите действия бавно се оформи в съзнанието му.
— Не говориш сериозно, Шон — поклати глава Хорейшо.
Тримата стояха между джипа на Мишел и мотоциклета на психоаналитика, встрани от черния път, на километър и половина от Бабидж Таун.
— Не забравяй какво сполетя Мънк Тюринг, след като е прескочил онази ограда.
— Уверявам те, че не изпитвам желание да я прескачам, но май нямаме друг избор — отговори с равен глас Шон.
— Кога трябва да го направим? — попита Мишел, облегнала се на джипа.
— Ама и ти ли мислиш като тоя луд?! — зяпна от изненада Хорейшо.
— Ще отида сам — отвърна Шон, забил тежък поглед в лицето на партньорката си.
— Не си го и помисляй! — тръсна глава тя. — Тръгнеш ли, идвам и аз!
— Ако ни спипат, адски ще загазим! — предупреди я той.
— С теб никога не скучая — заяви Мишел.
— Абе вие двамата няма ли да чуете какво ви говоря? — отчаяно простена Хорейшо. — Там е територия на ЦРУ да ви вземат дяволите! Като нищо ще ви разстрелят за шпионаж!
— Отиваме в събота — обяви Шон, отговаряйки на безмълвния въпрос в очите на партньорката си. — Разбира се, ако преди това не получим нова информация.
— Например от следващия секретен полет? — попита Мишел.
Той кимна.
— Не знам дали обърна внимание на онази карта в офиса на Саут Фрийман, но…
— Пистата е отвъд горичката, в която са открили тялото на Мънк — бързо го прекъсна Мишел. — Което означава, че ще останем да наблюдаваме кацането.
— Би било интересно да видим кой слиза от самолета или какво разтоварват от него — кимна Шон.
— Стига вече! — повиши глас Хорейшо. — Прекрасно знаете, че няма да ви позволя!
— В такъв случай предложи друга идея да се доберем
— Това е различно.
— За мен е все същото. Убити са трима души, а инстинктът ми сочи, че Кемп Пиъри има пръст в тази работа. И по мен стреляха оттам! Не мога да си затворя очите.
— Обърни се към властите.
Шон се засмя.
— Шерифът Хейс вероятно ще получи инфаркт, ако чуе какво сме намислили. А специален агент Вентрис просто ще ме гръмне и ще заяви, че се дължи на небрежно боравене с оръжието. Разказах на Хейс за вечерята ми с Валъри и сблъсъка с Вентрис, но това е всичко. Споделих плановете си с теб, защото ти вярвам. Никога не бих направил нещо, с което да те прецакам.
— Хей, за какво говориш? — объркано попита Хорейшо.
— Ако ни пипнат, ченгетата със сигурност ще започнат да се оглеждат за съучастници. Тоест ще стигнат до теб. Сега е моментът да решиш дали не е време да се качиш на тоя мотор и да отпрашиш към дома. Мишел и аз ще се закълнем, че не знаеш нищо.
Хорейшо бавно опря гръб на джипа.
— Признавам, че малцина от познатите ми престъпници са проявявали такава загриженост — заяви той.
— А ако все пак успеем и се приберем у дома, Мишел пак ще бъде на твое разположение — рече Шон, хвърли кос поглед на партньорката си и добави: — Разбира се, ако тя желае.
Мишел запази мълчание.
— А ако остана? — попита Хорейшо.
— Ако не ни пипнат, няма да е проблем. Но ако стане обратното, ченгетата положително ще започнат да душат наоколо. Не мога да гарантирам, че няма да се превърнеш в мишена.
— Ако ви хванат, мога да бъда в помощ на адвокатите, които ще пледират за невменяемостта ви — намусено отвърна Хорейшо.
— Е, винаги е добре да имаме избор, нали? — усмихна се Шон.
— Нима не си даваш сметка, че рискувате да ви убият? — втренчи се в него Хорейшо.
— Какво толкова? — сви рамене Шон. — Правили сме го през по-голямата част от съзнателния си живот.
— След известно време всичко се превръща във въпрос на инстинкт — добави Мишел.
Хорейшо забеляза погледите, които двамата си размениха. Бяха погледи на хора, за които рискът е неразделна част от работата.
— Виджи знае нещо — въздъхна той. — Ако разгадаем какво се крие зад „кодове и кръв“, може би ще си изясним нещата, без да рискувате живота си зад проклетата ограда.
— Добрият следовател е длъжен да провери всички следи, защото повечето от тях се оказват фалшиви. Нашата работа прилича малко на кръстословица. Човек трябва да я реши изцяло, за да стигне до верния отговор. Но в момента вниманието ми е насочено към територията отвъд реката.