Обикновен гений
Шрифт:
— За това ли си говореха със стареца? За Алън Тюринг и Втората световна война?
— Понякога, но невинаги.
Нетърпелива по природа, Мишел с мъка преглътна думите, които й се искаше да изкрещи. Защо не прекратиш проклетата игра, малка хитрушо?! Защо не ми кажеш истината?Но вместо това попита колкото се може по-спокойно:
— А за какво си говореха обикновено?
Виджи скочи и се втурна нагоре по пътеката.
— Настигни ме! — извика
Мишел го стори с пет-шест крачки, но после умишлено забави темпото.
— Предлагам да се надбягваме до къщата — престорено задъхано подвикна тя. — Ако те победя, ще ми разкажеш за кодовете и кръвта. Ако ти ме надбягаш, обещавам никога повече да не те питам за тях. Съгласна ли си?
— Да! — извика Виджи и без да губи нито секунда, полетя по пътеката. Миг по-късно изскочи иззад последния завой, зърна дома на Алиша и нададе тържествуващ вик. На три-четири метра от финала се обърна да види къде е Мишел и със смайване проследи как фигурата й се стрелва покрай нея, прелита над стъпалата към верандата и спокойно се отпуска на най-горното от тях.
— Ти ме измами! — бързо се окопити тя.
— Как по-точно? — спокойно я изгледа Мишел. — Ти тичаше, аз — също. Спечели по-добрата. А сега трябва да изпълниш облога.
— Харесвам те, Мишел.
— Добре, Виджи. Но какво става с уговорката ни?
Виджи изтича покрай нея и се скри в къщата. Тя бързо я последва, но когато влезе във всекидневната, момиченцето вече седеше зад пианото и с всичка сила удряше по клавишите. Свиреше нещо с френетично темпо, нещо напълно неразбираемо и странно.
— Виджи, моля те, спри! ВИДЖИ!
В следващия миг момиченцето скочи и хукна нагоре по стълбите. Спря на площадката, обърна се към Мишел и неистово изкрещя:
— Кодове и кръв!
Секунда по-късно вратата на стаята й се затръшна зад нея.
Полуоблечената Алиша Чадуик изскочи на площадката.
— Какво става, за бога? — извика тя.
— Не знам — отвърна Мишел. — Просто седна на пианото и сякаш откачи!
— Прави го само когато е разстроена от нещо — обвинително я изгледа Алиша.
— Е, този път го направи без причина — тръсна глава Мишел, докосна я по рамото и добави: — Твой ред е. Имам нужда от почивка.
Тя излезе, затръшвайки с все сила вратата след себе си.
Няколко минути по-късно докладва на Шон, че за момента мисията й с Виджи търпи пълен провал.
— Значи трябва задължително да проникнем в Кемп Пиъри — въздъхна той. — Утре пристига екипировката, която поръчах.
— Окей, в такъв случай ще се видим по-късно.
— Къде отиваш?
— След провала с Виджи трябва да си опитам късмета с Чамп — отвърна тя. — Но първо трябва да се преоблека. Знаеш какво имам
— Впечатлен съм от решителността ти да стигнеш докрай, за да узнаеш истината — поклати глава Шон.
— Ще бъдеш още по-впечатлен, когато усетиш крака ми в зъбите си! — гневно го изгледа тя.
— Добре — кимна той. — Докато съблазняваш най-великия ум на света, аз ще пообиколя и ще потърся някой очевидец на събитията, свързани с убийството на Лен Райвест. А ако ми остане време, ще потърся и тайната стая на замъка.
— Нали ти казах, че вече го направих. Питах и Виджи.
— Втори поглед никога не е излишен.
Два часа по-късно Шон приключи проучванията си без абсолютно никакъв резултат. Никой нищо не беше видял, никой нищо не беше чул. Озадачен и доста разочарован, той се насочи към ресторанта с намерението да хапне нещо. В единия ъгъл на голямата зала Виджи се хранеше в компанията на няколко деца. Алиша седеше сама в противоположния край. Армия от сервитьори чевръсто обслужваше изгладнелите гении.
Той седна при Алиша, поръча си вечеря и небрежно подметна:
— Да сте разлагали някои сложни числа напоследък?
— Приятно ми е да разбера, че се забавляваш — намръщено отвърна тя. — Къде се изгуби партньорката ти? Сутринта успя да разстрои детето, а след това изчезна. Трябва да подчертая, че когато ви наех, очаквах по-други резултати от вас.
— Работата е там, че не ти ни нае,Алиша — приведе се над масата той. — Ние работим по договор с фирма, която е притежание на собствениците на Бабидж Таун, които и да са те. Задачата ни е да разкрием убийците на Мънк Тюринг.
— Задача, която до този момент търпи пълен провал — сухо отбеляза тя.
— Хората, които убиват себеподобните си, обикновено вземат всички мерки да не бъдат разкрити.
— Много успокоително!
— Чух, че сеансът на Виджи с доктор Барнс е протекъл успешно.
— Да, ако приемаш за успех факта, че тя си излезе някъде по средата.
— А какво стана с кодовете и кръвта? Нали това бяха думите на Виджи?
Алиша нервно заопипва чашата с чай.
— Никога досега не съм я чувала да използва тези думи. Признавам, че ми прозвучаха страшно.
— И нямаш идея какво се крие зад тях, така ли?
— Нямам. Барнс вече ми зададе този въпрос.
— Стига, Алиша! Ти притежаваш аналитичен ум, използвай го!
— Кодове колкото щеш — въздъхна тя. — Дали Мънк е научил детето как се съставят? Може би. Дали са общували посредством свой код? Възможно е. Но как се дешифрира код, за който нямаш никаква представа? Дай ми някакъв пример в това отношение, за да мога да ти помогна.