Обикновен гений
Шрифт:
— Южно от пистата има едно дълбоко врязано в сушата заливче на река Йорк — отбеляза Мишел.
— Което положително се охранява добре — добави Шон. — Най-вероятно е минирано.
— Значи се прехвърляме през оградата — тръсна глава Мишел. — Пристигна ли екипировката?
— Да — кимна Шон, после се облегна на джипа и внезапно добави: — Не искам да се прехвърляме през оградата, Мишел. Това е пълна лудост. Дори да са разминем с куршумите, със сигурност ще ни пъхнат в затвора до края на живота ни. Просто не мога да ти позволя
— Ако си намислил да отидеш сам, забрави.
— Ако Джоун се добере до маршрута на Мънк в Германия, може би няма да се наложи да поемаме този риск.
— Но маршрутът му най-вероятно няма да има нищо общо със сегашната ситуация — отбеляза тя.
— А Виджи? Забрави ли за „кодовете и кръвта“?
— Не съм, но по тази линия няма нищо ново — поклати глава Мишел. — След инцидента в реката тя е унила и вглъбена в себе си — нещо напълно разбираемо. Но най-непонятна за мен е промяната в начина й на свирене. Обикновено подхвърляше едно „харесвам те, Мишел“, започваше да блъска клавишите с всичка сила и завършваше с „кодове и кръв“, преди да се затвори в стаята си. След инцидента обаче нещата се промениха. Тя ми благодари, че съм я спасила, след което започна да свири някаква тиха и много приятна музика. Сякаш и с нея искаше да ми благодари. Беше много затрогващо. А после…
Мишел рязко замълча, очите й се забиха в неговите.
— И ти си помисли същото, нали? — едва чуто прошепна тя.
— Точно така — кимна Шон и съкрушено добави: — Що за идиот съм бил, за да не го забележа досега?
Двамата се втурнаха към джипа.
Той погледна часовника си.
— Какво стана с поканата на Чамп за въздушна разходка?
— Отложихме я за утре.
— Много добре. Надявам се, че дотогава ще си промениш решението. Обади се на Хорейшо и му кажи да дойде в жилището на Алиша.
— Защо?
— Защото умее да свири на пиано.
66
— След случилото се Виджи днес няма да ходи на училище — каза Мишел, докато крачеха с Хорейшо и Шон към къщата на Алиша. — Но си мисля, че ще посвири за мен.
— Хорейшо си носи магнетофона — отвърна Шон. — Ще стоим настрана, но така, че да чуваме мелодията.
— А после какво? — обърна се да го погледне Мишел.
— Ако се окаже код, ще потърсим помощ. Тук има достатъчно гении, които разбират от кодове. Един от тях познавам лично.
Хорейшо скри магнетофона зад книгите на етажерката до пианото и го включи на запис. После двамата с Шон излязоха на верандата, отделена от коридора чрез мрежеста врата. Прозорецът на стаята беше открехнат достатъчно, за да чуват музиката.
Мишел отиде в стаята на Виджи и я помоли да й посвири.
Момиченцето се подчини, изсвири мелодията и отново се прибра в стаята си. Мишел взе магнетофона и излезе на верандата при двамата мъже.
— Обадих се на Алиша — информира я Шон. — В момента
— Мисля, че ще се справя.
— Чакай, чакай. Мелодията не ти е позната, нали? Може би нотите са някъде тук, трябва просто да ги открием.
— Съжалявам, но този вид музика е прекалено мека за мен — поклати глава Хорейшо. — Предпочитам класическия рок.
Но когато Алиша се появи, той вече беше готов с нотите.
— Мислите, че са някакъв код, така ли? — поинтересува се тя, докато преглеждаше гъсто изписания лист.
— Точно така — кимна Шон.
— За съжаление нотите не предлагат особено разнообразие от символи.
— Така е — въздъхна Хорейшо. — A, B, C, D, E, F и G. Разбира се, те могат да се раздробят на диези, бемоли и прочие.
— Това стига ли, за да ги обработиш, Алиша? — нетърпеливо попита Шон.
— Не мога да кажа, докато не ги проверя. Имате ли приблизителна представа за какво става дума?
Шон погледна Мишел, но замълча.
— Вървете по дяволите! — гневно отсече Алиша, забелязала мълчаливите послания помежду им. — След като ми нямате доверие, търсете си помощ от другаде!
— Добре, добре — разпери ръце Шон. — Трябва да търсиш нещо, което има връзка с Кемп Пиъри, германски военнопленници или тайни полети.
Очите на Алиша се разшириха от учудване.
— Имайте предвид, че аз съм лингвист и математик, а не специалист по дешифриране — бързо се окопити тя.
— Най-добрите дешифровчици в историята са били лингвисти и математици — възрази Шон.
— Все пак ми се ще да разполагам с повече материал, защото Мънк Тюринг никак не беше глупав. Съмнявам се, че кодът му е елементарен.
— Тюринг! — сепна се Шон. — Кодове и кръв! Трябва да е това!
— Кое? — учудено го погледна Мишел.
— Мънк Тюринг е роднина на Алън Тюринг, тоест между тях съществува кръвнавръзка. Неотдавна Мънк е отскочил до Англия и е посетил местата, свързани с живота на Алън — човека, който почти сам успял да разбие шифъра на „Енигма“. Сигурен съм, че между тези неща има връзка.
— Е, това все пак е някаква помощ — промърмори Алиша, докато разлистваше страниците на нотите. — Аз имам книги за Алън Тюринг и неговата работа. За кога ви трябва резултат?
— Колкото може по-скоро, защото вече всяка минута е от значение.
67
Подчинявайки се на естественото си желание да бъде близо до водата, Мишел се насочи към пристана с намерението да направи една лека тренировка. Това винаги й помагаше да мисли, а освен това искаше да огледа отблизо подстъпите към базата. Допълнителната информация нямаше да е излишна, особено ако все пак се решат да проникнат там. Видя каяка на понтона и рязко спря.