Обикновен гений
Шрифт:
— Чакай малко — спря го Мишел. — Ти подозираш, че Райвест е убит поради липсата на кърпи, хавлия и вакуум помпата за отпушване на канали в банята.
— Точно така — кимна Шон. — Споделих го с Хейс и той помоли съдебния лекар да търси следи от дръжката на вакуум помпата по тялото на жертвата.
— И?
— И съдебният лекар умря, преди да получим някакви резултати.
— Но как са разбрали, че подозираш умишлено убийство, за да взривят моргата?
— Може би Хейс се е изпуснал пред някого —
— Или го е направил съвсем умишлено — предположи тя.
— Но защо?
— Защото също е в играта. Какво всъщност знаеш за него?
— Той е местният шериф.
— Но нямаме представа на кого служи.
— Не мислиш ли, че ставаш параноик?
— Мисля, че при тази конфигурация — Кемп Пиъри и Бабидж Таун от двете страни на реката — ще бъдеш абсолютно прецакан, ако не си параноик.
— Може би си права — въздъхна Шон. — Но нямаме друг избор, освен да продължаваме да се ровим. Може би Алиша ще постигне някакъв резултат, а междувременно ние трябва да проследим германската връзка и да видим докъде ще стигнем. За момента не виждам други алтернативи.
— Което в крайна сметка отново ще ни изправи пред дилемата дали да не се прехвърлим през оградата.
Разделиха се и Шон извади лист хартия от джоба си. Включи мобилния си телефон и набра цифрите, изписани върху него.
— Валъри, обажда се Шон Картър. Много бих желал да ви видя.
Мишел крачеше по обратния път към къщата. В един момент вдигна поглед и това, което видя в далечината, я накара да хукне напред с всички сили.
— Какво правиш, по дяволите? — изкрещя тя.
Виджи се обърна да я погледне. Усмивката й се стопи, пръстите й се разтвориха и препълнената торба за боклук падна в краката й.
Мишел надникна в джипа и застина. Кабината светеше от чистота.
— Как смееш да пипаш нещата ми? Това е моята кола! Кой ти позволи да се докосваш до нея?!
— Ами… — Виджи замълча и направи крачка назад. — Ти каза, че никога не успяваш да я почистиш, въпреки че имаш желание. И аз реших да ти помогна.
Мишел измъкна торбата от ръцете й и започна да хвърля вещите си обратно в джипа.
— Това не са боклуци! — изкрещя извън себе си тя. — Махай се от джипа ми!
Разплаканата Виджи се обърна и изтича в къщата. Мишел изобщо не я погледна, заета да опразва торбата и да връща боклуците в кабината.
— В лош момент ли те срещам?
Мишел рязко се завъртя и беззвучно простена при вида на Хорейшо, изправен на крачка от нея.
— Малко недоразумение — смотолеви тя.
— Според мен намеренията бяха повече от ясни — поклати глава той.
— О, я ми се махай от главата!
— Това означава ли, че ще оставим Виджи да се наплаче на воля в стаята си?
Мишел механично погледна към
— Съжалявам — глухо промълви Мишел. — Но тя се ровеше в нещата ми. Никой няма право на това!
— В известен смисъл си напълно права — съгласи се Хорейшо и се облегна на джипа до нея. — Никой няма право да пипа личните вещи на другите, но имам чувството, че Виджи просто е искала да ти помогне. Ти също го разбираш, нали?
Мишел мълчаливо кимна.
— Какво реши за хипнозата?
— Вече ти казах. Ако се върнем живи и здрави…
— Ясно! — прекъсна я Хорейшо. — По-добре да прескочим мелодрамите, защото не съм сигурен, че имаш достатъчно време.
Тя бавно вдигна глава и се втренчи в него.
— Това пък какво означава?
— Точно това, което чу.
Тя се изправи и хвърли боклука в джипа.
— Но каква полза, по дяволите? Явно вече съм отишла твърде далеч.
69
Двамата бавно вървяха по брега. Валъри беше събула сандалите си и ги носеше в ръце, а Шон се влачеше до нея с виновно наведена глава и пълни с пясък мокасини. Беше й се обадил просто защото разследването не вървеше, а и заради разговора на съпруга й с Мишел. Но тя се нахвърли върху него в мига, в който слезе от колата. Оказа се, че вече знае всичко за Шон Картър, включително и истинската му фамилия.
— Значи си разговаряла с мъжа си, така ли? — унило каза той.
— О, да. Събирането на информация е едно от нещата, които Иън умее да върши много добре. Ти си бивш агент на Сикрет Сървис и разследваш убийствата в Бабидж Таун. Не мога да повярвам, че се вързах на лъжите ти. Просто не мога да повярвам!
— Не беше точно така, Валъри.
— Отричаш, че чрез мен се опита да измъкнеш информация за съпруга ми?! — рязко се обърна тя. — Отричаш, че си ме проследил онази вечер, след като се запознахме в бара?
— Не, но…
— Няма но!
— Да, действително търсех информация — въздъхна той. — Такава ми е работата.
— За мен е непростимо!
— Съжалявам, че те нараних, Валъри. Но когато човек се опитва да разкрие убийство… Ако имах друг начин да се сдобия с някаква информация, изобщо не бих го направил, повярвай ми!
Валъри се обърна и отново тръгна напред, скръстила ръце на гърдите си и забравила за захвърлените на пясъка сандали. Ветрецът развяваше крачолите на белите панталони, които се увиваха около стройните й крака. Гневът бавно я напускаше, чертите на лицето й омекнаха.