Окото на тигъра
Шрифт:
Можех да ги унищожа и двамата при някакъв нещастен случай — на борда на всяка яхта има какви ли не възможности, при които неопитните могат да пострадат по най-жесток начин. Трябваше да ги премахна.
После погледнах към Джими, а той ми се усмихна.
— Много си бърз — каза той. — Майк за малко да се подмокри, мислеше, че ще му пронижеш корема с ножа.
„Но и малкият ли?“, запитах се аз — ако премахнех другите двама, трябваше да се освободя и от него. После внезапно усетих същото неприятно гадене в стомаха, което бях почувствал някога в селцето в Биафра.
— Всичко наред ли е, капитане? — бързо
— Нищо ми няма, Джими — отвърнах аз. — Защо не вземеш да донесеш по една бира?
Докато го нямаше, аз взех решението си. Реших да им предложа сделка. Сигурен бях, че няма да искат начинанието им да отиде на вятъра. Щях да запазя тайната им, ако и те запазят моята. Навярно и те бяха стигнали вече до същото заключение в каютата долу.
Закрепих неподвижно щурвала и пристъпих тихо към края на мостика, внимавайки стъпките ми да не се чуят в каютата под мен.
Поставеният там вентилатор вкарва пресен въздух през отвора над масата в каютата. Отдавна знаех, че вентилаторът се превръща в доста удобна тръба за подслушване, тъй като звуците отдолу стигаха до мостика.
Но качеството на звука през тоя подслушвателен уред зависи от редица условия, най-важните от които са посоката и силата на вятъра, както и местоположението на говорещия в каютата.
Вятърът духаше странично през борда, втурвайки се в отвора на вентилатора и заглушавайки части от разговора в каютата. Но Джими явно бе застанал точно под отвора, защото гласът му се чуваше силно, когато поривът на вятъра не го заглушаваше.
„Защо не го попитате веднага?“, но отговорът беше неясен, после вятърът се засили, а когато утихна, чух отново гласа на Джими.
„Ако го направите довечера, къде ще… — и вятърът зафуча, — … защото на разсъмване ще трябва да…“ Целият разговор, изглежда, се въртеше около някакви часове и места и докато се чудех какво се надяват да спечелят, ако напуснат пристанището на разсъмване, той го повтори отново. „Ако на разсъмване сме…“ Напрегнах се да чуя следващите му думи, но вятърът ги заглуши напълно в продължение на десет секунди, а после долових: „не виждам защо да не можем…“ Джими възразяваше за нещо си, а изведнъж до ушите ми достигна острият и настоятелен глас на Майк Гътри. Сигурно беше се приближил до Джими и го заплашваше.
„Виж какво, момченце, остави на нас да се занимаваме с тая работа. Твоята задача е да откриеш оная проклетия, но досега не си направил почти нищо.“
Вероятно отново се раздвижиха, защото гласовете им заглъхнаха и чух, че се отваря плъзгащата се врата на каютата, така че се върнах бързо при щурвала и освободих ръчката тъкмо в мига, в който главата на Джими се показа над пода на мостика, докато се изкачваше по стъпалата.
Подаде ми бирата и ми се стори, че вече е доста по-спокоен. Сдържаността му беше изчезнала. Усмихна ми се приятелски и доверчиво.
— Мистър Матерсън каза, че за днес е достатъчно. Трябва да се прибираме.
Възвих „Танцуващата“ по посока на течението откъм запад, преминахме край началото на Залива на костенурките, откъдето зърнах моята хижа, сгушена между палмите. Внезапно усетих някакво вледеняващо предчувствие, че ще я загубя. Съдбата беше ми приготвила ново подреждане на картите и играта ставаше по-сериозна, при която рискувах прекалено много,
Потиснах чувството на отчаяние и се обърнах към Джими. Трябваше да се възползвам от новопоявилото се у него отношение на доверие към мен и да се опитам да науча колкото се може повече.
Заговорихме непринудено, докато преминавахме по протока към голямото пристанище. Очевидно бяха му казали, че са ме отписали от списъка на прокажените. Странно, но обстоятелството, че имам криминално минало, ме правеше по-приемлив за глутницата. Вече можеха да благодарят на небесата. Бяха си намерили нужния им инструмент и сега можеха да ме разиграват — макар да бях съвсем сигурен, че не са обяснили всичко докрай на младия Джеймс.
Той очевидно изпитваше облекчение да се държи естествено с мен. Беше приятелски настроен и открит младеж, комуто лукавството бе напълно чуждо. Пример за това бе начинът, по който криеха от мен фамилното му име, сякаш бе някаква военна тайна, но въпреки това на шията му висеше сребърна верижка с плочка, предупреждаваща, че притежателят й Дж. А. НОРТ е алергичен към пеницилин.
Вече бе забравил цялата си предишна сдържаност, а аз внимателно измъквах от него откъслечни сведения, които можеха да ми бъдат полезни по-нататък. Отдавна бях установил, че човек може да пострада най-жестоко именно от неизвестното.
Насочих разговора в посока, която предположих, че ще го накара да се отпусне напълно.
— Виждаш ли онзи риф, оттатък протока, накъдето сме се насочили? Това е Дяволският риф и откъм морето има цели двайсет клафтера 5 дълбочина. Там е любимото свърталище на няколко наистина едри акули. Миналата година застрелях една, която тежеше над двеста килограма.
5
Мярка за дълбочина, равна на 182 см. — Б.пр.
— Двеста кила… — възкликна той. — Господи, че това са почти четиристотин й петдесет фунта.
— Точно така, в устата й можеш да си пъхнеш главата, а даже и раменете.
И последните следи от сдържаност бяха изчезнали. Следвал някога история и философия в Кеймбридж, но прекарвал прекалено дълго време в плавания и трябвало да се откаже от ученето. Понастоящем имал малка фирма за леководолазно оборудване и съоръжения за спасителни работи под вода, от която си изкарвал прехраната, и имал възможност да се гмурка през по-голямата част от седмицата. Изпълнявал частни поръчки и имал договори с държавни организации и с военноморския флот за някои дейности.
На няколко пъти спомена името „Шери“ и аз опитах внимателно:
— Приятелка или съпруга?
Той се усмихна:
— Сестра, по-голямата ми сестра, но е истинско съкровище — занимава се със счетоводството и наглежда магазина, всичките тия глупости — обясни той с глас, който не оставяше никакво съмнение какво е отношението му към счетоводството и работата на щанда. — Тя е страстна колекционерка на мидени черупки и си докарва по две хиляди лири годишно от това — но Джими не ми обясни как е попаднал в подобна съмнителна компания, нито пък какво прави почти накрая на света, далеч от магазина си за спортни стоки.