Окото на тигъра
Шрифт:
— Ами трона… — продължи тя, — нали в момента крадеш трона?
— Не, мадам — ухилих й се аз.
— А какво има в ковчега тогава?
— Триста фунта пясък от Залива на костенурките. Когато го видиш, спомни си за приятните ни мигове там.
— Ами тронът — къде е той?
— При
— И ти си се отказал от него? — недоверчиво ме зяпна тя и ми се стори, че нещо друго просветна в погледа й. — Но защо, Хари, защо?
— Ами нали ти казах, старая се да се поправя.
Отново се вторачихме един в друг и изведнъж видях, че тъмносините й очи се напълниха със сълзи.
— И си дошъл тук, знаейки какво те очаква? — попита тя със задавен глас.
— Исках ти да решиш — казах аз и сълзите й се процедиха като капчици роса през дългите и тъмни мигли. Продължавах решително. — Сега ще изляза от кабината и ще мина през изхода към самолета. Ако никой не повика ченгетата, ще се кача на следващия полет и вдругиден ще си плувам край рифа и ще си играя с делфините.
— Но те ще тръгнат по следите ти, Хари — каза тя, а аз поклатих глава.
— Президентът Бидъл съвсем наскоро промени спогодбите за екстрадиране. Докато съм на Сейнт Мери, никой не може да ме пипне с пръст. Дал ми е дума, че ще бъде така.
Обърнах се и отворих вратата на кабината.
— Но ще бъда дяволски самотен, когато стигна при Залива на костенурките.
Обърнах й гръб и тръгнах бавно и решително към изхода за заминаващи пътници точно когато прозвуча второто повикване за моя полет. Изминах най-дългото и най-опасното разстояние в живота си, а сърцето
Щом се настаних на седалката на швейцарския самолет и закопчах колана си, замислих се колко ли време ще й трябва да надвие ината си и да ме последва до Сейнт Мери. Сетих се, че имам да й кажа още много неща.
Трябваше да й кажа, че съм сключил договор да извадя останалите части на златния трон от Топовния проток и да ги предам на представителите на народа на Сейнт Мери. След продажбата на съкровището президентът Годфри Бидъл на свой ред беше ми обещал да ми купи нова дълбоководна яхта — същата като „Танцуващата по вълните“, в знак на благодарност от името на неговия народ.
Така щях да мога да осигуря на моята любима всички удобства, а освен това зад хижата ми при Залива на костенурките беше заровен един сандък с грузински позлатени сребърни прибори, с парите от които щях да се издържам през мъртвия сезон. В края на краищата, не можех да се променя съвсем. Но вече никога нямаше да правя черни курсове. Щом самолетът излетя и започна бързо да се издига над сините езера и гористите планини, се сетих, че даже не знам истинското й име. Реших, че това ще бъде първото нещо, за което ще я попитам, когато я посрещна на летището на остров Сейнт Мери — Перлата на Индийския океан.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4004
Издание:
Уилбър Смит. Окото на тигъра
Художник — оформител: Евгени Генков
ИК „АБАГАР“