Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
Шрифт:
Деви седеше мълчаливо с протегната напред ръка. След миг на колебание сложих пръстена върху дланта й.
Тя го вдигна по-близо до лампата, наведе се напред, присви едното си око и притвори другото със съсредоточено изражение върху лицето си на малка фея.
— Камъкът е хубав — одобрително отбеляза тя.
— Обковката е нова — добавих аз с нещастен вид.
Деви внимателно постави пръстена върху книгата, до свирките и ръчната ми лампа.
— Ето каква сделка ти предлагам — рече тя. — Ще задържа тези неща като допълнителна гаранция
— Година и един ден — отвърнах аз.
— Колко типично за теб. — Устните й се извиха в усмивка. — Много добре. Това ще забави изплащането на дълга ти с година и един ден. Ако до края на този срок не си ми платил, ще загубиш тези вещи и дългът ни ще бъде уреден. — Усмивката й стана хищна. — Макар че можеш да ме убедиш да ти ги върна срещу определена информация.
Чух звъна на камбаната в далечината и въздъхнах. Нямах много време за пазарлъци, тъй като вече закъснявах за срещата си с Трепе.
— Добре — раздразнено се съгласих аз, — но трябва да държиш пръстена някъде на безопасно място. И не можеш да го носиш, докато не закъснея с плащането.
— Не можеш… — намръщи се Деви.
— По този въпрос съм непреклонен — прекъснах я аз със сериозен тон. — Пръстенът принадлежи на моя приятелка. Той й е скъп. Не мога да позволя да го види на нечия друга ръка. Не и след всичко, което сторих, за да го взема от Амброуз.
Деви не каза нищо, а на лицето й на фея се появи мрачно изражение. Аз също направих мрачна физиономия и я погледнах право в очите. Когато е необходимо, мога да докарам доста сносно мрачно изражение.
Мълчанието ни се проточи.
— Добре! — най-сетне се съгласи тя.
Стиснахме си ръцете.
— Една година и един ден — напомних й аз.
> 51.
> Всички мъдреци се страхуват
Отбих се в „Еолиан“, където ме чакаше Трепе. Не го свърташе на едно място от нетърпение. Беше ми казал, че е открил кораб, който тръгва надолу по течението на реката след по-малко от час. Освен това беше платил пътуването ми до Тарбеан, откъдето би трябвало лесно да си намеря транспорт на изток.
Двамата забързахме към доковете и пристигнахме тъкмо когато корабът вече се приготвяше за отплаване. Запъхтян от бързото ходене и със зачервено лице, Трепе побърза в рамките на три минути да ми даде всякакви важни житейски съвети.
— Маерът е от много, много стар род — каза ми той. — Не като повечето дребни благородници по тези места, които не могат да ти кажат кои са прадядовците им. Така че се дръж почтително с него.
Вдигнах очи към небето. Защо всички винаги очакваха от мен, че ще се държа лошо?
— И запомни — добави той, — ако изглеждаш като човек, който го прави за парите, ще те смятат за провинциалист. Тогава никой няма да те взема на сериозно. Ти си там, за да спечелиш благоразположение. Това е игра с високи залози. А когато спечелиш благоразположение, ще започнеш да печелиш и пари. Ако имаш едното, ще притежаваш и другото. Както е
— „… но някои неща са безценни — смехът, земята и любовта никога не могат да бъдат купени“ — довърших вместо него аз.
Всъщност цитатът беше от Греган Малкия, но не си направих труда да поправя графа.
— Хей, вие там! — извика ни от палубата на кораба един смугъл брадат мъж. — Чакаме един запилял се моряк и капитанът беснее като някоя грозна уличница. Кълне се, че ще тръгнем, ако до две минути не се появи. По-добре да сте на борда дотогава.
Той се отдалечи, без да дочака отговор.
— Обръщай се към него с „ваша милост“ — продължи Трепе, сякаш разговорът ни изобщо не е бил прекъсван. — И помни — ако искаш да те чуят, говори по-рядко. О! — той извади запечатан плик от вътрешния си джоб. — Ето ти препоръчителното писмо. Може да изпратя още едно копие по пощата, просто за да знае той и да те очаква.
Усмихнах му се широко и стиснах ръката му.
— Благодаря ти, Ден — искрено казах аз, — за всичко. Оценявам онова, което правиш за мен, повече, отколкото мога да изразя с думи.
Трепе махна небрежно с ръка.
— Знам, че ще се справиш блестящо. Ти си умно момче. Не забравяй да намериш добър шивач, щом стигнеш там. Модата ще бъде различна. Както казват: „Дамата се познава по обноските, а мъжът по дрехите.“
Коленичих и отворих калъфа. Преместих лютнята встрани, натиснах капака на тайника и го отворих. Мушнах запечатания плик на Трепе вътре, при кухия рог с рисунката на Нина и малка торбичка със сушени ябълки, която бях прибрал там. В сушените ябълки нямаше нищо специално, но по мое мнение, ако имаш тайно отделение в калъфа на лютнята си и не го използваш, за да криеш някакви работи, значи нещо не си съвсем наред.
Затворих закопчалките, които придържаха капака, след което се изправих и събрах вещите си, готов да се кача на борда на кораба.
Трепе внезапно ме хвана за рамото.
— Почти щях да забравя! В едно от писмата Алверон спомена, че младите хора в неговия двор играят комар. Той мисли, че това е жалък навик, затова стой далеч от тези неща. И запомни, че причината за големите наводнения е бавното топене на снега, така че човек трябва да е два пъти по-внимателен при постепенната смяна на сезона.
Видях, че някой тича надолу по дока към нас. Беше мъжът с изпито лице, който беше минал покрай двама ни с Елодин на Каменния мост. Стискаше под мишница увит в кърпа пакет.
— Предполагам, че това е техният липсващ моряк — бързо казах аз. — Най-добре да се кача на борда.
Прегърнах Трепе и се опитах да се отдалеча, преди да е успял да ми даде още някой съвет.
Но докато се обръщах, той ме хвана за ръкава.
— Внимавай по пътя натам — предупреди ме с разтревожено изражение. — Запомни, има три неща, от които се страхуват всички мъдреци — бурното море, безлунна нощ и гневът на кроткия човек.