Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
Шрифт:
— Достатъчно. Повече от достатъчно. Това е четвъртият бирник, който изчезва. Повече от половината от северните ми данъци са откраднати от разбойниците. — Той ме погледна сериозно. — Нали знаеш, че земите на Лаклес са на север?
— Мислите, че Лаклес са тези, които устройват засади на вашите бирници?
— Какво? — погледна ме шокирано той. — Не, не. Това са бандитите в Елд.
Леко се изчервих от смущение.
— Изпратихте ли патрули, ваша милост?
— Разбира се, че изпратих патрули — сопна се Алверон. — Изпратих цяла дузина.
— Предполагам, че ваша милост е изпратил охрана на своите бирници.
— По двама души на човек — отвърна той. — Знаеш ли колко струва да подмениш дузина охранители? Брони, оръжия, коне? — въздъхна той. — На всичко отгоре, само част от откраднатите данъци са мои, останалото принадлежи на краля.
— Предполагам, че няма да остане много доволен — кимнах аз с разбиране.
— О, Родерик ще си получи парите, независимо от това — презрително махна с ръка маерът. — Той ме държи лично отговорен за неговия десятък. Затова съм принуден да изпращам отново бирници, за да съберат за втори път дела на Негово величество.
— Мисля, че повечето хора няма да са особено доволни от това — отбелязах аз.
— Наистина няма да са. — Той седна на един от прекалено меките фотьойли и уморено разтри лицето си. — Не знам как да постъпя. Как ще изглеждам пред Мелуан, ако не мога да опазя дори и собствените си пътища?
Аз също седнах на стол с лице към него.
— А Дагон? — попитах аз. — Той няма ли да може да ги открие?
— О, Дагон ще ги открие — засмя се той с невесел, наподобяващ на лай смях. — За по-малко от десет дни главите им ще са набити на колове.
— Тогава защо не го изпратите? — объркано попитах аз.
— Защото Дагон е праволинеен мъж. Той ще срине до основи десетина села и ще запали хиляда акра от Елд, за да ги открие. — Той поклати глава. — А дори и да го смятах за подходящ за тази задача, в момента той издирва Каудикус. Освен това мисля, че в Елд е замесена и магия, а това е извън познанията на Дагон.
Подозирах, че единствената магия щеше да се окаже дузина големи модегански лъкове. Но когато хората се сблъскваха с нещо, което не можеха да обяснят, в природата им бе да го свържат с магията — особено във Винтас.
— Мога ли да разчитам на помощта ти по този въпрос? — Алверон се приведе напред на стола си.
На това питане имаше само един възможен отговор:
— Разбира се, ваша милост.
— Познаваш ли гората?
— Когато бях по-млад, един офицер ме обучаваше — преувеличих аз, предполагайки, че той търси някой, който да му помогне да измисли по-добра защита за своите бирници. — Знам достатъчно, за да проследя някой и самият аз да се скрия.
При тези мои думи маерът повдигна вежди.
— Наистина ли? Образованието ти май е доста разнородно, а?
— Водих интересен живот, ваша милост. — Бутилката вино, която изпих, ме направи по-самоуверен от обикновено
— Кажи ми. — Той се облегна на фотьойла си.
— Мога да измисля някаква арканична защита за хората ви. — Направих театрален жест с дългите пръсти на лявата си ръка, като се надявах, че той ще изглежда достатъчно загадъчен.
Започнах да пресмятам наум, чудейки се колко време ще ми отнеме създаването на „уловител на стрели“, като използвам единствено оборудването в кулата на Каудикус.
— Това можеше да се окаже достатъчно, ако бях загрижен само за безопасността на моите бирници — замислено кимна Алверон. — Но става дума за кралския път — една от главните търговски артерии. Трябва да се отърва от самите бандити.
— В такъв случай бих събрал малка група от хора, които знаят как да се придвижват тихо в гората — предложих аз. — Не би трябвало да им е много трудно да открият вашите бандити. Когато го сторят, ще изпратите гвардията си да ги залови.
— Не мислиш ли, че ще е по-лесно да им направим засада и да ги избием? — бавно попита Алверон, сякаш искаше да види каква ще е реакцията ми.
— Това също е възможно — признах аз. — Ваша милост е ръката на закона.
— Наказанието за разбойничество е смърт. Особено на кралския път — твърдо заяви маерът. — Смяташ ли, че е прекалено сурово?
— Ни най-малко — отвърнах аз и го погледнах право в очите. — Безопасните пътища са гръбнакът на цивилизацията.
— Планът ти е подобен на моя. — Той ме изненада с внезапна усмивка. — Събрах шепа наемници, за да направя точно каквото ти ми предложи. Трябваше да действам тайно, тъй като не знам кой предупреждава бандитите. Но имам четирима мъже, които са готови да тръгнат утре — следотърсач, двама наемници с умения да се оправят в гората и един наемник от Адем. Последният ми излезе доста скъпо.
— Вече сте го планирали по-добре, отколкото аз бих могъл, ваша милост — поздравих го с кимване аз. — Май изобщо не се нуждаете от помощ.
— Точно обратното — увери ме той. — Все още ми е нужен човек с малко здрав разум, който да ги води. Някой, който разбира от магия. Някой, на когото мога да се доверя.
Усетих внезапно присвиване в стомаха.
— Вече два пъти ми служи така, че надмина всичките ми очаквания. — Алверон се изправи и ми се усмихна сърдечно. — Познат ли ти е изразът „третият път е най-важен“?
На този въпрос отново имаше само един възможен отговор:
— Да, ваша милост.
* * *
Алверон ме отведе в стаите си и ние разгледахме картите на местността, където бяха изчезнали бирниците. Ставаше дума за една голяма отсечка от кралския път, която преминаваше през Елд и която е била стара още когато Винтас не е била нищо повече от страна на шепа враждуващи помежду си морски крале. Беше на малко повече от сто и двайсет километра разстояние. Можехме да стигнем дотам за четири дена бързо ходене.