Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
Бредон довърши втората страница, след това се върна отначало и бавно започна да чете
повторно. Накрая вдигна поглед към мен.
— Ако имаше жена — каза той, — която да ме обича с една десета от страстта, която
тази дама изпитва към теб, щях да се считам за най-щастливия мъж.
— Какво значи това? — попитах аз и вдигнах пръстена.
Още миришеше на дим. Вероятно беше прогорила името си върху него едва тази сутрин.
— Ако беше от някой фермер — сви рамене
Но тук? От някой с благороден произход? — Той поклати глава, очевидно не знаеше какво
да каже.
— Мислех, че според етикета има само три вида пръстени.
— Има само три, които се използват — поясни той. — Само три вида се изпращат и
показват. Някога изпращали дървени пръстени, за да повикат слугите — онези, чието
положение е толкова ниско, че не заслужават желязо. Но това било много отдавна.
Постепенно изпращането на дървен пръстен започнало да се счита за прекалено
пренебрежително.
— Пренебрежителното отношение е нещо, което мога да преживея — облекчено рекох
аз. — С мен са се държали пренебрежително далеч по-добри хора от нея.
— Така е било преди сто години — продължи Бредон. — Нещата се променили.
Проблемът бил, че тъй като дървените пръстени били считани за израз на пренебрежение,
някои слуги смятали за обидно да ги получават. И тъй като човек не би искал да обиди
началника на своята конюшня, той не му изпращал дървен пръстен. Но ако началникът на
конюшнята не получавал дървен пръстен, то и шивачът не трябвало да получава, защото и
той щял да се засегне.
— И така нататък — кимнах разбиращо аз. — В крайна сметка всички се чувствали
обидени от получаването на дървен пръстен.
Бредон кимна.
— Умният човек би се старал да е в добри отношения със слугите си — обясни той. —
Дори и момчето, което носи вечерята, може да ти има зъб. А има хиляди невидими начини,
по които и най-нисшестоящите сред тях биха могли да си отмъстят. Дървените пръстени
вече изобщо не се използват. Сигурно щяха да са забравени, ако не присъстваха в сюжета на
няколко пиеси.
Погледнах пръстена.
— Значи аз стоя по-ниско от момчето, което чисти клозетите.
Бредон се прокашля смутено.
— Всъщност е по-зле — отбеляза той. — Това означава, че за нея ти дори не си човек. Не
заслужаваш да бъдеш признат за човешко същество.
— А, разбирам — рекох аз.
Нахлузих дървения пръстен на пръста си и стиснах ръката си в юмрук. Всъщност ми беше
точно по мярка.
— Това не е точно пръстен, който би носил — с неудобство ме предупреди Бредон. — В
действителност
пръстенът на Алверон вече не е у теб?
— Той действително си го поиска обратно. — Взех от масата писмото на маера и
подадох и него на Бредон.
— „При първа възможност“ — цитира Бредон и сухо се засмя. — Това казва доста повече
неща, отколкото изглежда на пръв поглед. — Той остави писмото. — Все пак така вероятно
е по-добре. Ако беше запазил благоразположението му, щеше да се превърнеш в бойно поле
между тях двамата — като зърно пипер между нейното хаванче и неговото чукало. Щяха да
те смачкат в своите кавги.
Очите му се върнаха отново към дървения пръстен на ръката ми.
— Предполагам, че не ти го е дала лично? — с надежда попита той.
— Изпрати го по куриер — тихо въздъхнах аз. — Гвардейците също го видяха.
На вратата се почука. Отворих я и един куриер ми подаде писмо.
Затворих вратата и погледнах печата.
— Лорд Праевек — съобщих аз.
— Кълна се, че този човек прекарва всеки миг, в който е буден, с ухо, допряно до някоя
ключалка, или с език, заврян в нечий задник.
Засмях се, отворих писмото и набързо го прегледах.
— Иска си пръстена обратно — съобщих аз. — Доста е зацапано, дори не е изчакал
мастилото да засъхне.
— Без съмнение мълвата вече се е разнесла — кимна Бредон. — Нямаше да е толкова
лошо, ако Алверон не държеше толкова на нея. Но Мелуан вече е като негова дясна ръка и
ясно е изразила мнението си. Всеки, който се държи с теб по-добре, отколкото с куче, без
съмнение ще стане обект на нейното презрение. — Размаха писмото и. — А тя има
презрение в излишък. — Той посочи купата с пръстените и се засмя със сух и нерадостен
смях. — Тъкмо беше започнал да получаваш и сребро.
Отидох до купата, изрових неговия пръстен и му го подадох.
— Трябва да си го вземете обратно — казах аз.
На лицето на Бредон се появи огорчение, но той не посегна да вземе пръстена.
— Скоро ще си тръгна — добавих аз — и не бих искал вие да бъдете очернен заради
познанството си с мен. Няма как да ви се отблагодаря за цялата помощ, която ми оказахте.
Най-малкото, което мога да направя, е да се опитам да сведа до минимум вредата, която
може да бъде нанесена на вашата репутация.
Бредон се поколеба, след това затвори очи и въздъхна. Той взе пръстена и примирено сви
рамене.
— О! — възкликнах аз, защото внезапно си спомних нещо друго.