Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
биха убили всички, замесени в нея. Истина ли е това?
— Ще изгорят това място и ще посипят със сол земята след себе си — кимна
помощникът с очи, все още вперени в камината.
Писарят сведе поглед и поклати глава.
— Не разбирам защо толкова се страхуваш от Ктаех — рече той.
— Ами — отвърна Баст, — изглежда, ще се окаже, че май не си много умен.
Летописеца се намръщи и зачака търпеливо.
Помощникът въздъхна и отмести очи от камината.
— Помисли.
— Това го прави много досаден за разговор — отбеляза писарят, — но не…
На лицето на Баст внезапно се изписа ярост.
— Диен вехат. Енфеун вехат тилорен тес! — ядно и почти несвързано извика той.
Той трепереше и стискаше и разпускаше юмруци.
Летописеца пребледня, когато чу жлъчния тон на помощника, но не трепна.
— Ти не се гневиш на мен — спокойно каза той и погледна Баст в очите. — Просто си
разгневен, а аз се случих наблизо.
Помощникът го погледна ядосано, но не каза нищо.
— Опитвам се да помогна, знаеш това, нали? — наведе се напред Летописеца.
Баст кимна навъсено.
— Това означава, че разбираш какво става.
Помощникът сви рамене, внезапният му изблик на гняв се бе изчерпал и той отново
изпадна в апатия.
— Изглежда, че Квоте ти вярва за Ктаех — отбеляза писарят.
— Той знае за скритите тайни на света — рече Баст. — А каквото не знае, бързо го
схваща. — Пръстите му разсеяно подръпваха одеялото. — И ми се доверява.
— Но това не изглежда ли много скалъпено? Ктаех дава на момче цвете, едно нещо води
до друго и внезапно става война. — Летописеца махна презрително с ръка. — Нещата не се
случват по този начин. Твърде голямо съвпадение.
— Не е съвпадение — въздъхна помощникът. — Слепецът ще се спъне в разхвърляна
стая. Но ти не го правиш. Ти използваш очите си и избираш лесния път. За теб той е напълно
ясен. Ктаех може да вижда бъдещето. Всяко бъдеще. Ние се спъваме. Той не го прави. Той
просто поглежда и избира най-гибелния път. Той е камъкът, който предизвиква лавината.
Той е кашлицата, от която започва чумата.
— Но ако знаеш, че Ктаех се опитва да те контролира — настоя писарят, — ти просто ще
направиш нещо друго. Той ти дава цвете и ти го продаваш.
— Ктаех ще знае това — поклати глава Баст. — Не можеш да изиграеш нещо, което
познава бъдещето ти. Да кажем, че продадеш цветето на принца. Той го използва, за да
излекува своята годеница. Година по-късно тя го хваща да я мами с камериерката, обесва се,
защото е опозорена, и баща и започва война, за да отмъсти за честта и. — Той безпомощно
разтвори
— Но младежът, който е продал цветето, остава в безопасност.
— Може би не — мрачно се възпротиви помощникът. — По-вероятно е да се напие като
някой лорд, да хване едра шарка, след това да събори лампа и да запали половината град.
— Ти просто си измисляш разни неща, за да докажеш правотата си — възрази
Летописеца. — В действителност не доказваш нищо.
— Защо трябва да доказвам каквото и да е на теб? — попита Баст. — Защо трябва да ме е
грижа какво мислиш? Живей си щастливо в глупавото си неведение. Правя ти услуга, като не
ти казвам истината.
— И що за истина е това? — попита писарят, очевидно раздразнен.
Помощникът уморено въздъхна и вдигна поглед към него с изражение, в което се четеше
пълна безнадеждност.
— По-скоро бих се бил със самия Халиакс — рече той. — По-скоро бих предпочел да се
изправя срещу всички чандриани накуп, отколкото да разменя десет думи с Ктаех.
Това накара Летописеца да замълчи за момент.
— Те ще те убият — каза той.
Нещо в гласа му превърна думите му във въпрос.
— Да — съгласи се Баст, — и въпреки това.
Писарят се втренчи в тъмнокосия мъж, който седеше срещу него, увит в дрипаво одеяло.
— Историите те карат да се страхуваш от Ктаех — заяви той с откровено отвращение в
гласа. — И от този страх оглупяваш.
Помощникът сви рамене и празните му очи се върнаха отново върху несъществуващия
огън.
— Отегчаваш ме, малки човеко.
Летописеца се изправи, пристъпи напред и зашлеви силно Баст през лицето.
Главата на младежа отхвръкна на една страна и за момент той изглеждаше твърде
шокиран, за да помръдне. След това се изправи със светкавично движение и одеялото отлетя
от раменете му. Сграбчи грубо и с оголени зъби писаря за гърлото и очите му станаха
тъмносини, без капчица бяло в тях.
Летописеца го гледаше право в очите.
— Ктаех е планирал всичко това — спокойно рече той. — Той е знаел, че ще ме
нападнеш и че заради това ще се случат ужасни неща.
Побеснялото лице на Баст се скова и очите му се разшириха. Напрежението напусна
раменете му и той отдръпна ръце от гърлото на писаря. Младият мъж се канеше да се
настани отново върху възглавниците на дивана.
Летописеца замахна и го зашлеви повторно. Ако не друго, то поне звукът беше по-силен
от преди.
Баст отново оголи зъби, после спря. Очите му стрелнаха писаря, сетне се отместиха
встрани.