Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

тя не я беше хванала. Разликата е огромна.

Тя вдигна очи към небето.

— Времето се променя — отбеляза тя. — Май трябва да се връщаме, преди да е заваляло.

Кимнах и тръгнахме обратно. Докато вървяхме, облаците хвърляха сенките си върху

полето зад нас.

149.

Оплетен

В „При Анкер“ нямаше никой, с изключение на Сим и Фела, които се бяха настанили на

една от задните маси. Отидох при тях и седнах с гръб

към стената.

— И така? — попита Сим, докато аз се отпусках на стола. — Как мина вчерашният ден?

Не отговорих на въпроса му. Нямах особено желание да обсъждам това.

— Какво е станало вчера? — поинтересува се Фела.

— Той е прекарал деня с Дена — информира я Сим, — целия ден.

Свих рамене.

Жизнерадостният вид на Сим леко помръкна.

— Не беше толкова добре, така ли? — предпазливо попита той.

— Не особено — отвърнах аз.

Погледнах зад бара, улових погледа на Лаурел и и махнах да ми донесе малко от

готвеното за деня.

— Искаш ли да чуеш мнението на една дама? — меко предложи Фела.

— Склонен съм да чуя твоето.

Симон избухна в смях и Фела се намуси.

— Въпреки това ще ти помогна — рече тя. — Разкажи всичко на леля Фела.

И така, аз и разказах в общи линии какво се бе случило. Опитах се да опиша възможно

най-добре ситуацията, но същността и сякаш не се поддаваше на обяснение. Звучеше

глупаво, когато се опитвах да облека нещата в думи.

— Това е всичко — заявих аз след няколко минути неловки опити за обяснение. — Или

поне аз повече не искам да говоря за това. Няма друго нещо на света, което да ме обърква

повече от нея. — Взех с пръста си една тресчица от масата. — Мразя, когато не разбирам

нещо.

Лаурел ми донесе топъл хляб и паница картофена супа.

— Нещо друго? — попита тя.

— Не, благодаря — усмихнах и се и след това огледах задника и, докато тя се връщаше

обратно зад бара.

— Добре тогава — делово каза Фела. — Да започнем с добрите ти страни. Ти си чаровен,

хубав и се държиш съвършено възпитано с жените.

— Не видя ли как оглеждаше Лаурел току-що? — засмя се Сим. — Той е най-големият

развратник в света. Дори да имах две глави с вратове, които се въртят като на бухал, пак

нямаше да мога да огледам толкова жени, колкото него.

— Така е — признах аз.

— Има гледане и гледане — рече Фела на Симон. — Когато някои мъже те гледат, имаш

усещането за нещо мазно. След това ти се иска да се изкъпеш. При други мъже чувството е

приятно. Помага ти да разбереш, че си красива. — Тя прокара разсеяно

ръка през косата си.

— Ти едва ли имаш нужда това да ти бъде припомняно — отбеляза Симон.

— Всеки има нужда да му бъде припомняно — възрази тя. — Но при Квоте е различно.

Той го прави толкова сериозно. Когато те погледне, усещаш, че цялото му внимание е

съсредоточено върху теб. — Тя се засмя на смутеното ми изражение. — Това е едно от

нещата, които ми харесаха в теб, когато се запознахме.

Изражението на Симон стана мрачно и аз се опитах да изглеждам възможно най-

безобидно.

— Но откакто се върна, усещането е вече почти физическо — продължи Фела. — Сега,

когато ме погледнеш, нещо се случва зад очите ти. Нещо, изпълнено със сладки плодове,

сенки и светлина на лампи. Нещо необуздано, свързано с девойки от страната на фае, които

тичат под виолетово небе. Всъщност това е нещо ужасно. И ми харесва. — След последните

думи тя се размърда неспокойно на стола и в очите и се появи дяволит блясък.

Това беше вече твърде много за Симон. Той отблъсна стола си от масата и понечи да се

изправи, размахвайки неразбираемо ръце.

— Добре тогава… Аз просто… добре.

— О, сладурче — рече Фела и сложи ръка върху неговата, — замълчи. Не е това, което си

мислиш.

— Не ми казвай да мълча! — натърти Сим, но остана на стола.

Фела прокара ръка през косата по тила на Сим.

— Няма нищо, за което да се безпокоиш. — Тя се засмя, сякаш самата мисъл за това беше

нелепа. — Аз съм се обвързала с теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Но

това не означава, че от време на време не мога да се зарадвам на някое и друго малко

ласкателство.

Сим я погледна намръщено.

— Да взема да отида в манастир тогава? — попита тя и в съвсем лекия и, мелодичен

модегански акцент се промъкна нотка на раздразнение. — Нали знаеш как се чувстваш,

когато Мола реши да флиртува с теб?

Симон зяпна и изглеждаше така, сякаш се опитва едновременно да пребледнее и да се

изчерви.

— В името на малките богове, Сим! — Фела се засмя на смущението му. — Да не

мислиш, че съм сляпа? Това е нещо мило и те кара да се чувстваш добре. Има ли лошо в

това?

Настъпи пауза.

— Предполагам, че няма нищо лошо — най-сетне отвърна Сим.

Той вдигна поглед, усмихна ми се несигурно и махна косата от очите си.

— Просто никога не ме поглеждай по начина, по който тя спомена, става ли? —

Усмивката му се разшири и стана по-искрена. — Не знам дали ще мога да го понеса.