Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

Сформатанамъж, Алавин Цялотолице. За моя изненада Фелуриан никога не беше чувала за

Таборлин Великия или за Орен Велситер, но знаеше кой е Илиен. Почувствах се горд, че

някой от Едема Рух си е спечелил място в историите, които фае разказват помежду си.

Мина ми през ума, че тя може би разполага със сведенията, които търсех за амирите и

чандрианите. Колко ли по-приятно щеше да е да науча истината от нея, вместо да ровя

безкрайно в древни книги, забутани

в прашни стаи?

За съжаление Фелуриан не се оказа такъв подходящ източник на информация, какъвто

бях очаквал. Тя знаеше истории за амирите, но те бяха отпреди хиляда години.

Когато я попитах за по-скорошните амири, за рицарите на църквата и за сиридите с

техните кървави татуировки, тя само се засмя.

— никога не е имало хора амири — каза тя и презрително махна с ръка при мисълта за

това. — онези, за които ти говориш, ми приличат на деца, облечени в дрехите на своите

родители.

Макар да очаквах такава реакция от хората, фактът, че я получих и от Фелуриан, бе силно

обезкуражаващ. Все пак беше приятно да знам, че се оказах прав, че амирите са

съществували дълго преди да станат рицари на църквата на техлините.

Тъй като амирите се оказаха загубена кауза, се опитах да насоча разговора ни към

чандрианите.

— не — каза тя, погледна ме право в очите и изпъна гръб. — няма да говоря за седемте.

В мекия и глас нямаше никакъв намек, че става дума просто за някаква прищявка от

нейна страна. Нямаше никаква игривост и никакво място за спор или обсъждане.

За пръв път след първоначалния ни конфликт почувствах ледените пръсти на страха да

пробягват по тялото ми. Тя беше толкова крехка и очарователна, че лесно забравях каква е

всъщност.

И все пак не можех да се откажа толкова лесно. Такава възможност човек получава

буквално веднъж в живота си. Ако можех да убедя Фелуриан да ми сподели поне част от

онова, което знае, щях да науча неща, които никой в света не знаеше.

Усмихнах и се с най-очарователната си усмивка и си поех дъх да заговоря, но преди да

успея да изрека и една дума, Фелуриан се наведе и ме целуна по устата. Устните и бяха

топли и меки като кадифе. Езикът и докосна моя и тя игриво ухапа долната ми устна.

Когато отдръпна устните си от моите, аз дишах тежко, а сърцето ми препускаше

лудешки. Тъмните и очи ме погледнаха с нежна доброта. Тя погали бузата ми толкова леко,

сякаш ме докосваше цвете.

— сладка моя любов — каза тя, — ако отново ме попиташ за седемте на това място, ще

те изгоня от тук, независимо дали ще ме попиташ грубо или нежно, направо или заобиколно.

ако ме попиташ, ще те бия с

бич, направен от пръчки на калина и змии. ще вървя след теб,

докато се влачиш окървавен и плачещ, и няма да спра, докато не умреш или не избягаш от

Фае.

Тя не отклони поглед от мен, докато говореше. И макар че я гледах през цялото време и

не бях видял очите и да се променят, те вече не бяха изпълнени с обожание. Бяха мрачни

като буреносни облаци и твърди като лед.

— не се шегувам — добави тя. — кълна се в моето цвете и във вечно движещата се луна.

кълна се в солта, в камъка и в небето. кълна се в звука на собственото си име, като се смея и

пея. — Тя ме целуна отново, допирайки нежно устните си до моите. — кълна се, че ще го

направя.

С това разговорът приключи. Може и да съм глупав, но не съм чак толкова глупав.

* * *

Фелуриан с готовност говореше за царството Фае. И много от нейните истории описваха

подробно капризната политика на фаенските дворове — Таин Маел, Даендан и Двора на

прещипа. Беше ми трудно да следя тези истории, тъй като не знаех нищо за различните

фракции, които участваха в тях, нито пък за мрежата от съюзи, фалшиви приятелства, добре

известни тайни и стари вражди, които стояха в основата на обществото на Фае.

Нещата се усложняваха допълнително от факта, че Фелуриан просто приемаше за

даденост, че разбирам някои неща. Например ако започна да ви разказвам някоя история,

няма да седна да ви обяснявам, че повечето лихвари са сийлдиш или че най-старият кралски

род е този на Модеган. Кой не знае тези неща?

По същия начин и Фелуриан пропускаше някои подробности в историите си. Да речем,

кой не знае, че Дворът на прещипа се е намесил в беренталтата между Маел и Къщата на

изяществото? И защо това беше толкова важно? Ами, разбира се, защото води до това, че

членовете на Двора на прещипа презират онези, които са от дневната страна на нещата. А

какво беше „беренталта“? Вид танц. И защо този танц беше толкова важен? След няколко

такива въпроса Фелуриан присвиваше очи. Бързо научих, че е по-добре да я слушам тихо и

неразбиращо, отколкото да се опитвам да измъкна от нея всяка подробност и да рискувам да

я раздразня.

И все пак научих някои неща от тези истории — хиляда малки, разпръснати факти за

Фае. Имената на дворовете, древните битки и прочутите личности. Научих, че никога не

трябва да гледаш някой от тианите едновременно с двете си очи и че ако дадеш само един

плод синас на беладарите, това се счита за ужасна обида.