Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

Бягане. Кетан. Вървене. Обсъждане. Повторихме този цикъл три пъти преди обедната ни

почивка. Общо шест часа. Облях се в пот и бях почти убеден, че ще умра. След един час за

почивка и хранене започнахме отначало. Повторихме още три цикъла, преди да спрем, за да

пренощуваме.

Направихме лагера си отстрани край пътя. Изядох вечерята си полузаспал, разстлах

одеялото си и се увих в шаеда си. Както бях уморен, той ми се стори мек и топъл като гъши

пух.

Темпи

ме разбуди посред нощ. Макар някаква животинска част дълбоко в мен да го

мразеше за това, веднага щом се размърдах, разбрах, че е било необходимо. Тялото ми беше

схванато и ме болеше, но бавните, познати движения на кетан ми помогнаха да отпусна

вдървените си мускули. Адемецът ме накара да се разтегна и да пийна вода и през

останалата част от нощта спах като пън.

На втория ден беше по-лошо. Макар и здраво привързана към гърба ми, лютнята се

превърна в ужасно бреме. Мечът, който дори не можех да използвам, се влачеше от хълбока

ми. Пътната торба ми тежеше като воденичен камък и съжалих, че не бях позволил на Дедан

да вземе сандъчето на маера. Мускулите ми бяха като от гума и не ме слушаха, а когато

тичахме, дъхът ми пареше в гърлото.

Моментите, в които с Темпи разговаряхме за летхани, бяха единствената истинска

почивка, но бяха разочароващо кратки. Мислите ми се въртяха изтощено и се нуждаех от

цялата си концентрация, за да ги подредя и да се опитам да дам правилните отговори. Дори

и тогава думите ми само го дразнеха. Той отново и отново поклащаше глава и ми обясняваше

колко много греша.

Накрая се отказах да се мъча да давам правилните отговори. Бях твърде изморен, за да ме

е грижа. Зарязах опитите да слагам в ред мислите си и просто се наслаждавах на

облекчението, че мога да поседна за няколко минути. Бях твърде изморен, за да запомня

какво говорех през по-голямата част от времето, но за моя изненада тези отговори допаднаха

повече на Темпи. Това беше истинско блаженство. Когато моите отговори му харесваха,

обсъжданията ни траеха по-дълго и аз можех да прекарвам повече време в почивка.

На третия ден се почувствах значително по-добре. Мускулите вече не ме боляха толкова

много. Дишах по-лесно. Чувствах главата си ясна и лека като лист, който се носи по вятъра.

В такова настроение отговорите на въпросите на Темпи сякаш бяха на върха на езика ми и

бяха прости като песен.

Бягане. Кетан. Вървене. Обсъждане. Три цикъла. Но докато правехме движенията на

кетан отстрани на пътя, аз припаднах.

Темпи ме бе наблюдавал внимателно и ме подхвана, преди да се строполя на земята.

Светът се въртеше шеметно около очите ми в продължение на няколко минути, преди да

осъзная,

че съм под сянката на дърво край пътя. Сигурно адемецът ме бе отнесъл там.

Той ми подаде меха с вода.

— Пий.

Мисълта за вода не ми се стори особено привлекателна, но въпреки това пийнах една

глътка.

— Съжалявам, Темпи.

— Напредна много, преди да паднеш. Не се оплакваше. Показа, че духът ти е по-силен от

тялото. Това е добре. Когато умът контролира тялото, това е летхани. Но да знаеш къде са

границите на възможностите ти, също е летхани. По-добре е да спреш, когато трябва,

отколкото да продължиш, докато паднеш.

— Освен ако летхани не изисква да паднеш — казах аз, без да се замислям.

Усещах главата си лека като лист, носен от вятъра.

— Да. — Той ме възнагради с една от редките си усмивки. — Започваш да разбираш.

— Атуранският ти става все по-добър, Темпи — отвърнах на усмивката му аз.

Темпи примигна. Безпокойство.

— Сега говорим на моя език, а не на твоя.

— Аз не говоря… — понечих да възразя, но внезапно чух думите, които използвах:

„Скеопа тейас“.

Главата ми се замая за момент.

— Пийни си пак — каза Темпи и макар да владееше изражението на лицето и гласа си,

разбрах, че е обезпокоен.

Отпих отново, за да го успокоя. Сетне тялото ми сякаш внезапно осъзна, че има нужда от

вода. Изпитах силна жажда и отпих няколко големи глътки. Спрях, преди да съм изпил

твърде много, и стегнах корема си. Темпи кимна. Одобрение.

— Значи говоря добре? — попитах аз, за да разсея усещането за жажда.

— Говориш добре за дете. Много добре за варварин.

— Само добре? Грешно ли изговарям думите?

— Твърде често докосваш очи. — Той разшири очите си и ги втренчи многозначително в

моите очи. — Освен това думите ти са добри, но прости.

— Тогава трябва да ме научиш на още думи.

Той поклати глава. Сериозно.

— Вече знаеш твърде много думи.

— Твърде много? Темпи знам съвсем малко.

— Не са важни думите, а как ги използваш. В адемския се цени изкуството на

говоренето. Има хора, които могат да кажат много неща само с една дума. Шехин е сред тях.

Тези хора изричат нещо на един дъх, а на останалите ще им е нужна цяла година, за да

разберат неговия смисъл. — Мек укор. — Ти твърде често казваш повече, отколкото ти е

нужно. Не трябва да говориш на адемски по същия начин, по който пееш на атурански. Сто