Патрик Ротфус Името на вятъра
Шрифт:
Настъпи моментна тишина. Ректорът си пое дълбоко дъх и се облегна назад в стола си.
— Много добре. Имаме няколко въпроса към теб. Би ли желал ти да започнеш, магистър Брандеур? — Той направи движение към единия край на масата с форма на полумесец.
Обърнах се към Брандеур. Пълен и оплешивяващ, той беше магистърът по аритметика на Университета.
— Колко зърна има в тринайсет унции?
— Шест хиляди двеста и четирийсет — веднага отговорих аз.
Той леко повдигна вежди.
— Ако имам петдесет сребърни таланта и ги обърна във винтишки монети
Направих досадното обръщане между различните монети и след това се усмихнах, когато осъзнах, че това не беше необходимо.
— Четирийсет и шест таланта и осем драба, ако е почтен. Четирийсет и шест дори и да не е такъв.
Той кимна отново и се вгледа по-отблизо в мен.
— Имаш триъгълник — бавно каза магистърът. — Едната му страна е седем стъпки. Другата — три стъпки. Единият ъгъл е шестдесет градуса. Колко дълга е третата страна?
— Ъгълът между двете страни ли е?
Той кимна. Затворих очи, колкото да си поема дъх и ги отворих отново.
— Шест стъпки и шест педи. Точно.
Той издаде звук, който беше нещо като „хмммммф“, и изглеждаше изненадан.
— Доста добре. Магистър Аруил?
Аруил зададе въпроса си още преди да успея да се обърна към него.
— Какви са медицинските свойства на кукуряка?
— Противовъзпалителни, антисептични, действа като леко успокоително и болкоуспокоително. Пречиства кръвта — казах, като погледнах към възрастния мъж с очила и благ външен вид. — Става отровен, ако се използва в големи количества. Опасен е за бременните жени.
— Наименувай съставните части на ръката.
Изредих имената на всичките двайсет и седем кости по азбучен ред. След това мускулите — от най-големия към най-малкия. Изброих ги набързо за точност, като посочих къде се намират на собствената ми вдигната ръка.
Бързината и точността на отговорите ми ги впечатли.
Някои от тях скриха това, други го изразяваха открито на лицата си. Истината беше, че се налагаше да ги впечатля. От миналите си разговори с Бен знаех, че за да влезеш в Университета, ти трябват или остър ум, или пари. Колкото повече имаш от едното, толкова по-малко ще ти трябва от другото.
Така че трябваше да хитрувам. Бях се промъкнал в Холоус през задния вход, като се преструвах на момче за поръчки. След това се справих с две брави и прекарах повече от час, наблюдавайки как разпитват другите студенти. Чух стотици въпроси и хиляди отговори.
Също така бях чул и какви са таксите за обучение, поискани от останалите студенти.
Най-ниската беше четири таланта и шест йота, но повечето бяха двойно по-високи. От един студент поискаха повече от трийсет таланта за обучението му. За мен щеше да е по-лесно да взема парче от луната, отколкото да събера толкова пари.
Имах два медни йота в джоба си и нямаше откъде да получа и едно огънато пени повече. Така че трябваше да ги впечатля. Дори повече от това — интелигентността ми трябваше да ги смути. Да ги смае.
Приключих с изброяването на мускулите на ръката и започвах да разказвам за лигатурите,
— Кога би пуснал кръв на пациент?
Въпросът ме свари неподготвен.
— Когато искам да умре? — попитах го несигурно.
Той кимна по-скоро на себе си.
— Магистър Лорен?
Магистър Лорен беше блед и изглеждаше неестествено висок дори докато седеше.
— Кой пръв е провъзгласен за крал на Тарвинтас?
— Посмъртно? Фейда Калантис. Иначе това е брат му Джарвис.
— Защо е рухнала Атуранската империя?
Замълчах, объркан от въпроса. Никой от другите студенти не беше разпитван толкова нашироко.
— Ами, господине — бавно казах аз, за да спечеля няколко кратки мига, в които да помисля, — донякъде, защото крал Налто бил неспособен маниак с огромно его. Донякъде заради промените в църквата, която осъдила ордена на амирите, представляващ съществена част от силата на Атур. Донякъде причината била и в това, че войниците се биели в три различни завоевателни войни по едно и също време и високите данъци предизвикали бунт в земите, които вече били част от империята. — Наблюдавах изражението на магистъра, като се надявах, че той ще даде знак, когато реши, че е чул достатъчно. — Също така те намалили стойността на своите монети, подкопали общоприетия закон за желязото и се опълчили срещу Адем. — Свих рамене и продължих: — Но, разбира се, причините са били по-сложни от всичко това.
Изражението на магистър Лорен остана непроменено.
— Кой е най-великият човек, който някога е живял? — попита след кратко кимване.
Още един въпрос, в чийто отговор не бях сигурен. Замислих се.
— Илиен.
Магистър Лорен примигна веднъж безизразно.
— Магистър Мандраг?
Мандраг беше гладко избръснат и с гладко лице, а костеливите му ръце бяха изцапани с десетки различни цветове.
— Ако ти трябва фосфор, откъде ще го вземеш?
За момент гласът му толкова ми заприлича на гласа на Абенти, че отговорих, без да се замислям:
— От аптекаря!
Един от магистрите в другия край на масата се засмя и аз прехапах приказливия си език.
Мандраг леко се усмихна и немощно си пое дъх.
— Достъпът до аптеката е забранен.
— Мога да го получа от урина — бързо отвърнах аз. — Ако разполагам с пещ и достатъчно време.
— Колко от нея ще ти е необходимо, за да получиш две унции чист фосфор? — Той разсеяно изпука кокалчетата на ръцете си.
Спрях за момент, за да помисля, тъй като и това беше нов въпрос.
— Най-малкото сто и шейсет литра, магистър Мандраг, в зависимост от качеството на материала.
Настъпи дълго мълчание, докато той пукаше кокалчетата си едно по едно.
— Кои са трите най-важни правила на химика?
Това го знаех от Бен.
— Сложи ясен етикет. Мери два пъти. Яж другаде.
Той кимна, а на устните му продължаваше да играе лека усмивка.
— Магистър Килвин?
Килвин беше кеалдиш, широките му рамене и острата черна брада ми напомниха вида на мечка.