Патриотични игри
Шрифт:
— Две деветки, три десетки, като две от тях са в междинния кръг. — Брекенридж се изправи от телескопа. — Не е толкова добре, колкото последния път.
— Ръката ми е уморена — обясни Райън. Пистолетът тежеше почти два килограма. Не изглеждаше много тежък, но не и когато се наложеше човек да го държи неподвижно с една ръка в продължение на час.
— Можете да вземете тежести за китките, от онези, които използват бегачите. Така ще заздравите мускулите на предмишницата и китката си. — Брекенридж пъхна пет патрона в пълнителя на пистолета на Райън и застана на линията, за да се прицели в новата мишена.
Старшината
— Дявол да го вземе, забравил съм колко приятно може да се стреля с браунинга. — Извади пълнителя и отново го зареди.
— И мерникът е както трябва.
— Забелязах — вяло каза Джек.
— Не се притеснявайте, лейтенанте — обади се Брекенридж. — Аз съм правил това, когато вие сте били в пелени. — Още пет патрона, и центърът на мишената, намираща се на петдесет метра от тях, падна.
— Защо стреляме по кръгли мишени? — попита Джек.
— Искам да свикнете с мисълта, че можете да вкарвате куршумите си там, където поискате — обясни Патлака. — После ще се заемем с по-фините неща. Засега ще работим върху основните умения. Днес изглеждате малко отпуснат, лейтенант.
— Да. Разговарях е човека от ФБР, който ми се обади, за да ме предупреди. Казва, че може би е реагирал твърде прибързано, може би и аз реагирах така.
Брекенридж сви рамене.
— Вие никога не сте влизали в бой, лейтенант. Аз съм се бил. Човек научава едно: първото предчувствие обикновено е безпогрешно. Не забравяйте това.
Джек кимна, но не повярва на думите му. Днес беше постигнал много. От данните, които разгледа, му се изясниха много неща за АОЪ. Разбира се, нямаше сведения някога да са действали в Америка. ИРА имаше много връзки там, но никой не вярваше, че АОЪ имат. Райън прецени, че дори и да планират някаква операция тук, ще се нуждаят от връзка. Възможно беше О’Донъл да се обади на някои от предишните си приятели от ИРА, но това не изглеждаше никак възможно. Той беше опасен човек, обаче на свой терен. А Америка не беше неговият терен. Данните го показваха. Джек знаеше, че прави твърде мащабно заключение въз основа на еднодневните си проучвания. Щеше да продължава да търси — струваше му се, че разследванията ще траят две-три седмици, ако работи с тези темпове. И да не постигне друго, щеше да разбере какви са взаимоотношенията на О’Донъл и ИРА. Усещаше, че става нещо странно, очевидно така мислеше и Мъри, и искаше да проучи данните докрай с надеждата да изгради някаква достоверна теория.
Гледката беше величествена. Милър и О’Донъл стояха до прозореца и наблюдаваха как атлантическата буря блъска водата, образува разпенени вълни и ги разбива в канарата, където беше къщата. Ударите на разбиващите се вълни тътнеха басово, вятърът виеше и свиреше в клоните на дърветата, а дъждовните капки барабаняха по самата къща.
— Не е ден за плаване, Шон — каза О’Донъл, като отпи от уискито си.
— Кога ще отидат колегите ни в Америка?
— След три седмици. Нямаме много време. Все още ли искаш да го направиш? — Шефът на АОЪ смяташе, че времето за това, което Шон е планирал, е малко.
— Тази възможност не е за изпускане, Кевин — с равен глас отговори Милър.
— Имаш ли друг мотив? — попита О’Донъл. Реши,
— Помисли за ефекта. ИРА отива там, за да пропагандира невинността си, и…
— Да, зная. Отлична възможност. Много добре. Кога искаш да тръгнеш?
— Сряда сутринта. Трябва да се движим бързо. Дори и с контакти като нашите няма да е лесно.
13.
ПОСЕТИТЕЛИ
Двамата мъже се бяха навели над едромащабната карта, около която имаше и десетина снимки.
— Това ще бъде трудна работа — каза Алекс. — Не мога да ти помогна.
— Какъв е проблемът? — Шон виждаше проблема, но зададе въпроса, за да прецени уменията на новия си сътрудник. Никога не беше работил с чернокож и макар да се беше запознал е Алекс и групата му миналата година, те бяха неизвестни величини по отношение на операциите.
— Той винаги излиза от портал 3, тук. Както виждаш, тази улица е без изход. Трябва да кара на запад или да завие на север. Опитвал е и двете. Улицата тук не е достатъчно широка, за да свършим работата, без да излизаме от колата, но тази тук е твърде тясна и не води накъдето трябва. Това означава, че единственото сигурно място е на ъгъла. Светофарите са тук и тук — посочи Алекс. — Другите две улици са тесни и от двете им страни паркират коли. Тази сграда е блок с апартаменти. Това пък са къщи — скъпи. Няма много пешеходци — нещо много странно. Един човек може и да се справи. Двама или повече…ъъ. — Той поклати глава. — А освен това в района живеят бели. Един чернокож би бил подозрителен. Твоят човек трябва да свърши всичко сам, приятел, да ходи пеша. Вероятно най-доброто място е ето тази врата, но трябва да бъде много внимателен, иначе целта ще му се изплъзне.
— А как ще се измъкне? — попита Шон.
— Мога да паркирам колата тук, на този ъгъл, или на онзи. Тогава няма нужда от координация. Можем да чакаме цял ден удобния момент. Маршрутите за бягство са няколко. Това също не е проблем. В пиковите часове улиците са претъпкани. Всъщност това е в наша полза. Полицаите ще имат трудности, а ние можем да използваме обикновена кола, например някоя държавна. Не могат да спрат всичките. Бягството ще бъде лесно. Проблемът е във вашия човек. Той трябва да бъде точно тук.
— Защо не го спипаме на някое друго място, когато е в колата си?
Алекс поклати глава.
— Ще бъде много трудно. Пътищата са претъпкани и можем лесно да го изгубим. Знаеш какво е уличното движение, Шон, а и той никога не се движи по един и същи маршрут. Ако питаш мен, трябва да разбиеш операцията и да я провеждаш на части.
— Не. — Милър беше категоричен. — Ще постъпим така, както аз искам.
— Добре, човече, но ти казвам, твоят човек е без защита.
Милър се замисли за момент. Накрая се усмихна.
— Имам един човек, който е точно за тази работа.
— А другата част?
Алекс размени картите.
— Лесно е. По който и път да поеме, всички водят дотук и винаги идва точно в четири и четиридесет и пет минути. Шест дни през изминалите две седмици я следихме и никога не е закъснявала е повече от пет минути. Ще свършим работата тук, близо до моста. Ако искаш, можем дори да го отиграем.
— Кога?
— Какво ще кажеш за днес следобед? — усмихна се Алекс.
— Разбира се. Какъв е пътят за бягство?