Писмо на войската Запорожка до турския султан
Шрифт:
В година илядо и шестстотин,
в жарко лято Боже,
долетя писмо от Ахметя
в наше Запороже.
«Аз, Султан, син на Мохамеда,
внук на Бога Всемогъщи,
брат
и на Слънце брат същи,
рицар славен и преславен,
крале аз управлявам,
воевода над Всемира,
и царете направлявам,
славен цар съм Цариградски,
и цар Македонски,
цар гръцки, сръбски, молдовски,
и цар Вавилонски,
цар Подолски и Галички,
цар преславен Кримски,
цар египетски, арабски,
и цар Ерусалимски,
непреклонен страж Ерусалимски,
и на Бога ваш пазител…
На християните всички –
защитник и утешител…
И ви думам аз, казаци,
на мен поклон сторете:
ако ли не – тогава милост
от мене не търсете!»
Ний тогава запорожци
писмото четяхме,
в отговор на бай Ахметя
това написахме:
«Ти,
Луциферов брате,
внук на кобра си погански,
дяволе космати!
Лойна топка Цариградска,
кръчмар Македонски,
бясня свиня Молдованска
изкормвач Вавилонски!
Изверг сръбски и подолски,
папагал си кримски,
чистач на свине египетски,
бухал ерусалимски!
Лой, сланина и пача погански,
зурла, не пазител,
идиот пред Бога наши
не и утешител.
Кръстените ти не ставаш
в срамно място да целуваш,
хеле наше Запороже
одалиска да ти бъде!
По земята и водата
тебе ще те бием –
ний от тебе, свиньо бясна
няма да се крием!
Отговора наш е този,
а годината незнайна –
лете-зиме по погански
не броим на Сеч сияйна!
В Сеч Луната е в небето,
дните ни като при вас.
С този отговор, свине погански,
разцелувайте ни вий отзад!