Преследвана
Шрифт:
— Изглеждаш уморена — каза Старк.
— Не отговори на въпроса ми. Защо дойде тук?
Той се взря в мен. После въздъхна дълбоко.
— Трябваше да те видя.
— Защо?
Кафявите му очи срещнаха моите. Заприлича ми толкова много на Старк от времето, преди да умре и да възкръсне, че се смутих. Сега очите му не бяха червени, нямаше я и онази зловеща сянка, която пълзеше около него. Само червената дантела на татуировката му напомняше, че не е онова момче, което само преди два дни ми бе споделило тайните си и ме бе молило за помощ.
— Те
— Кои «те»? И между другото, никой не може да ме накара да мразя или обичам някого.
Казах го и веднага видях в съзнанието си ръцете на Калона, но побързах да ги избутам оттам.
— Те… всички — каза той. — Ще ти кажат, че съм чудовище, и ти ще им повярваш.
Продължих да го гледам твърдо и непоколебимо. Той пръв отклони погледа си.
— Аз пък мисля, че твоите постъпки са причината другите да не те харесват. Защо нападна Бека, защо се мотаеш наоколо с тоя лък, сякаш се перчиш: «Аз не пропускам никога целта си»?
— Винаги ли казваш, каквото мислиш?
— Невинаги, но в общи линии се опитвам да бъда честна. Виж… много съм уморена и току-що сънувах кошмар. Това, което става тук, не ми харесва. Много неща ме смущават. Ти дойде, без да съм те канила. Нали не съм ти казала: «Хей, Старк, що не вземеш да се намъкнеш в стаята ми»? Така че не съм в настроение за игрички.
— Не съм се намъквал — засегна се той. — Не мисля, че това е най-важната част. — Дойдох при теб, защото ти ме караш да чувствам — изрече на един дъх той.
— Какво да чувстваш?
— Просто да чувствам — Старк разтри слепоочията си, сякаш го болеше главата. — Аз умрях и се върнах, но усещам, че част от мен остана мъртва. Не съм способен да почувствам нищо. Не и нещо добро — говореше накъсано, с малки изречения, изглежда, му беше трудно да изкара от себе си думите. — Усещам някакви пориви, особено когато съм жаден за кръв. Но това не е чувство. Това е инстинкт. Нали разбираш — яж, спи, живей, умри. Това става машинално — той направи гримаса и отмести поглед от мен. — Посягам автоматично и вземам, каквото ми трябва. Като от онова момиче.
— Бека — казах хладно. — Името й е Бека.
— Добре, де, Бека — изразът на лицето му се промени. Не беше зловещ и очите му не бяха червени, но в погледа му се появи нещо ехидно.
Изведнъж ми се стори абсолютен кретен, а аз бях прекалено уморена, за да се занимавам с кретени.
— Ти я нападна. Захапа я насила. Виж, Старк, нещата са съвсем прости: ако не искаш хората да говорят лоши неща за теб, трябва да престанеш да правиш лоши неща — казах уморено.
Очите му блеснаха и аз забелязах червена искра в тях.
— Може би й е харесало. Ако ти и твоят воин бяхте дошли пет минути по-късно, щяхте да видите кой кого напада.
— Ти майтапиш ли се с мен? Наистина ли мислиш, че манипулирането на ума е сексуална игра?
— Ти ми кажи, стори ли ти се разстроена, когато я видя вътре? Или ви обясни, че съм много готин и че ме
— И според теб, щом те е искала, всичко е наред? Ти бръкна в мозъка й, за да я накараш да те пожелае. По всички правила това е насилие и е лошо.
— Ти ме целуна веднага след това, без да се налага да ти бъркам в мозъка.
— Да, така беше. Напоследък правя едно проучване върху психиката на момчетата. Но ти гарантирам, че нямам никакво желание да ти се хвърлям на врата.
Той стана рязко от леглото и се отдалечи.
— Не знам какво правя тук, по дяволите! Аз съм, какъвто съм, и това не може да се промени — каза ядосано и тръгна към вратата.
— Ти можеш да го промениш — казах го съвсем тихо, но думите прелетяха разстоянието между нас, достигнаха до Старк и го накараха да спре. Той сви юмруци и наведе глава, борейки се със себе си. Все още с гръб към мен, промълви тихо:
— Разбирам какво искаш да кажеш. Когато ми говориш така, започвам отново да чувствам.
— Може би защото съм единствената, която ти казва истината.
Докато говорех, инстинктът ми подсказа, че казвам това, което ми диктуваше Никс. Поех дълбоко въздух, концентрирах се и въпреки че бях уморена, ранена и притеснена от много неща, последвах водещата ме нишка и се опитах да зашия парченцата от разкъсаната човечност на Старк.
— Аз не те мисля за чудовище, но не мога да кажа, че си добър човек. Виждам те какъв си в действителност и вярвам, че ти сам избираш какъв да си. Не разбираш ли, Старк? Калона и Неферет те искат такъв, защото те използват. Ако не искаш да се превърнеш в тяхно уродливо създание, трябва да избереш друг път, да се бориш срещу тях и срещу онзи мрак, с който те се обграждат — спрях за момент, за да намеря точните думи, и атакувах отново. — Не разбираш ли, че ако добрите хора не направят нещо, злото ще победи?
Трябва да съм засегнала някой нерв, защото той се обърна и ме погледна тъжно.
— Но аз не съм от добрите хора, Зо.
— Преди да се случи всичко това, ти беше добър. Знам го със сигурност. И както ти обещах, не съм те забравила. Ти можеш отново да бъдеш добър.
— Като те слушам, започвам да вярвам, че наистина мога.
— Вярата е първата стъпка. Втората е действието.
Изчаках отговора му. Той не каза нищо, затова реших да запълня тишината между нас с нещо, което се мотаеше из главата ми през последните часове.
— Не си ли се замислял защо непрекъснато се засичаме?
Той пусна една от прословутите си усмивки тип «лошо момче»
— Да, и мисля, че е, защото ти си дяволски секси.
Опитах се да потисна усмивката, но не успях.
— Добре, имам предвид, освен това.
Той сви рамене.
— За мен това е достатъчно.
— Благодаря, но не говорех за това. Мисля си, че Никс има пръст в тази работа и ти си важен за нея.
Усмивката на Старк се стопи.
— Богинята не иска да има нищо общо с мен. Вече.