Престъпен експеримент
Шрифт:
„Пациентката претърпява незначителна автомобилна катастрофа в понеделник вечерта, 15 февруари. В два часа след полунощ същата пациентка в упоено състояние съзира през прозореца на болничната си стая как настоящият лекар пренася тялото на Ванджи Луис. Пациентката и досега не си е дала сметка, че онова, което е видяла, е реално събитие, а не халюцинация. Леко травматизирана от инцидента, с постоянно кръвотечение. Несъмнено в даден момент тя ще бъде в състояние да си спомни какво е видяла и по тази причина не може да й се позволи да остане като заплаха за настоящия лекар.
В понеделник вечерта
10
Противосъсирващ препарат. — Б.пр.
Издаде устни и остави писалката. Лесно можеше да си представи как щеше да завърши този отчет:
„Пациентката постъпва в болницата в петък, шест часа вечерта, на 19 февруари с оплаквания за замаяност и обща отпадналост. В 9 часа настоящият лекар, в присъствието на сестра Рендж, установява, че пациентката е получила кръвоизлив. Кръвното налягане бързо пада. С непрекъснато кръвопреливане в 9,45 е извършена спешна операция.
Пациентката Катлийн Поел де Мейо умира в 10,00 часа.“
Усмихна се. Най-накрая този опасен случай щеше да приключи. Всяка подробност бе внимателно обмислена, дори до дежурството на сестра Рендж, която трябваше да застъпи на етажа в петък вечерта. Тя беше млада, неопитна и ужасно се страхуваше от него.
След като прибра папката във временното скривалище в първото чекмедже на бюрото си, той се качи на горния етаж и спа непробудно до шест часа сутринта.
Три часа по-късно направи цезарово сечение на госпожа Делано Олдрич, вследствие на което тя роди здраво момченце, а той прие като абсолютно заслужена придружената с радостни сълзи благодарност на родилката и нейния съпруг.
31
Погребалната служба за Ванджи се състоя в сряда сутринта от десет часа в параклиса на един погребален дом в Минеаполис. Със сърце, свито от жалост към родителите на Ванджи, Крис стоеше до тях, а сподавените им ридания се стоварваха върху него като удари на чук. Можеше ли да постъпи по друг начин? Ако не се беше опитал в началото да предразположи Ванджи, щеше ли сега тя да лежи тук? Ако беше настоял още преди години да отиде заедно с него на брачна консултация, това щеше ли да помогне на брака им? Беше й го предложил, но тя отказа и възкликна: „Не ми трябват никакви консултации. И недей всеки път, когато се разстроя за нещо, да твърдиш, че не съм добре! Точно обратното. Ти никога не се разстройваш. Не се вълнуваш от никого и от нищо. Ти си проблемът, не аз!“
О, Ванджи, Ванджи… Дали истината беше някъде по средата? Той беше престанал да се вълнува твърде скоро, след като се бяха оженили.
Родителите й бяха възмутени, когато разбраха, че Ванджи не може да бъде погребана и тялото й трябва да бъде пренесено отново на изток.
— Защо?
— Нямам представа. — Беше излишно да дава друг отговор — поне засега.
„Удивителна милост,
Преди няколко месеца, миналото лято той бе обзет от усещането, че животът му е пуст и безнадежден. И тогава попадна на онова празненство на Хаваите. Джоун беше там. Спомняше си точно момента, когато я видя. Тя беше на терасата сред група гости. Беше казала нещо и думите й разсмяха всички. Тя също се смееше със свити очи и полуотворени устни, отмятайки глава назад. Той си взе питие и се присъедини към групата. И повече не се отдели от нея през цялата вечер. „… слепец бях аз, но сега съм зрящ…“ Съдебният лекар нямаше да освободи тялото на Ванджи във вторник вечерта, ако хранеше подозрения за двойна игра. Какво беше онова, което го бе накарало да промени решението си?
Помисли си за обаждането на Една. Дали бе разговаряла с други хора? Можеше ли да хвърли някаква светлина върху смъртта на Ванджи? Преди да си тръгне от Минеаполис, възнамеряваше да се обади на доктор Сейлъм. Трябваше да разбере какво знае той за Ванджи, което го накара снощи да реагира с такава изненада. Защо Ванджи си бе насрочила консултация при него? В живота й е съществувал някой друг. Беше сигурен в това. Ами ако Ванджи се бе самоубила пред някого и този човек после я е откарал в къщата им? Господ му беше свидетел, че тя имаше достатъчно възможности за връзка с друг мъж. Поне половината месец той отсъстваше от дома си. Може да е срещнала някого, след като се преместиха в Ню Джърси.
Но беше ли способна Ванджи сама да си причини болка?
Абсурд!
Свещеникът произнасяше последната молитва „… когато всички сълзи ще изсъхнат…“ Крис отведе родителите на Ванджи в преддверието и прие съболезнования от приятелите, които бяха дошли на службата. Родителите на Ванджи щяха да останат у роднини. Те се бяха съгласили, че тялото трябва да бъде кремирано в Ню Джърси и урната да бъде върната, за да я погребат във фамилния парцел.
Най-накрая Крис успя да се откъсне. Беше малко след единадесет часа, когато пристигна в Спортния клуб в центъра на Минеаполис и взе асансьора за четиринадесетия етаж. Там в солариума си поръча едно „Блъди Мери“ и си го отнесе до телефона.
Свърза се с кабинета на доктор Сейлъм и каза:
— Обажда се съпругът на Ванджи Луис. По спешност ми се налага да разговарям с доктора незабавно.
— Съжалявам — отвърна сестрата. — Доктор Сейлъм преди малко замина за конференцията на Американската медицинска асоциация, която ще се състои в Ню Йорк. Ще се върне следващата седмица.
Ню Йорк. Крис обмисляше информацията.
— Можете ли да ми кажете къде ще отседне, ако обичате? Вероятно ще ми се наложи да го потърся там.
Сестрата се поколеба.
— Мисля, че няма нищо нередно да ви информирам за това. Убедена съм, че доктор Сейлъм възнамерява да се свърже с вас. Той ме помоли да намеря телефонния ви номер в Ню Джърси и знам, че взе със себе си медицинската документация на съпругата ви. Но в случай че се разминете, можете да го намерите в „Есекс Хаус“ на Сентрал Парк Саут в центъра на Ню Йорк. Вътрешният му номер там е 3219.
Крис беше извадил малкото тефтерче, което държеше в едно отделение на портфейла си. След като повтори информацията, той бързо записа необходимите координати.