Престъпен експеримент
Шрифт:
Когато Кристофър Луис влезе в спалнята, изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да му прилошее. Лицето му бе придобило болезнен зеленикав цвят. По челото му бе избила пот, студена и лепкава. Вратовръзката му беше разхлабена, а яката на ризата — разкопчана. Стоеше с ръце, тикнати дълбоко в джобовете.
Ричард го огледа преценяващо. Луис изглеждаше объркан, притеснен и нервен. Но нещо липсваше. Той нямаше вид на човек, преживял сътресение.
Ричард бе виждал смъртта безброй пъти. Беше ставал свидетел на това как близки родственици тъгуват в смразено безмълвие. Други крещяха
Каквито и емоции да вълнуваха Кристофър Луис в този момент, Ричард би заложил живота си, че той съвсем не бе съпругът с разбитото сърце. Чарли започна да го разпитва.
— Капитан Луис, знаем, че ви е тежко, но много ще облекчите работата ни, ако ни позволите да ви зададем няколко въпроса.
— Тук? — Това беше протест.
— Ще разберете защо. Няма да продължи дълго. Кога за последен път видяхте съпругата си?
— Преди две вечери. Предстоеше ми полет до крайбрежието.
— И кога се прибрахте у дома?
— Преди около час.
— Разговаряхте ли по телефона с жена си през тези два дни?
— Не.
— Какво бе психическото състояние на съпругата ви, когато тръгнахте?
— Казах ви.
— Бихте ли обяснили на доктор Каръл?
— Ванджи беше притеснена. Бе започнала да се страхува от преждевременно раждане.
— Вие бяхте ли разтревожен от подобна възможност?
— Тя беше доста напълняла, изглеждаше така, сякаш задържаше течност, но си имаше хапчета за случая, а и, доколкото разбирам, в подобно състояние няма нищо необичайно.
— Обадихте ли се на нейния гинеколог, за да обсъдите състоянието й, да се убедите, че няма нищо опасно?
— Не.
— Добре. Капитан Луис, бихте ли огледали стаята, за да видите дали не липсва нещо? Не е лесно, но, моля ви, не пропускайте и тялото на жена си. Може би ще откриете нещо различно. Ето тази чаша например. Сигурен ли сте, че е от банята ви?
Крис се подчини. Лицето му пребледняваше все повече и повече, докато внимателно оглеждаше всеки детайл от мъртвото тяло на жена си.
Чарли и Ричард го наблюдаваха с присвити очи.
— Не — промълви той накрая, — нищо.
Чарли стана експедитивен.
— Добре, господине. Щом направим снимките, ще откараме тялото за аутопсия. Можем ли да ви помогнем да се свържете с някого?
— Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Родителите на Ванджи. Те ще бъдат съсипани. Ще отида в кабинета и ще им се обадя веднага.
След като излезе, Чарли и Ричард размениха погледи.
— Той видя нещо, което на нас ни убягна — каза Чарли рязко.
Ричард кимна.
— Разбрах.
Двамата мъже мрачно се взряха в сгърченото тяло.
7
Преди да затвори, Кейти каза на Моли за произшествието и й предложи
— Дженифър вече е добре, но не ми се иска да оставям тези момчета сами достатъчно дълго, че да имат време да изпразнят кофата за боклук — каза Моли и двете се разбраха, че тя ще вземе Кейти и ще я закара обратно у тях.
Докато чакаше сестра си, Кейти се изкъпа и дори успя да измие и да изсуши косата си със сешоара, като си служеше само с дясната ръка. Облече дебел пуловер и панталон от туид с елегантна кройка. Червеният цвят на пуловера поосвежи лицето й. Косите й падаха на вълни и леко закриваха яката. След като се приготви напълно, тя се опита да осмисли халюцинациите си от предишната вечер.
Всъщност беше ли стояла до прозореца? Или това бе част от съня й? Може би транспарантът се беше вдигнал сам и звукът я бе изтръгнал от някакъв кошмар? Тя затвори очи, когато сцената отново изплува в съзнанието й. Изглеждаше толкова реална — осветлението на багажника падаше пряко върху изцъклените очи, дългите руси коси и извитите вежди. За момент всичко се видя толкова ясно. Ето това я плашеше така ужасно — яснотата на образа. Дори в самия сън лицето й се стори познато.
Дали да не си поговори за това с Моли? Разбира се, че не биваше. Напоследък Моли се тревожеше за нея. „Кейти, прекалено си бледа. Работиш твърде много. И ставаш все по-мълчалива.“ Именно Моли я беше убедила да се подложи на предстоящата операция. „Не можеш вечно да продължаваш по този начин. Тези кръвоизливи могат да се окажат опасни, ако не вземеш мерки.“ А после беше добавила: „Кейти, дай си сметка, че си още млада жена. Необходима ти е истинска отпуска, трябва да си починеш, да заминеш някъде.“
Отвън се разнесе силен клаксон, докато Моли спираше своето раздрънкано комби. Кейти навлече топло яке от боброва кожа, вдигна яката около ушите си и побърза, доколкото й позволяваха отеклите колене. Моли й отвори вратата, за да се качи, и се наведе да я целуне. После я огледа критично.
— Не може да се каже, че цъфтиш. Лошо ли пострада?
— Можеше да бъде и много по-зле.
В колата се носеше едва доловим аромат на фъстъчено масло и дъвка. Това беше успокояващ, познат мирис и Кейти усети, че настроението й се подобрява. Но веднага го загуби отново, когато Моли каза:
— На нашата улица е пълна бъркотия. Твоите хора са блокирали къщата на семейство Луис, а някакъв детектив от службата ти обикаля наоколо и разпитва хората. Пипна ме точно когато тръгвах. Казах му, че съм твоя сестра, и двамата обменихме мисли колко си чудесна.
— Сигурно е бил Фил Кънингам или Чарли Нюджънт.
— Едър здравеняк. С месесто лице. Симпатяга.
— Фил Кънингам. Добър човек. Какви въпроси задаваха?
— Доста банални. Дали сме забелязали кога е излязла или кога се е прибрала… такива неща. Когато близнаците са болни или криви, и Робърт Редфорд да ни стане съсед, пак няма да обърна внимание. То и бездруго едва виждаме къщата на семейство Луис в слънчев ден, какво остава в буря, че и през нощта.