Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

В лицето му блясва светкавица на фотоапарат.

Сърцето му затуптява. Дланите му се потят.

В заслепяващата белота от светкавицата му се привижда обезобразеното тяло на Моника Видич, наръгана шестстотин шейсет и шест пъти.

Том се опитва да запази спокойствие. Поема си бавно въздух.

– Аз съм с карабинерите.

Посочва към белезникавата светлина в основния корпус на сградата.

– Разбира се, че сте с тях – казва фотографката. – Аз съм Мера Тийл. Гаджето на Марио. Имам визитна картичка, на която пише „личен асистент“,

но всъщност му служа единствено за секс.

Зрението на Том се прояснява и той вижда протегната към него татуирана ръка. Стиска я и се заглежда във върволицата изрисувани фигури, танцуващи по кожата .

Тя се ухилва похотливо; забавлява се от шокираното му изражение. А той наистина е шокиран – от това, че го разкриха и фотографираха, и от екзотичната външност.

– Извинете, трябва да намеря останалите.

Том се опитва да мине покрай нея, но тя му препречва пътя.

Лицето излъчва сексуално предизвикателство. С тези очи и с устните, блестящи от някакъв гел, сякаш го приканва да отиде с нея в леглото.

– Знам кой сте, отче Том – казва игриво. – Знам какво обичате. Какво искате.

Той се вглежда в нея; пита се дали я е виждал някъде. Със сигурност му изглежда позната. Има мъничка сълза, татуирана при ъгълчето на окото. На лявото око – страната на злото. Знак, който е сигурен, че е виждал и преди.

Виждал го е на пет хиляди мили и цял един живот разстояние.

Capitolo XLII

1777 Г.

НОВОТО ГЕТО, ВЕНЕЦИЯ

Нито евреинът Ермано, нито католичката Танина вярват в някакъв Бог, но и двамата се молят да не ги види никой, докато той я изпраща до дома близо до „Риалто“. Венеция може да се смята за най-развратния град в света, но там все още има силна дискриминация срещу евреите и ограничения за свободното им движение извън гетото. Младежите, имащи неблагоразумието да следват повика на сърцата си извън стените, рискуват да бъдат глобени, арестувани или пребити.

Минава полунощ и за първи път от седмици нощното небе е ясно и звездите изглеждат току-що лъснати. Влюбените се притискат един до друг, с качулки на главите, хванати за ръка, топлейки се взаимно.

Когато наближават дома , Ермано изпитва нуждата да сподели нещо:

– Приятелят ми Ефран е посредник. Урежда доставки от турците. Семейството му се занимава с такива неща отдавна – търгуват с палта от камилска вълна и кашмир.

Танина се намръщва.

– Знам, че си прекалено изтънчена, за да носиш такива груби дрехи, но чуй ме, не е това основното, което искам да ти кажа.

– Кое е основното?

– Той познава много куртизанки.

– Еврейки ли?

Ермано се засмива:

– Разбира се, че еврейки. Има много еврейски курви, които задоволяват католиците и необрязаните им пениси. Мислех, че знаеш.

Тя поклаща глава и свежда очи.

– Не съм мислила за това. Знам, че майка ми е била куртизанка, и в метоха, където съм отраснала,

имаше много други момичета, родени от леки жени. Всичките обаче бяха католички. Или поне така си мислех.

– Танина, била си млада и заслепена от предразсъдъци. Някои със сигурност са били еврейки. Но това няма значение. Нямах това предвид.

Тя се обръща и го поглежда. Лицето е светло като луната, с развеселено, дяволито изражение.

– В такъв случай, любезни господине, недейте да отлагате. Какво искате да ми кажете?

– Гатусо държи куртизанки. Много куртизанки. Ефран се вижда с тях.

Танина занемява. Тя познава работодателя си и жена му Бенедета от близо десет години. Те дадоха работа и подслон след бягството от метоха. Бенедета я насърчаваше да рисува, а Гатусо винаги се е грижил да получава достатъчно пари и да има достатъчно храна и дрехи.

– Не вярвам – заявява тя, като поклаща глава.

– Вярно е.

Тя кипва:

– Дори не съм виждала този Ефран, тъй че защо да вярвам на това, което казва? И не виждам откъде той може да познава работодателя ми.

– Имал е отношения с една от куртизанките на Гатусо. Тя му е казала.

– Една от тях? – Тя спира и го поглежда гневно. – Казваш „една от тях“, сякаш има цял легион. Сякаш управлява куртизанките като... като търговия.

Тази мисъл я шокира. Дълбоко в съзнанието изплуват фрагменти от стари събития. Неща, които навремето не са направили впечатление, но сега някак се подреждат. Една евтина маска, която веднъж намери в склада. Изцапано дамско бельо в боклука. Празно шишенце от парфюм, различен от този, който ползва госпожа Гатусо.

Ермано пак хваща ръката .

– Съжалявам, любов моя. Реших, че трябва да знаеш. Не исках да те разстройвам. Помислих си, че трябва да те предупредя, в случай че той по някакъв начин ти намекне нещо.

– Това е абсурдно! – Тя дръпва ръката си. – Гатусо ми е като роден баща.

Двамата неловко и мълчаливо стигат до вратата . Думите на Ермано развалиха настроението и когато двамата си вземат довиждане, в целувката им няма страст.

Танина освобождава косата си от качулката, когато влиза в къщата. Поглежда назад.

– Ермано, никога повече не ми говори за синьор Гатусо. Той е добър човек и не искам да чувам никакви глупости за куртизанки.

Той кимва и си тръгва. От това, което е чувал, Лауро Гатусо изобщо не изглежда добър човек. Всъщност „добър“ е последното определение, което би дал за него.

44

В НАШИ ДНИ

ИЗОЛА МАРИО, ВЕНЕЦИЯ

Вито Карвальо седи срещу милиардера на антикварно кресло, за което предполага, че струва повече от годишната му заплата. Опитва се да прецени домакина, но не му се удава. Марио Фабианели далеч не изглежда пристрастен към наркотиците и агресивен. Точно обратното – прилича на манекен от корицата на „Менс хелт“ и може дори да се каже, че е чаровен.