Разбудени фурии

Морган Ричард

Майната му на съня.

Чух я зад себе си и се обърнах, усещайки как по костите ми плъзва като перце студът на непозната тревога. Не знаех срещу кого ще застана.

— И ти, а?

Беше гласът на Силви Ошима, леко озадаченият котешки поглед на Силви Ошима, която стоеше пред мен, обгърнала рамене с ръцете си. Също тъй гола, а гърдите й бяха сбрани и притиснати между ръцете като подарък за мен. Ханшът беше леко наклонен като насред крачка, едното заоблено бедро малко зад другото. Разрошената коса обкръжаваше съненото

й лице. В лъчите на Хотей бледата й кожа придобиваше оттенъка на топла мед или сияние от жарава. Тя се усмихна колебливо.

— Все се събуждам. Имам чувството, че главата ми работи на максимални обороти. — Тя кимна към кутията кола в ръката ми. — Това няма да ти помогне, сам знаеш.

— Не ми се спи — отвърнах аз малко дрезгаво.

— Да. — Усмивката й внезапно изгасна и тя стана съвършено сериозна. — И на мен не ми се спи. Иска ми се онова, за което говореше вчера.

Тя разтвори ръце и гърдите й изхвръкнаха на свобода. Малко смутено посегна нагоре, приглади назад гъстата си коса и притисна длани към тила си. Измести крака тъй, че бедрата й се притиснаха. Наблюдаваше ме внимателно между вдигнатите си лакти.

— Харесвам ли ти така?

— Аз… — Позата издигаше и оформяше изящно гърдите й. Усетих как в пениса ми нахлува кръв. Изкашлях се. — Много те харесвам така.

— Добре.

Тя продължаваше да стои неподвижно и да ме гледа. Пуснах кутията върху раницата и направих крачка към нея. Ръцете й излетяха напред, обгърнаха ме през раменете и се сплетоха зад гърба ми. Обгърнах с длан меката тежест на гръдта й, посегнах с другата ръка надолу към сгъвката между бедрата и спомена за влагата там…

— Не, чакай — тя отблъсна тази ръка. — Не там, не още.

Настана тръпнещ миг, изпълнен с очакванията от бараката преди два дни. Прогоних го с рязко свиване на раменете, събрах двете длани около гръдта й, притиснах връхчето напред и го засмуках с устни. Тя посегна надолу, пое ерекцията ми и започна да гали нагоре-надолу с леко докосване, което сякаш бе готово всеки момент да престане. Навъсих се от спомена за друго, по-силно и далеч по-уверено хващане там, и притиснах ръката й с моята. Тя се изкиска.

— О, извинявай.

Залитайки леко, аз я изтласках до ръба на масата, освободих се от прегръдката и коленичих на пода пред нея. Силви промърмори нещо с дълбок гърлен глас, леко разтвори крака и се облегна назад, като се подпираше с длани на плота.

— Искам устата ти върху мен — изрече задавено тя.

Прокарах по бедрата й разперени длани и притиснах върховете на палците от двете страни на вагината. Прониза я тръпка и устните се разтвориха. Наведох глава и плъзнах език в нея. Тя издаде глух, изненадан стон и аз се усмихнах. Силви някак усети усмивката и ме плесна с длан по рамото.

— Мръсник. Не смей да спираш, мръснико!

Разтворих бедрата й широко и се захванах по-сериозно. Тя отново впи пръсти в рамото и врата ми, раздвижи се неспокойно върху ръба на масата, полюшвайки бедра напред-назад в такт с ритъма на езика ми. Ръката й мина нагоре и зарови пръсти в косата ми. Отново се усмихнах под нейния натиск,

но този път тя беше прекалено унесена, за да каже нещо членоразделно. Започна да шепне неясно — не знам дали на мен или на себе си. Отначало просто повтаряше срички на съгласие, но когато напрежението я тласна към върха, започна да изплува и още нещо. Увлечен в онова, което вършех, аз не разбрах веднага какво е. В тръпките на оргазма Силви Ошима рецитираше напевно поредица от компютърни кодове.

Тя свърши с мощно разтърсване и натисна жестоко главата ми между бедрата си. Посегнах назад, внимателно разтворих хватката и с усмивка се изправих на крака.

И се озовах срещу друга жена.

Невъзможно бе да определя какво точно се е променило, но емисарският усет го разчете и абсолютната сигурност беше като внезапното усещане за пропадане.

Надя Макита се завръщаше.

Виждах я в присвитите очи и изкривеното ъгълче на устните, което нямаше нищо общо с израженията на Силви Ошима. В странната настървеност, плъзнала по лицето й като пламък, в ускореното, задавено дишане, сякаш веднъж изчерпан, оргазмът се връщаше като огледално повторение.

— Привет на Мики Тръпката — проговори дрезгаво тя.

Дъхът й стана по-бавен, устата й се изви в лукава усмивка досущ като онази, която току-що бе изчезнала от лицето ми. Тя се спусна от масата, посегна надолу и ме докосна между краката. Беше старото, уверено хващане, което помнех, но от изненада бях загубил ерекцията си почти напълно.

— Има ли нещо? — прошепна тя.

— Аз…

Тя ме галеше с две ръце, сякаш нежно придърпваше дълго въже. Усетих как се възбуждам отново. Тя ме гледаше в лицето.

— Има ли нещо?

— Няма нищо — бързо отвърнах аз.

С елегантно движение тя се отпусна на коляно, без да откъсва очи от моите, и пое в устата си върха на члена ми. Едната ръка продължи да го гали, а другата слезе към дясното ми бедро, обгърна мускула и стисна силно.

Мамка му, това си е чисто безумие, обади се някакво хладно, деловито късче от моята емисарска личност. Трябва веднага да сложиш край.

А нейните очи, впити в моите, нейният език, зъбите и ръката й ме тласнаха към експлозията.

Глава 17

По-късно лежахме на моето легло потни, преплетени един в друг, все още с кръстосани ръце от последната трескава прегръдка. На места кожата ни лепнеше от смесените ни сокове, а множеството оргазми бяха оставили мускулите ни покорно отпуснати. Зад клепачите ми упорито прелитаха сцени от онова, което бяхме сторили един на друг, един с друг. Виждах я клекнала над мен, опряла кръстосани ръце върху гърдите ми, да тласка надолу все по-силно и по-силно. Виждах се как яростно я пронизвам изотзад. Виждах как вагината й слиза върху лицето ми. Виждах я да се гърчи под мен, смучейки бясно централния кабел на собствената си коса, докато аз блъскам между бедрата й, които ме стягат като менгеме. Виждах как поемам в устата си кабела, навлажнен с нейната слюнка и свършвам с мощен мускулен спазъм, който ме поваля върху нея.