Рекетьорът
Шрифт:
Поради сериозността на проблема малкият ми екип не бърза. Цяла сутрин прекрояваме Макс и когато всички са доволни, принтират снимка с висока резолюция на новата ми външност. Отнасям я в стаята си и я залепвам на стената. Една медицинска сестра я оглежда и заявява, че й харесва. Тя пък ми харесва на мен, обаче е омъжена и не флиртува. Само ако знаеше…
Прекарвам следобеда в четене и разходки из разрешената територия на базата. Все едно убивам времето във „Фростбърг“, който вече е далече в пространството и в спомените ми. Непрекъснато се връщам в стаята си при лицето на стената: обръсната глава, леко
Предполагам, че лекарите могат лесно да направят лице, което да е точно като лицето на Макс на стената. Но ще съм доволен и ако просто се доближат до този резултат. Никой няма да познае новото им творение, а само това има значение. Аз съм прекалено въвлечен в събитията, за да преценя дали ще изглеждам по-добре от преди, но истината е, че ще изглеждам достатъчно прилично. Безопасността действително е много по-важна от суетата.
В седем часа на следващата сутрин ме подготвят и ме вкарват в малка операционна. Анестезиологът прави каквото трябва и аз щастливо се унасям.
Операцията трае пет часа и според лекарите е огромен успех. Няма как да са сигурни, понеже лицето ми е бинтовано като на мумия. Ще минат седмици, преди отоците да спаднат напълно и да се оформят новите ми черти.
Четири дни след предявяване на обвинението Куин Ракър се появи за пръв път в съдебната зала. За случая го държаха облечен със същия оранжев гащеризон, който носеше от пристигането си в ареста на Роуаноук. Ръцете му бяха с белезници и привързани с верига към кръста, глезените му също бяха вързани с вериги. Бяха му навлекли бронежилетка и поне десетина тежковъоръжени пазачи, агенти и шерифи го придружиха от затвора до бронирания шевролет събърбан. Не му бяха отправяни смъртни заплахи, а до федералния съд щяха да го отведат по таен маршрут, но властите не бяха склонни да рискуват.
Вътре в залата репортери и зрители бяха запълнили местата много преди насроченото за десет часа явяване на Ракър пред съда. Арестът и обвиняването му бяха огромна новина, а и междувременно нямаше масово убийство или развод на звездна двойка, които да му откраднат сензацията. Пред съдебната зала му свалиха бронежилетката и веригите и Куин влезе без тях. Единственият с оранжев гащеризон и почти единственият чернокож в залата, той наистина изглеждаше виновен. Седна на масата до Дъсти Шивър и един от сътрудниците му. От другата страна на пътеката Стенли Мъмфри и цяла бригада помощници важно-важно местеха папки, сякаш щяха да се явяват пред Върховния съд.
В знак на уважение към убития си колега останалите единайсет съдии от Южния окръг бяха отказали да поемат делото. Първоначално страните щяха да се явят пред Кен Коноувър, специално назначен за случая. Коноувър зае мястото си и призова за ред. Каза няколко предварителни думи, после попита дали обвиняемият се е запознал с обвинителния акт.
— Да — отговори Дъсти. — И се отказваме от официално изчитане.
— Благодаря — отговори Коноувър.
На първия ред зад масата на защитата седеше Ди Рей, издокаран по последна мода както
— Обвиняемият желае ли да пледира? — попита Коноувър.
Дъсти веднага се изправи и кимна на клиента си, който също стана непохватно и заяви:
— Да, сър. Невинен.
— Много добре, обвиняемият пледира невинен.
Дъсти и Куин седнаха.
— Пред мен е молбата за определяне на гаранция, господин Шивър. Желаете ли да ви изслушаме по този въпрос? — Тонът му не оставяше никакво съмнение, че каквото и да каже Дъсти, няма да успее да убеди съда да определи разумна гаранция, ако изобщо се съгласи на такава.
Предчувствайки неизбежното и понеже не искаше да се излага, Дъсти отговори:
— Не, ваша чест, тя е достатъчно ясна.
— Господин Мъмфри?
Стенли се изправи и се приближи към подиума. Прокашля се и каза:
— Ваша чест, подсъдимият е обвинен в убийството на федерален съдия. Обвинението е категорично, че той трябва да бъде задържан без право на гаранция.
— Съгласен съм — бързо отговори Коноувър. — Още нещо, господин Мъмфри?
— Не, сър, за момента, не.
— Господин Шивър?
— Не, ваша чест.
— Обвиняемият остава в ареста под контрола на щатските шерифи.
Коноувър удари с чукчето, изправи се и излезе. Първото явяване пред съда продължи по-малко от десет минути.
Ди Рей беше в Роуаноук от три дни и вече му беше писнало от това място. Разчиташе на Дъсти Шивър, който пък разчиташе на свой приятел в ареста. Наистина беше уредена кратка среща с обвиняемия. Тъй като посещенията на близките бяха разрешени само през почивните дни, срещата щеше да е в стаята, където проверяваха алкохолното съдържание на кръвта на пияните шофьори. Нямаше да има никакви официални данни за нея. Братята не подозираха, че някой ги чува. ФБР записа разговора им, а част от него гласеше:
Куин:
Тук съм заради Малкълм Банистър, Ди, разбираш ли какво ти казвам?
Ди Рей:
Разбрах, разбрах, ще се оправим с това по-късно. Сега ми разкажи какво се случи.
Куин:
Нищо не се е случило. Никого не съм убил. Подлъгаха ме да призная, както вече казах. Искам да се направи нещо във връзка с Банистър.
Ди Рей:
Той е в затвора, нали?
Куин:
Вероятно не. Като го познавам, сигурно е използвал Член трийсет и пет, за да излезе.
Ди Рей:
Член трийсет и пет?
Куин:
Всеки в пандиза знае за Член трийсет и пет. Сега това не е важно. Той е навън и трябва да го намерите.
Дълга пауза.
Ди Рей:
Ще отнеме много време и много пари.
Куин:
Виж, братле, не ми говори за време. Федералните нямат нищо срещу мен, нищичко. Което не означава, че няма да ми видят сметката. Ако се стигне до процес след около година, Банистър вероятно ще е основният им свидетел, чуваш ли ме?