Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Ела с мене. Обади се на охраната и им кажи къде ще бъдеш.
— Не, благодаря, Кей.
— Понякога там идват доста интересни мъже. Затова ходя. Ти си млада и красива, Лиза. Ти ще ги привлечеш, а аз ще ги сваля.
Лиза се засмя.
— Миналата седмица — продължи Кей — срещнах един интелигентен мъж, който бе дошъл в Москва, за да урежда износа на коняк от Армения в Щатите. Идва тук веднъж на месец. Отсяда в хотела на Търговския център, значи има пари и връзки.
—
— Да. Много — усмихна си Кей.
Лиза също се усмихна, но насила.
— Нямам настроение за това тая вечер.
Кей сви рамене:
— За какво пишеш?
— О, за онази рок група „Ван Хален“, която свири в Колонната зала.
— Как бяха?
— Заболя ме главата от тях. Но човек би помислил, че Джон Ленън е излязъл от гроба и раздава безплатно дънки „Levi’s“ на всеки.
— Напиши нещо хубаво.
— Опитвам се.
— Какво стана с оня политически офицер — Сет Алеви?
— Не ми се говори за това.
— Добре. — Кей погледна часовника си. — Ще хвана последния половин час. После ще сляза долу в бара при боулинга. Освен ако не ми излезе късметът.
Лиза се усмихна.
— Може да се видим по-късно.
— Трябва ти мъж, миличка — каза Кей и излезе от стаята.
След няколко минути телефонът звънна и червената лампичка започна да примигва, което значеше, че й се обажда дежурният военен от охраната. Тя вдигна слушалката.
— Роудс на телефона.
— Говори младши сержант Хайнс, госпожо. Обади ми се някакъв мъж, който казва, че е поданик на Съединените щати. Иска да разговаря със съветника по защита на гражданските права.
Веждите й се повдигнаха.
— По защита на гражданските права? Защо?
— Не иска да каже. По гласа ми се струва, че е младеж. Не иска да каже и откъде се обажда.
— Свържете ме с него.
— Да, госпожо.
Телефонът щракна и тя чу младши сержант Хайнс да казва:
— Говорете, господине. Обади се мъжки глас:
— Ало?
— На телефона госпожица Роудс. С какво мога да ви помогна?
Известно време отговор не последва, след това гласът каза:
— Искам да говоря със съветник по защита на гражданските права. Ако е възможно, нека да е някой от въздушните сили.
— По какъв въпрос, господине?
— Важно е. Отнася се за сигурността на държавата.
Тя провери дали касетофонът е включен на запис.
— Тогава не е много подходящо да говорите по телефона.
— Зная. Но нямам друг избор. Трябва да ви кажа за това веднага, преди да са ме хванали.
— Кой ще ви хване?
— Знаете кой.
— Добре… — Тя се замисли за малко. Това би могло да бъде клопка или пък шега, но интуицията й подсказваше, че не става
— Не може ли да ме свържете със съветник?
— Знаете ли с какво се занимава този съветник?
— Не… но ми казаха да разговарям само с него.
— Кой ви каза?
— Телефонът ви подслушва ли се?
— Сигурно да.
— О, Господи! Можете ли да изпратите някой да ме прибере? Имам нужда от помощ.
— Къде се намирате?
— А възможно ли е аз да дойда при вас? Мога ли да вляза в посолството?
На Лиза Роудс и се стори, че сега той звучеше още по-объркан и навярно малко пиян.
— Чуйте ме — каза тя леко заповеднически, — кажете ми за какво става въпрос и ако намеря за необходимо, ще ви свържа с някой защитник на гражданските права. Става ли?
— Да… да, окей.
Тя извади от едно чекмедже ръководството с указания за дежурния и го запрелиства, докато говореше:
— Американски гражданин ли сте?
— Да, аз…
— Как се казвате?
Последва пауза, после гласът отговори:
— Фишър. Грегъри Фишър.
— Къде се намирате?
— В хотел „Русия“.
— Регистриран ли сте там?
— Да.
— Взеха ли ви паспорта, когато се регистрирахте?
— Да.
— Ами тогава не можете да влезете в посолството — милиционерите, съветските милиционери, ще ви спрат на входа.
— О!
— В коя стая сте?
— Седемстотин четирийсет и пет. Но не се обаждам от стаята си.
— А откъде?
— От една телефонна кабина във фоайето.
— По каква работа сте в СССР?
— В СССР?
— В Съветския съюз.
— О… не съм по работа…
— Турист ли сте?
— Да.
— Кога пристигнахте в страната, господин Фишър?
— Миналата седмица.
— С каква група сте?
— Група ли? Не съм с група. Дойдох с кола.
— Дошли сте с кола до Москва?
— Да, със собствената си кола. Точно на това се дължи част от проклетия проблем.
— Какво се случи?
— Колата, Понтиак Транс Ам.
— Да, добре. Кажете ми накратко защо ви е нужна помощ и защо искате да разговаряте със съветник по защита на гражданските права.
Тя чу нещо като въздишка в слушалката, после той каза тихо:
— В случай, че не дойдете да ме вземете оттук навреме, ще ви кажа всичко, което мога, преди да са ме пипнали.
Лиза Роудс помисли, че Грегъри Фишър преценява правилно обстоятелствата.
— Тогава говорете по-бързо — каза тя.
— Окей. Бях в Бородино в около пет часа днес следобед — отидох да разгледам бойното поле там. Изгубих се в гората…