Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Никога не съм го чувал — каза инструкторът.
— Бил ми го каза — курсантът се беше замислил за момент. — Той ми каза, че това е комплимент. Друг ми каза, че е обида. Ти сега пък казваш, че никога не си го чувал.
— Не мога да знам всичко — каза американецът и сви рамене.
— Какво е — обида или комплимент? — обърна се Буров към Холис.
— Това е доста голям комплимент — отговори Холис.
— Мисля, че лъжете — усмихна се Буров и добави. — Тук малко се послъгва. Винаги сме имали
Холис огледа американците в стаята, негови братя — пилоти в миналото, и сърцето му се сви от мъка. Той хвана Лиза за ръката и я изведе от стаята. Буров побърза да ги последва и те застанаха на покритата веранда пред сградата. Буров продължи мисълта си.
— Разбирате ли, най-трудно се улавят лъжите, които представляват просто спестяване на някаква информация. Нашите инструктори не се престарават много, така че… — Той погледна към Холис. — Притеснява ли ви нещо?
— Не.
— Напротив, тези мъже. Колко съм нетактичен. Те са добре, Холис. Приспособили са се.
Лиза сложи ръка на рамото му и Холис кимна.
— Добре.
Буров остави кутията си върху машината за кока-кола. Помълча около минута и каза на Холис:
— От Минск ми се обади един човек на име Феликс Василиевич. Беше разстроен от нещо, което сте казали по негов адрес, въпреки че не ми каза много подробности. Чудя се дали се досещате за какво и за кого говоря.
— Говорите за Майк Салерно.
— Да, така е. Как го разкрихте?
— Скачаше на крака и козируваше всеки път, когато видеше съветски офицер.
— Хайде сега, полковник Холис. Не ви преча да си изливате сарказма както искате, но това е лъжа, а ви предупредих какво ще стане, ако лъжете.
— По начина, по който пушеше цигарата си — отговори Холис. И обясни подробно за какво става въпрос.
— Разбирам — кимна Буров.
Лиза гледаше в недоумение ту единия, ту другия.
— Майк?… — попита тя Холис.
— Да. Вие, госпожице Роудс, не сте разбрали, така ли? Добре. — Той погледна към Холис.
— Но вие знаете, полковник, че ако човек не е осведомен като вас, че в овчето стадо се крият вълци, тази малка грешка би минала незабелязано. О, ни най-малко не подценявам интелигентността ви. Но много по-умни от вас са били заблуждавани успешно от випускници на нашата школа. Близкият приятел на госпожица Роудс, Сет Алеви, нееднократно е бил заблуждаван от нашите американци. Да се ограничим да споменем само семейство Келъм.
— Семейство Келъм? — каза Лиза. — Дик и Ан? — Тя погледна към Холис.
Холис кимна.
— Боже мой… Боже мой… — поклати глава Лиза. — Не мога да го повярвам.
— А има още три хиляди в Америка, в посолствата ви и в задокеанските ви мисии — усмихна се Буров, изпълнен с искрено задоволство. — Фантастично
Лиза се вторачи в Буров.
Холис местеше погледа си от единия към другия. Надяваше се Буров да е разбрал и да е повярвал колко малко знае Лиза. Надяваше се и Лиза да е разбрала защо не я бе информирал за всичко, както тя искаше.
— А как разкрихте семейство Келъм? — Буров се обърна към Холис.
— Просто проверихме досиетата им. Но иначе са много добри актьори.
— От десет дни нямаме никаква връзка с тях — замислено каза Буров. — Предполагам, че Алеви ги разпитва. Всичко е много неприятно. Той опитен ли е в провеждането на разпити?
— Нямам представа — отговори Холис. След това попита: — Сега, след като Додсън избяга, а Алеви държи семейство Келъм, възнамерявате ли да преместите школата?
— Бих предпочел да не го правя — сви рамене Буров. — Но както казахте, започва да става напечено. Какво щяхте да направите, ако вие бяхте комендант на лагера?
— Ами щях да си кажа, че това си е моята страна и аз я управлявам, а не американците. Нито американците, нито Кремъл биха могли да ме притиснат така, че да избягам и да тръгна да се крия някъде другаде. Ще създам една илюзия — подигравателно довърши Холис.
— Всъщност може би вие искате да създадете някаква илюзия — каза сам на себе си Буров. — Е добре, ще видим.
Лиза стоеше до парапета на верандата и наблюдаваше как дузина мъже тичат рамо до рамо по пътя. Докато тичаха, мъжете пееха песента „С вдигната котва“ 1 .
— Изглежда, всички курсанти я харесват. — Буров също ги наблюдаваше. — Аз лично предпочитам химна на военновъздушните ви сили. — Буров погледна часовника си. — Хайде да вървим, ако сте готови.
Те последваха Буров надолу по стълбите на верандата, след което продължиха по пътя. Той зави по една покрита с трупи пътека, водеща до дъсчена постройка в неясно изразен американски стил, скрита сред боровата гора.
1
Химн на флотата на САЩ.
— Това е жилище за четирима курсанти — каза Буров.
Той почука и отвори вратата. На земята в малката дневна седяха четирима млади мъже и играеха на „Въпроси и отговори“. Буров им направи знак да продължат.
Холис отново бе впечатлен от американската им непринуденост и напълно нетипичното за руснаците поведение — така както се бяха разпрострели на пода без обувки, всички по дънки и ватени блузони. А бяха сами и явно не очакваха посещение. Забеляза, че на един блузон пишеше „Исус е Господ“, надписът на друг бе „Спасете делфините“.