Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
Един от младежите заговори Буров с акцент, който Холис разпозна като характерен за щата Вирджиния.
— Този вариант на играта е просто отвратителен. Обикновените глупости във „Въпроси и отговори“ включват някакви общи познания. Но това издание е дяволски трудно. Съмнявам се, че повечето американци знаят тези гадости.
— Така ли? — Буров се обърна към Холис. — Играете ли на това нещо?
— Имам някаква представа.
— А вие? — попита Буров Лиза.
— Не.
Буров сви рамене
— Направете ми една услуга, полковник. Задайте някакъв въпрос на курсантите ми. Моля ви. Ще бъде поучително и за вас самия.
Холис за момент се замисли, после се обърна към четиримата младежи.
— Какъв е приблизително броят на съветските мъже, жени и деца, загинали по време на сталинистката диктатура?
Четиримата младежи се спогледаха, след това се обърнаха към Буров. Буров им кимна.
— Отговорете, ако знаете.
— Чел съм за това във вестници и списания — отговори единият от тях. — Мисля, че двадесет милиона е близо до вярната бройка.
— Вярвате ли в това? — попита Холис.
Отново настъпи мълчание.
— Аз не вярвам и те също не вярват — проговори Буров. — Но когато отидат в Америка, ще кажат, че го вярват. Нямах предвид този род въпроси — студено добави Буров. — Хайде, задайте им някакви тривиални въпроси. Вие, госпожице Роудс. Опитайте.
— Изобщо не знам такива въпроси — каза Лиза.
Буров й подаде куп карти от „Въпроси и отговори“. Тя сви рамене и ги прелисти. Започна да чете.
— Коя страна е произвела ТУ-144 — първия реактивен самолет, който излита и катастрофира?
Младежът с надпис „Спасете делфините“ на блузона отговори:
— Съветският съюз.
— Коя руска постройка е започнала да се издига под светлините на прожекторите малко след полунощ на съдбовния 13 август 1961? — намери друг въпрос Лиза.
— Берлинската стена — отговори мъжът с надпис „Исус“.
— Благодаря ви, госпожице Роудс, това е достатъчно — каза Буров.
— Вижте — каза младежът с акцент от Вирджиния на Лиза, — ние, американците, наричаме това „тривиални“ въпроси, но част от тях са доста трудни за вашите средни руснаци.
Лиза погледна към Холис и той прочете в очите й колко трудно й е да повярва, че тези мъже са руснаци. Буров също забеляза това и се обърна към младежа с надпис „Исус“ на фланелката.
— Ще нарушим правилата, за момент можете да бъдете отново руснаци.
— Слушам, полковник — каза младежът, който незабавно скочи на крака. Той погледна към Холис и Лиза и продължи отново на руски: — Някога името ми беше Евгени Петрович Корниенко. Преди единадесет месеца постъпих в тази школа, която наричаме Инкубатора — това е един скрит период от живота ми, по време на който ще претърпя пълна метаморфоза и ще излетя като пеперуда. Ще нося името Ерик Ларсън. Може
Буров кимна и мъжът седна на мястото си. Холис имаше чувството, че Евгени Петрович бе по-убедителен като Ерик Ларсън. Холис осъзна и че както бе посочил Буров, много от тези мъже наистина бяха подбрани не само по интелект, но и по физически данни. Повечето от онези, които вече бяха видели, бяха привлекателни, много от тях имаха светла кожа, типична за руснаците от Севера, която им придаваше съвсем американски вид, когато към всичко се добавеха поведението и дрехите.
Буров благодари на четиримата мъже и тръгна към вратата. Но Холис се забави, за да ги попита:
— Знае ли някой кой е спечелил Бородинската битка?
— Не съм много добър по история — отговори Ларсън, — но мисля, че Наполеон е отмъкнал победата в този случай. Нали така, момчета?
Всички кимнаха утвърдително.
— Трябва да препрочетете своята история, полковник — каза Холис на Буров.
Буров не отговори и изведе Холис и Лиза извън къщата. Продължиха разходката си. Холис забеляза, че постройките в лагера бяха разположени на доста голямо разстояние една от друга, така че на моменти имаха чувството, че вървят през безлюдна гора. След това внезапно се появяваше някоя къща или пък съзираха тръгнал нанякъде човек. Холис забеляза трима мъже, облечени с палта, които вървяха срещу тях по покритата с трупи пътека.
— Инструктори — каза Буров.
Холис се загледа в тях, докато ги наближаваха и си говореха, и си помисли, че те наистина почти приличат на трима достопочтени преподаватели, дошли на почивка сред гората, които обсъждат имуществени въпроси или Чосър. Когато се срещнаха на пътеката, Буров ги представи един на друг.
— Майор Пул, капитан Шилър и подполковник Мийд, разрешете да ви представя полковник Холис от Военновъздушните сили на Съединените щати, бивше Военновъздушно аташе в американското посолство, и госпожица Лиза Роудс от Информационната служба на САЩ, също бивш служител на американското посолство.
Петимата американци се спогледаха.
— Как, по дяволите, се озовахте тук? — наруши мълчанието подполковник Мийд.
— Отвлякоха ни — отговори Холис.
— Господи, този път сте попрекалили — каза Мийд на Буров.
— Ако следяхте по-внимателно вестниците, както се предполага да правите, господа — каза Буров с тънка усмивка, — щяхте да сте прочели за смъртта на полковник Холис и госпожица Лиза Роудс във вертолетна катастрофа.
— Точно така — кимна майор Пул. — Вие сте военновъздушното аташе.