Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Какъв лайнарник?
— Шибания карцер. Всички сте еднакви лайна, вие и Буров, и всички от КГБ.
— Тук ли е Буров?
— А къде, по дяволите, още може да бъде?
— Трябва да се разкараме оттук — каза Милс, слагайки ръка на рамото на Алеви.
— Чакай — каза той на Милс. — Жената. Лиза. Тя с Холис ли е? В къщата на Додсън?
— Оставете ги на мира — Ландис несигурно се изправи на краката си, после внезапно замахна към Алеви, който отстъпи назад. — Хайде, копеле такова, застреляй ме! — извика Ландис. — Застреляй
— Господи… Сет, това е ужасно! — тихо каза Милс.
— Не съм си и мислил, че ще бъде хубаво, Бърт. Сега разбираш, нали?
— Започвам. Не съжалявам, че дойдох. — Той добави. — Жени?
— Уличници от лагерите, предполагам — сви рамене Алеви.
Те намериха пътеката, минаваща зад Пост 000, и тръгнаха надолу по склона към гъсто залесената падина.
— Другият човек, Марти Бамбач — прошепна Милс. — Той беше руснак. Английският му беше перфектен.
Алеви кимна.
— И защитаваше Ландис.
— Дори не мога да си представя сюрреалистичния живот, който се живее тук. Но знам, че имат затвори и вечерен час, както и че мястото е под опеката на КГБ.
Алеви бръкна в джоба на шинела си и извади оттам малък радиопредавател, включи го и издърпа антената. — Е, има сигнал. Някъде тук е. Усилва се — каза той, докато вървяха. Огледа се и за пръв път забеляза дървената къща, скрита сред дърветата. Прозорците й не светеха.
— Прилича на американска вила. Зловещо е — прошепна Милс.
Алеви тръгна между дърветата и сигналът се усили. Той хвърли предавателя в храстите и се приближи към входната врата. Нямаше ключалка, а само метална топка. Тя се завъртя, но вратата не се помръдна. Алеви подпря вратата с рамо и бавно натисна. Усети как започва да поддава, след това нещо метално падна на земята.
— Стой тук — прошепна той.
Алеви отвори и се промъкна в тъмната къща, като затвори след себе си. Включи фенера си с червен филтър и разходи лъча по стените и мебелите, след това забеляза, че в дясната стена има отворена врата, през която се виждаха светещите реотани на електрическа печка. Той мина през вратата и се намери в спалнята. Лъчът на фенерчето му се спря на иконата, закачена на стената над двойното легло. Алеви тихо тръгна по дъсчения под към леглото. Погледна надолу към Лиза Роудс, увита в дебелите юргани. Неволно се протегна, за да я докосне по бузата.
Нечия ръка стигна врата му, а в сърцето му се опря дълъг назъбен нож. Алеви успя да извие леко главата си и тихо каза:
— Здравей, Сам.
— Здравей, Сет — отговори Холис и отпусна захвата си. Той тръгна към вратата и те влязоха в хола. Холис запали настолната лампа и Алеви видя, че носи анцуг, подобен на онези, в които бяха облечени Ландис и Бамбач. Холис потърка палеца
— Дяволски начин, за да кажеш здрасти на свой приятел — тихо каза Алеви.
— Никой от приятелите ми не се облича така.
— Хладнокръвен човек си, полковник — усмихна се Алеви. Холис се поколеба, после каза:
— Всъщност много се радвам да те видя тук за разнообразие. — Той протегна ръка и Алеви я стисна. — Започвах вече да се чудя дали ще дойдеш.
— Дойдох толкова бързо, колкото можах, Сам. Прекарах цели пет дни във Вашингтон, докато уреждах тази операция.
— Какъв е планът?
— Ще те информирам в движение. Защо не събудиш Лиза?
Холис се върна в спалнята и затвори след себе си. Алеви отиде до входната врата, отвори я и каза на Милс:
— Тук са. Идваме след няколко минути.
Той затвори вратата и започна да се разхожда из стаята, като я разглеждаше. Вдигна няколко списания, след това огледа видеокасетите в библиотеката.
— Невероятно!
— Сега идва — Холис се върна в стаята.
— Не е лошо — кимна Алеви и посочи с ръка стаята.
— Не е добре, Сет.
— Разбрах, че сте имали доста трудни моменти.
— Откъде го чу?
— От капитан Ландис. Познаваш ли го?
— Да.
— Изглежда напълно съсипан — каза Алеви.
— Всички сме така. Къде видя Ландис?
— При Пост 000 — Алеви му разказа накратко.
Холис кимна.
— Цяла седмица мога да ти разказвам за тази лудница, но предполагам, че нямаме време. Как стигнахте дотук?
— Присвоих си един вертолет на Аерофлот от Центъра за международна търговия. Ми-28.
— Да. Онзи, за който ти събирах информация. Кой го кара?
— Помощникът ти. Той доста те харесва, а и би искал да преразгледаш някои от оценките, които си дал в длъжностната му характеристика.
— Ще си помисля. Кой друг е тук с теб?
— Моят човек, Бърт Милс. Той е тук отвън. И Бил Бренън.
— Бренън? Той върна ли се?
— Само за един ден.
— Разкажи ми какъв е планът.
— Ами пуснах четири кутии с нещо, наречено ТНХ, някакъв нов упойващ газ…
— Сендмен.
— Да, това е кодовото му наименование. Казват, че е много силен. Кутиите имат часовници. Имаме още около час и четвърт.
— За какво?
— За туй-онуй.
— Кого ще вземеш със себе си?
— Теб, Лиза и още двама. Това е всичко, което мога да кача на един Ми-28, но тези доказателства са напълно достатъчни, за да освободим и всички останали.
— Бих искал да остана тук — кимна Холис.
— Знам, че би искал, Сам. Но ти знаеш твърде много и аз не мога да те оставя в ръцете им. — Алеви се поколеба, после го попита. — Измъчваха ли те?
— Буров — кимна Холис. — Но с минимални последици. Тежката артилерия пристига утре от Лубянка с полиграф и електрошокови устройства.