Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Обажда ли се някой друг?
— Слава Богу, не…
— Има ли нещо, което да ми докладваш оттам?
— Не. Всичко е спокойно. Ничего.
— Добре, по телефона вече не може да ти звъни никой освен нас.
— И двата радиопредавателя непрекъснато боботят.
— Почакай. — Алеви отиде до радиопредавателите и увеличи звука. Заслуша се за няколко секунди, после каза на Бренън: — Всичко е нормално. Не се притеснявай за това.
— Добре. Поехте ли командването?
— На път сме.
—
— Да, сега и двамата са с нас.
— Чудесно. Поздрави ги от мен.
— Добре. Слушай сега, Бил, ако вашата част от операцията тръгне към провал, ти и капитан О’Шей трябва да бягате. А ако сте още там в три и четиридесет и пет, но ние не се появим, вие трябва да се разкарате, преди газът да стигне до вас. Разбра ли?
— Разбрах.
— До нови нареждания, Лиза ще остане в тази свързочна.
— Добре.
— Ще се видим по-късно. — Алеви се обърна към Лиза. — Подръж малко ръката на Бренън. Свързвай всички обаждания, които минават през таблото, и ги слушай. С другото си ухо следи радиотрафика на двата предавателя. Разбра ли?
Тя кимна.
— Не би трябвало да се бавим повече от петнадесет минути — каза й Алеви. — Ако чуеш, че нещо става, се обади на Бренън, след това бягай на вертолетната площадка. Нужен ми е поне един свидетел, който да успее да се измъкне от това място. Разбра ли?
Тя погледна към Холис, който кимна.
— Добре — каза Алеви. — Хайде да отидем до стаята, в която следят подслушвателните устройства.
Холис стисна ръката на Лиза, отиде до вратата и бавно я отвори.
— Чисто е.
Алеви и Милс го последваха във фоайето. Холис ги поведе по малък коридор към черна метална врата, на която пишеше „Зала за подслушване“. Тримата мъже извадиха пистолетите си и Холис бавно завъртя дръжката на вратата. След малко я пусна, погледна към Алеви и поклати глава.
— Заключено е.
Вдигна ръка, за да почука, но забеляза звънеца на касата на вратата и го натисна.
— Кой е? — обадиха се отвътре след малко.
— Челцов — отговори Холис.
— Да, сър.
Холис се отмести към неподвижната част на вратата, а Алеви и Милс прибраха пистолетите в кобурите.
— Остани тук на пост — прошепна Алеви на Холис.
Вратата се отвори и оттам се показа млад мъж по риза. Той погледна към Алеви и Милс, отскочи бързо назад и козирува, като очите му шареха напред-назад, за да открият лейтенант Челцов.
Алеви и Милс влязоха в залата за подслушване — малка стая от бетонни панели, осветена от неонови лампи. Вътре имаше шестима мъже, отделени в индивидуални сепарета, които носеха слушалки, и както Алеви предположи, следяха информацията от многобройните електронни подслушвателни съоръжения, разположени из лагера, като от време на време превключваха каналите.
Покрай
Младият мъж все още стоеше в положение мирно.
— Какво мога да направя за вас, майоре? — попита той.
— Продължавайте да работите — троснато отговори Алеви.
Младежът побърза да се върне в кабината и да сложи слушалките си.
Алеви и Милс останаха по средата на стаята и се огледаха. Алеви забеляза, че над вратата има червена лампичка, която предположи, че светва, когато някой натисне звънеца, за да може операторът със слушалките да разбере, че пред вратата има човек.
— Как искаш да подходим към тях? — тихо попита Алеви.
— Те не са въоръжени, Сет — изкашля се Милс. — Не можем ли да ги обезвредим, без да проливаме кръв?
— Бих го направил, Бърт, ако имах малко повече време. — Алеви забеляза, че няколко от войниците се заглеждаха в него и в Милс, затова ги погледна сурово, с което ги върна към работата им. — Ти ще вземеш тези тримата — каза Алеви на Милс, — а аз онези тримата, ще се срещнем по средата. Започваме при три — едно, две, три… — Алеви и Милс извадиха пистолетите със заглушители и започнаха да стрелят.
Зад вратата Холис чу как телата падат на земята, чупейки разни неща. Някой извика. Той тръгна към вратата, но тя се отвори и отвътре излезе Милс, който според Холис изглеждаше така, сякаш той самият бе загубил кръв. Алеви го последва и затвори след себе си.
— Килиите — каза той на Холис.
Холис ги отведе обратно във фоайето, след това зави по дългия коридор, който водеше към задната страна на щабната сграда. Стигнаха до вратите на килиите и набързо ги провериха, докато намериха една заключена. Холис я отвори и погледна вътре. На земята лежеше мъж и дори на слабата светлина Холис успя да забележи, че дрехите му са разкъсани, а тялото — смазано от бой.
— Предполагам, че това е Додсън — каза Алеви.
Холис коленичи до човека и провери пулса му.
— Жив е. — Занеси го до свързочната зала. Чакай ме там с Лиза — обърна се Алеви към Холис.
— Вие двамата къде отивате? — изправи се Холис.
— Къде можем да намерим някаква кола?
— Отзад трябва да има един или два зила. — Той тръгна към вратата на килията. — По този коридор.
— Добре — каза Алеви. — Ще го докараме отпред. Сам, ако не пристигнем до десет минути, ти и Лиза тръгвайте за вертолетната площадка. — И добави: — Не се опитвайте да влачите Додсън със себе си. Разбра ли? Ако не се видим след малко, къде да намерим Буров? — попита Алеви.