Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Часовият е — отвърна й Буров. — Ела да си легнеш.
Холис отново чу стъпки и звука на затваряща се врата. Той изкачи и останалите стъпала и стигна до обширното антре на горния етаж. Вляво от него имаше две полуоткрехнати врати, които вероятно водеха към спалните на дъщерята на Буров, Наталия, и на майка му. Вдясно имаше затворена врата, която навярно бе спалнята на съпрузите. Холис се приближи към нея, ослуша се, после натисна дръжката, отвори вратата и се претърколи странично в стаята,
— Не мърдай!
Стаята беше тъмна, с изключение на някаква малка червена светлинка и когато очите на Холис свикнаха с тъмнината, той видя, че това всъщност бе червена звезда, сияеща на върха на дървено изображение на кремълската Спаска кула. Това бе странно, но още по-странно изглеждаше празното легло, върху което лежеше парцалена кукла. Холис разбра, но беше твърде късно.
Предпазителят на пистолет прищрака зад гърба му и чу гласа на Буров:
— Хвърли оръжието.
Холис хвърли пистолета си.
— Не ставай — каза Буров. — Обърни се насам на коленете си.
Холис бавно извъртя тялото си към Буров. Буров светна лампата и Холис видя, че той стои на вратата бос и по пижама, с голям пистолет, насочен към него.
— Семействата в някои страни се упражняват в стрелба — каза Буров. — Ние тук имаме други упражнения. А вие мислите, че руснаците са глупаци.
Холис не отговори.
— Глупак е онзи — продължи Буров, — който стои на колене пред дулото на оръжието. — Буров погледна с любопитство към Холис. — Какво търсеше тук?
— Исках да те убия, идиот такъв.
— Не, в такъв случай просто щеше да стреляш в леглото. А ти каза „Не мърдай!“. Искаше да ме плениш. Откъде намери този пистолет?
— Това не е твоя работа.
— Сам ли си?
— Как мислиш?
— Мисля, че не. Уби ли часовите?
— Да.
— А кучетата ми?
— Да.
Буров кимна замислено, после каза:
— Телефонът ми не работи, а и мисля, че долу има ваши хора. Следователно и двамата сме в трудно положение.
Холис нищо не каза.
— Това бунт ли е? Би било лудост. Тук има шестстотин въоръжени войници от отряда за охрана на КГБ. За живота на Додсън ли искате да преговаряте?
— Искам да ти дам урок, че властта на дулата на оръжието е ограничена. Зависи и от други фактори. Авторитетът не може да се крепи само на дулата на оръжието. Научи ли нещо?
— Застани на четири крака и изпълзи дотук! — кресна му Буров.
Холис застана на четири крака и излезе в антрето, докато Буров отстъпваше назад.
— Надясно! — каза Буров.
Холис запълзя по коридора, а Буров се приближи до него толкова, че да може да го удари с голата си пета по главата. — Ще ти покажа на кого принадлежат властта и авторитетът тук.
Буров
— Легни по гръб!
Холис се преобърна по гръб, а Буров се измести така, че да не попада в полезрението му, след което постави крака си върху лицето на Холис.
— Махни якето и пуловера и свали панталоните си до глезените.
Холис бавно седна и съблече канадката и пуловера, а след това смъкна панталоните си, като през цялото време Буров оставаше зад гърба му.
Буров хвърли якето настрани.
— Легни и сложи ръцете си под задника!
Холис легна и подложи ръце под себе си. Буров пребърка канадката на Холис.
— Какво е това? — попита той и хвърли намерената сребърна генералска звезда върху голите гърди на Холис.
Холис не отговори и Буров го ритна по темето.
— А какво има в алуминиевите кутийки от пури, Холис? Имена… а, списък на преподавателския състав, на живите и на умрелите. Къде смяташе да го носиш?
— Едно копие в Москва и едно във Вашингтон.
— А, така ли? Аз пък не мисля така.
На Холис му се стори, че гласът на Буров стана по-напрегнат. Чу го да се отдалечава към другия край на стаята и погледна към него. В ниша до прозореца имаше радиопредавател и Холис видя как Буров го включи и той светна.
— Ще извикам цялото отделение за охрана, Холис — каза Буров и вдигна слушалката.
— Къде са жена ти, дъщеря ти и майка ти?
— Защо питаш? — обърна се Буров към него.
— Това място е обградено и ще има престрелка. Ще им гарантирам безопасно излизане от къщата.
— Ти нищо не можеш да гарантираш, лайно такова.
— Могат да си тръгнат сега. Преди да се обадиш.
Буров се приближи към Холис със слушалките в ръка.
— Къщата не е обградена — ритна той Холис по бузата.
— Знаеш, че е. Часовите са мъртви, а телефонът ти е прекъснат.
— Но не и радиопредавателят ми.
— Тогава се обади, тъпо лайно — каза Холис на руски, — и върви по дяволите заедно с жена си, дъщеря си и грозната си стара майка.
Буров отново ритна Холис по лицето. Той приближи слушалките до ушите си и заслуша непрекъснатия сигнал на радиосмущенията, които идваха от отворените микрофони на радиопредавателя в щаба и на вертолетната площадка. Изруга тихо, след това отново се зае с радиопредавателя и превключи на друга честота. Чу откъслеци от разговор, после смущенията заглушиха и тази честота. Той погледна към Холис и каза на руски в микрофона:
— До всички станции, до всички станции! Тук е полковник Буров. Всеобща тревога, всеобща тревога! Незабавно изпратете отряд от отделението за охрана в къщата ми! Внимавайте за въоръжени затворници…