Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Искам Буров да знае, че са живи — каза Холис на Алеви. — По-късно това може да ни послужи.

— Добре — кимна Алеви. После се обърна към жената на Буров на руски: — Вие ще останете в къщата, или кучетата ще ви разкъсат. За известно време ще оставим тук няколко войници. — Алеви се наведе, за да вдигне Буров, но Холис го отблъсна встрани, с доста усилия положи Буров на рамо и го понесе към вратата, докато възрастната жена продължаваше да го гали.

— Ще го откараме в болницата — каза

Лиза на Наталия и я погали по главата. — Скоро ще си бъде пак у дома. Жената и майката на Буров понечиха да последват Холис надолу по стълбите, но Алеви ги спря.

— Не се притеснявайте. Всичко ще бъде наред.

Лиза и Алеви последваха Холис.

— Беше мил с тях — каза Лиза на Алеви.

Той не отговори.

Транс Амът ги чакаше пред входната врата с отворен гюрук. Милс излезе от колата и заедно с Холис сложиха Буров в задното отделение при Додсън. Милс върза китките на Буров с парче метална жица. Холис погледна надолу към двамата пребити мъже: Додсън с разкъсания си анцуг и Буров с опръсканата си с кръв пижама бяха еднакво неузнаваеми в лицата. Кръгът се затваря, помисли Холис, и събитията, предизвикани от катапултирането на Додсън през телената ограда, наближаваха развръзката си.

— Аз ще карам — каза Холис. — Бърт, дай ми шинела и фуражката си и седни отзад до Лиза.

Холис нахлузи униформения шинел и фуражката на КГБ седна на шофьорското място и запали колата. Милс и Лиза се качиха отзад, а Алеви седна до Холис.

Холис включи колата на скорост и засили нагоре по шосето, мина през портала и продължи по тъмния криволичещ път.

— Разполагаме с още двадесет и две минути до сендмена — каза Алеви, когато прекосяваха търговския център. — Твърде много време.

— Това всичко ли е, Сет? Можем ли вече да си ходим? — попита Лиза.

— Да. Вертолетът е пълен.

— Дяволски пълен — добави Холис. Той натисна газта и увеличи скоростта до шестдесет мили в час.

Точно когато приближиха щаба, въздухът бе раздран от пронизителна сирена.

— Струва ми се, че това има нещо общо с нас — каза Алеви.

Пред осветената сграда на щаба бяха спрели няколко зила и дузина войници от отряда за охрана на КГБ обикаляха около тях. Един се приближи към банкета на пътя и започна да маха на Холис да влезе в паркинга пред щаба.

Холис натисна педала на газта до земята и подмина щаба като стрела.

— Какво според теб искаше този? — попита Алеви.

— Не зная.

Холис видя, че стрелката на километража му сочи деветдесет мили в час. Те прелетяха покрай Пост 000.

— Гледайте за отклонението към вертолетната площадка — каза Холис.

— Все още не са напълно сигурни кой е и какво е — обади се Милс.

— Е, надявам се да го проумеят, след като ние

си тръгнем оттук — каза Алеви.

— Приближават ни две коли — каза Холис, като хвърли поглед в огледалото за обратно виждане.

Алеви погледна през рамото си и очите му срещнаха погледа на Лиза.

— Ти си необичайно мълчалива — каза той.

— Мисля за вертолета — усмихна се нервно тя.

— След пет минути сме във въздуха.

— Все още са след нас — каза Холис.

— Взриви ги — каза Алеви на Милс. — Опитай с това — той подаде шапката си на Милс.

— Добре. — Милс извади фосфорна граната от джоба на коляното си, нагласи часовника на нула и постави гранатата в шапката. — Каква е отсрочката при нула?

— Седем секунди.

— Добре. Можеш ли лекичко да открехнеш вратата си? — Милс издърпа часовниковия механизъм, за да зареди гранатата, и изброи до четири, след това бутна шапката на пътя. — Пет, шест.

Първата кола, ЗИЛ-6, беше на около двеста метра зад тях и сменяше светлините с надут клаксон.

— Седем.

Фосфорната граната избухна под първия зил, който излетя от пътя и се разби в дърветата, след което резервоарът му експлодира. Парчета горящ фосфор се разлетяха на всички страни и възпламениха боровите дървета.

Вторият зил, голям транспортен камион, продължи да ги следва, но не откри стрелба.

— Недоумява какво означава всичко това — каза Милс. — Не му се ще да открие огън по колата на полковника.

— Сам! Ето го пътя към вертолетната площадка! — извика Лиза.

Холис заби спирачки и рязко извъртя волана надясно. Колата поднесе, но не излезе от пътя. Холис превключи на по-малка предавка и отново даде газ по тесния чакълест път. Понтиакът подскочи, Холис го овладя и стрелката на километража достигна шейсет, после седемдесет мили в час.

Холис видя на около двеста метра пред себе си очертанията на радиорубката със слаба светлина в единия от прозорците. Видя и част от поляната, но не забеляза вертолета.

Сирената все още виеше, а прожекторите на наблюдателните кули осветяваха горите извън пределите на школата. В лагера кипеше живот, а шестстотинте войници от отряда за охрана бяха на крак.

— Ще вземем Бренън в движение — каза Холис.

— Проклетият камион ни настига! — каза Алеви, като погледна назад. — Спри тук и прегради пътя, или ще ни последват до вертолетната площадка.

— Добре — Холис натисна спирачките. Понтиакът поднесе и застана напречно на пътя. Той извади ключовете от таблото, загаси фаровете и всички се измъкнаха от колата.

Зилът зад тях намали скорост и спря на около сто метра, осветявайки ги с фаровете си. Алеви носеше Додсън на гръб, а Холис взе Буров.