Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Ти не разбираш руския начин на мислене.

— Но разбирам военния начин на мислене. Хората приемат всякакви заповеди от собствените си офицери, но не се подчиняват непременно на нарежданията на офицер, когото не познават.

— Струва ми се, че се справям — каза Алеви, след това попита: — Да се връщаме ли искаш, или да продължим?

— Продължавайте — отговори Холис.

Лиза въздъхна отчаяно и се обърна към Милс.

Моля те, Бърт, не можеш ли да вразумиш тези двамата?

— Не — отвърна

Милс, след като се замисли за момент.

— Това караулната на дачата ли е? — попита Алеви след минута.

— Да, тя е — отговори Холис, като надникна през предното стъкло. — Вилата е заградена с телена ограда. Между оградата и къщата има кучета. В караулката трябва да има двама войници и още един в самата дача. Но човек никога не може да бъде сигурен.

— Шофьорът също ми каза, че са трима. Ти поеми войника, който се приближава към нас — каза Алеви на Милс, — а аз ще се заема с другия.

— Добре.

— Вие отзад залегнете.

Милс намали скоростта и се приближи към караулката. Алеви погледна към обикновената на вид дача зад вратата, разположена на около сто метра в тъмнината. Милс рязко спря зила, той подскочи и изключи. Отново го включи.

— Никога не съм можел да се оправям с предавките.

Той извади пистолета и го остави в скута си. Един от войниците се приближи към шофьорската врата и надникна през прозореца.

— Да, капитане? — Милс изстреля един-единствен куршум между очите на войника, докато Алеви отвори вратата си и застана на прага. Вторият войник все още беше в караулката. Алеви забеляза, че той отчаяно удря по полевия телефон и се протяга да си вземе пушката. Алеви се прицели внимателно от покрива на зила и изстреля всичките си шест куршума в караулката. Разхвърчаха се стъкла и трески и мъжът падна на земята.

Милс изключи фаровете.

Алеви тръгна към портала, а Холис слезе от зила.

— Той е мой — каза Холис, като сграбчи Алеви за ръката.

— Добре — кимна Алеви. — Но не го убивай.

— Знам.

— Разполагаме с тридесет и четири минути, за да стигнем до вертолетната площадка — погледна към часовника си Алеви.

— Нека дойда с теб — каза Лиза на Холис. — Ще ти помогна да се справиш с поста вътре в къщата.

Холис кимна. Той отвори телената врата и се обърна към Алеви.

— От лявата страна на къщата се намира понтиакът на Грег Фишър. Ще го вземем с нас.

— Понтиакът на Фишър? Тук…? — неразбиращо попита Алеви.

— Буров го кара. Ключовете вероятно са на таблото.

— Чудесна идея, Сам — кимна Алеви. — Този ЗИЛ-6 сигурно вече го търсят. А след като понтиакът е на Буров, може и да не го спрат.

— А може да ни потрябват и скоростта му, и по-доброто му управление. Зилът е много противен — добави Милс.

— Всичко това е може би истина — отговори Холис. — Но

аз искам този Транс Ам, просто защото… го искам. — Той хвана Лиза за ръката и хукна по дългата асфалтирана пътека към дачата.

Внезапно от тъмнината се появиха двете немски овчарки и се хвърлиха към тях от две различни посоки. Холис приклекна в позиция за стрелба, прицели се и стреля в по-близкото куче вляво от него. Пистолетът му изщрака тихо, но кучето силно зави. Холис се претърколи надясно точно когато втората овчарка стигна до него и Лиза. Той сякаш надуши голямото куче точно в секундата, преди да му вкара куршум в устата.

— Добре ли си? — попита Холис, като стана и помогна на Лиза да се изправи на крака.

— Добре съм.

Те стигнаха до входната врата и Холис й кимна. Тя натисна дръжката и установи, че е отворено. Лиза сложи пистолета в джоба на канадката си и се промъкна вътре.

Часовият седеше на стола си в обширното антре, осветено от слаба лампа, и се целеше в нея с автоматична пушка. Лиза притвори вратата след себе си и застана неподвижно.

— Коя сте вие? — попита часовият.

Тя сложи пръст пред устните си и прошепна на руски:

— Аз съм Лиза Роудс. Новата американка. Полковникът иска да ме види.

— Не ми е казвал такова нещо — каза часовият.

— Но е казал на мъжете навън.

— Защо предполагате, че иска да ви види полковникът? По това време? — усмихна се часовият.

— Иска да спи с мен.

Часовият самодоволно се усмихна и остави пушката си на бюрото.

— Ще трябва да се кача горе и да го извикам — той свали ботушите си. — Идете в дневната и се съблечете. Налага се да го прави там, защото старата е горе. — Часовият бе застанал на пода по чорапи.

Лиза рязко отвори вратата и отскочи встрани.

Холис се втурна през вратата и стреля, докато човекът се протягаше към пушката си, след това се хвърли напред и го хвана, преди да падне на земята. Той сложи мъжа да седне обратно на стола и едва тогава забеляза кървавата пяна, показала се на устата му вследствие на раната в гърдите, която го караше да хрипти, докато се опитваше да поеме дъх.

Холис хвана Лиза за ръката и я изтласка към входната врата.

— Тръгвай — прошепна той. — Няма да спорим.

— Моля те, Сам… Внимавай…

Холис отвори вратата и я избута навън, след това се върна при часовия, който го гледаше втренчено. Холис мина зад него, сложи ръка на рамото му и изстреля един куршум в тила му, като го придържаше облегнат на стола.

После напусна антрето и тръгна към стълбите. Стъпалата изскърцаха, но той продължи нагоре.

— Наталия, ти ли си, скъпа? — обади се женски глас. Холис спря. Чуха се стъпки и женският глас извика отново:

— Пьотр, Наталия си е в стаята.