Соломоново решение

Арчър Джефри

— Съпружески посещения.

— Добре де, все едно. Във всеки случай си е истински секс. А на нас не ни позволяват. Е, някой гадняр може и да си затвори очите, ако си пъхнеш ръката под полата на момичето. Веднъж, спомням си в един затвор…

— Пийт — напомних аз.

— А, да, Пийт. И така, Карен пристигнала следващата събота. Всичко вървяло добре, докато Пийт не попитал за приятеля си Брайън. Карен притихнала, не могла да отрони и дума, после станала червена като рак. Пийт веднага загрял какво е станало — мацката се чука с най-добрия му приятел, докато той е зад решетките. Скочил и й забил един. Тя се преобърнала

и се проснала на пода. Някой включил алармата и гаднярите връхлетели в залата от всички страни. Отскубнали Пийт от Карен и го изпратили в изолатора. Бил ли си в изолатор, Джеф?

— Не досега.

— Не се старай прекалено. Проклети свободи. Гола килия, дюшекът е на пода, стоманен умивалник, забит в стената, и метална тоалетна без вода. На другия ден Пийт бил докладван и изправен пред директора на затвора, който, както добре знаеш, е като Всевишния. Не му трябват нито съдия, нито съдебни заседатели, които да му помогнат да реши кой е виновен — правилата на вътрешно министерство са пределно ясни.

— И какво станало с Пийт?

— Изпратили го отново в затвор със строг режим, схвана ли? Още същия ден го засилили в затвора „Линкълн“ за още три месеца — добавка към първоначалната му присъда. Има пандизчии, които като ги върнат обратно на строг режим, направо откачат — чупят каквото им попадне, друсат се, палят килията и така никога не излизат от панделата. В Ливърпул по едно време лежах с един такъв. Беше влязъл с тригодишна присъда и още е там — вече единайсет години. Последния път го изправиха пред директора на затвора за…

— Пийт — рекох само, като се постарах да не проличи колко ме дразнят отклоненията му.

— А, да бе, Пийт. Той направил точно обратното.

— Какво е точно обратното?

— Кротък като агне по време на престоя си в „Линкълн“. След три месеца го върнали обратно отличен и с възстановени привилегии. Пак бил в кухнята, работел като роб и му разрешили посещението, за което кандидатствал още преди шест месеца. Нямало да му позволят да се срещне само с един човек — Карен Слейтър. Ала той и без това не искал и да види тая кучка. Сега кандидатствал за посещението на свой стар приятел, който по една случайност бил навън по това време. Та човекът потвърдил, че Брайън не само ходи с Карен, но и че тя се е преместила да живее при него. Приятелчето на Пийт даже му предложил да пречука Брайън, но онзи го спрял.

— Не падай толкова ниско — посъветвал го. — Аз ще се погрижа за него, когато му дойде времето. — Не влязъл в по-големи подробности, но след това все пак някой си беше отворил устата. Не е ли така и в политиката, Джеф?

— Пийт.

— Прав си. Та значи Пийт бил кротък като агне. Никакви провинения, работел непрестанно, никакви ругатни по адрес на гаднярите, никакви докладвания. В резултат, след дванайсет месеца го върнали отново в „Холсли Бей“, където режимът е отворен. Оставали му да излежи само девет месеца.

— Опитал ли се е оттам да се свърже с Карен?

— Не, дори не подал молба за посещения. Не споменавал и името й.

— Добре де, каква е играта? — опитвах се да вляза аз в затворническия жаргон.

— Неговата игра била само една, Джеф — да го преместят в блока на отличените, от другата страна на затвора.

— Не разбрах връзката — трябваше да призная.

— Това било част от големия план. Попаднеш ли веднъж в „Холсли Бей“, който,

нали не си забравил, е с отворен режим, ти дават стая в един от главните блокове.

— Сериозно?

— Да. В северния или в южния блок. Но включат ли те в групата на отличените, което значи още три месеца да си като светец, ти дават допълнителни привилегии.

— Какви например?

— Посещения всяка събота. Пийт не проявявал интерес. Можеш да си отидеш у дома веднъж в месеца в неделя. Също не го привличало. Можеш да кандидатстваш за работа извън затвора — отново никакво желание, макар че така може да припечелиш някоя и друга пара, преди да те пуснат.

— За какво ти е тогава да се бориш за привилегии, като не се възползваш от тях.

— И това било част от големия план. Знаеш ли какъв ти е проблемът, Джеф? Не мислиш като престъпник.

— Защо му било на Пийт да го прехвърлят в блока на отличените?

— Най-сетне един добър въпрос. Но преди това трябва да знаеш още нещо за Пийт. Успял да разбере, че в този блок денем дежурят петима гадняри, докато нощем има само двама дежурни. Смятало се, че стигне ли човек до това място, на него може да му се има доверие, да не говорим, че в затворите все не достига персонал. Не знам дали ти е известно, но при отворения режим няма килии, железни решетки по прозорците и оградни стени, така че достъпът е съвсем свободен.

— И защо?

— Малко от тези, които стигат до отворен режим, се опитват да избягат.

— Нещо не схващам.

— Как не схващаш, бе? Стигнал си на финалната права, ако те хванат, а знаеш, че в десет от случаите в девет те спипват, те връщат обратно на затворения режим, че и ти лепват допълнителни месеци. Така че направо забрави. Не си заслужава. Помня един мъж — Дейл, голям чешит беше. Оставаха му само три седмици…

— Пийт — напомних аз за кой ли път.

— Много нервно копеле си ти, Джеф. Къде си се разбързал? Та докъде бях стигнал?

— Дето имало само двама дежурни през нощта.

— А, да. Но дори в блоковете на отличените си длъжен да докладваш, че си налице в седем сутринта и в девет вечерта. Както ти казах, Пийт работел в складовете, раздавал дрехи на новодошлите, осигурявал прането на постоянните веднъж седмично и гаднярите знаели във всеки миг къде е — това също влизало в плана му. Не се ли обади, че е налице в седем сутринта или в девет вечерта, вече влиза в групата на докладваните, което означава връщане обратно в северния блок и остава без никаква привилегия. Но Пийт бил винаги налице, килията му — в идеален ред, а лампата му загасена много преди единайсет.

— И всичко това било част от големия план, така ли?

— Най-сетне започна да стопляш — похвали ме Мик. — Имало обаче още едно препятствие. Нали това беше правилната дума, а, Джеф? — Кимнах само за да не прекъсвам потока на мислите му. — Някъде около един през нощта и към четири сутринта единият от дежурните гадняри обикалял килиите, за да провери дали всички са в леглата си. Дръпвал завесата пред вратата, поглеждал през прозореца и светвал с фенера към леглото, за да се увери, че човекът е там. Казвал ли съм ти за онзи пандизчия, дето го заварили в леглото с…