Соломоново решение
Шрифт:
— И от години те добре се възползват от вас.
— Най-вероятно, но какво мога да направя?
Онази мисъл отново споходи Хенри, но той нищо не каза.
— Много ви благодаря за чудесната вечер, госпожо Форстър — рече, когато дойде време да се разделят. — От години не съм се забавлявал така — и подаде ръка, както обикновено правеше в края на всяка среща с клиент. За малко да продължи с дежурното: „Ще се видим следващата година“.
Анджела се засмя, наведе се и го целуна по бузата. Хенри нямаше спомен това да му се е случвало в близкото минало.
— Лека нощ, Хенри — пожела тя и се накани да си върви, когато той най-неочаквано и за
— Мисля си дали…
— Да? — обърна се тя към него.
— Дали не би вечеряла с мен някоя вечер?
— С най-голямо удоволствие — отговори Анджела. — Кога ти е удобно?
— Утре например — неочаквано набра смелост Хенри.
Анджела извади бележника от чантата си и започна да прелиства страниците.
— Помня, че имах нещо утре. Мисля, че беше „Грийнпийс“.
— Тогава в понеделник? — Хенри нямаше нужда да гледа в списък с ангажиментите си.
— Съжалявам. Тогава е балът на Синия кръст 19 . — Тя обърна следващата страница.
— Вторник? — Хенри искрено се надяваше, че гласът му не звучи като на отчаян човек.
— „Амнести Интернешънъл“ — Анджела обърна на следващата страница.
— Сряда тогава. — Беше започнал да си мисли, че тя се чуди как да му откаже.
— Май нямам нищо — вгледа се съсредоточено в празната страница. — Къде искаш да се срещнем?
— Какво ще кажеш за „Ла Бача“? — Хенри си спомни, че партньорите в неговата фирма водеха там най-важните си клиенти. — В осем?
19
Организация на медицински работници, борещи се за опазване на животинския свят. — Б.пр.
— Чудесно.
Хенри пристигна в ресторанта двайсет минути по-рано и изчете менюто от край до край няколко пъти. Същия ден в обедната почивка си купи нова риза и копринена връзка. Вече съжаляваше, че не си купи и блейзера, който беше изложен на витрината.
Анджела прекрачи прага на ресторанта малко след осем. Беше облечена в бледозелена рокля на цветя, която стигаше малко под коленете й. На Хенри много му хареса начинът, по който бе вчесала косата си, но знаеше, че няма да събере кураж да й го каже. Допадна му и фактът, че по принцип носеше едва забележим грим, а единственото й бижу беше скромен наниз от перли. Когато тя наближи масата му, той се изправи. Анджела почти не помнеше някой да си е направил труда за подобно нещо в нейна чест в последно време.
Хенри много се боеше, че едва ли ще намерят обща тема за разговор — светските приказки не бяха неговата стихия. Но Анджела се държеше така естествено, че той не усети кога поръча и втора бутилка вино, и то много преди вечерята да е приключила — поредният безпрецедентен случай в живота му.
Когато стигнаха до кафето, Хенри се престраши и подхвърли:
— Мисля, че има начин да увеличиш доходите си.
— Да не говорим за бизнес — докосна ръката му Анджела.
— Това не е бизнес — увери я той.
На следващата сутрин с отварянето на очите си Анджела си помисли колко приятна вечер бе прекарала с Хенри. Спомни си как на раздяла последното, което й каза, бе:
— Не забравяй, че парите, спечелени на хазарт, не се облагат с данъци.
Какво ли значеше това?
От друга страна, Хенри добре помнеше всеки съвет, който й бе дал. Следващата
На следващата вечер малко след дванайсет беше в хотел „Хилтън“ на Парк Лейн. Носеше празна чанта „Гладстон“ 20 в едната си ръка, а в другата — чадър. Беше се постарал да не се отличава твърде от останалата публика.
Балът на Асоциацията на консерваторите в Уестминстър беше към своя край. Когато Хенри влезе в залата, поканените вече пукаха балоните и допиваха последните капки шампанско в чашите си. Откри Анджела да брои в един ъгъл залози, чекове и банкноти, като ги подреждаше на три отделни купчини. Когато я наближи, жената не успя да прикрие изненадата си от неговата поява. През целия ден си беше повтаряла, че той едва ли ще иска да осъществи идеята си и че ако не се появи вечерта, това няма да е краят на света.
20
Малка пътна кожена чанта, наречена на министър-председателя на Англия Уилям Гладстон (1809–1898). — Б.пр.
— Колко са парите в брой? — попита Хенри делово, преди тя дори да успее да го поздрави.
— Двайсет и две хиляди триста и седемдесет лири — чу се да казва Анджела.
Хенри два пъти провери колко са банкнотите, преди да прибере определена сума в чантата си. Сметките на Анджела бяха верни. Връчи й разписка за 19 400 лири.
— Ще се видим по-късно — рече той.
Оркестърът вече свиреше финалните акорди на парчето „Джерусалем“, с което обикновено завършваха подобни партита. Когато Хенри напускаше залата, компанията припяваше нестройно: „Донеси ми лъка от чисто злато“. Стъписана от дързостта на целия план, Анджела изпрати с поглед мъжа с чантата. Даваше си сметка, че не го ли догони, преди да е стигнал банката, връщане назад нямаше.
— Сърдечно те поздравявам за прекрасната организация, Анджела. — Думите на съветник Пикъринг прекъснаха мислите й. — Не знам как бихме се справили без теб.
— Много ви благодаря — обърна се тя към председателя на организационния комитет на бала.
Хенри мина през въртящата се врата на хотела и стъпи на улицата. За първи път си даде сметка, че безличният му външен вид може да бъде и предимство. Сърцето му биеше в ушите, когато наближи клона на близката банка — най-близката, предлагаща денонощен трезор. Пусна в съответното отвърстие 19 400 лири, а в чантата му останаха още 2970. След това спря такси и даде на шофьора адрес в Уест Енд.
Колата спря пред заведение, в което Хенри никога не беше влизал преди, макар да бе техен счетоводител от двайсет години.
Нощният управител на казино „Блек Ейс“ се опита да не покаже колко е изненадан от появата на господин Престън. Дали не идваше да прави проверка на място? Само след миг го видя да се устремява към една от рулетките и се успокои.
Хенри знаеше правилата, защото изготвяше баланса на фирмата всеки април и освен наемите, цените и заплатите на персонала и охраната, дори като се включеха и безплатната храна и напитки за някои привилегировани посетители, неговият клиент декларираше доста сериозна печалба. Но тази вечер Хенри нямаше намерение да допринася за печалбата на казиното, дори напротив.