Соломоново решение

Арчър Джефри

На вечеря Джан Лоренцо на няколко пъти долови обожанието, с което Анджелина гледа съпруга си, макар че дори не посмяваше да го прекъсне.

На другия ден на закуска Анджелина не каза и дума. Едва когато Паоло предложи съпругата му да покаже на госта градината, малкият ангел отново се съживи.

Анджелина поведе Джан Лоренцо на разходка из градината, разположена на шейсет акра, в която нямаше никакви постройки, скулптури, нито дори навес, където да се скрият от слънцето. На всяко негово предложение домакинята реагираше с въодушевление, готова да го последва, стига той да й подаде ръка.

На вечеря не тя, а Паоло потвърди, че неговият малък ангел има желание да направи велика колекция в памет на покойния си баща.

— Но

с какво ще започнем? — попита той, като се пресегна през масата, за да хване ръката на жена си.

— Може би с един Каналето? — подхвърли Джан Лоренцо.

През следващите пет години Джан Лоренцо непрестанно сновеше между Рим и Венеция — уговаряше графинята за поредната картина, след което я отнасяше във Вила Роза. С всяка скъпоценна добавка към колекцията апетитът на Анджелина растеше. Джан Лоренцо се видя принуден да пътува до далечни краища като Америка, Русия и дори Колумбия, за да бъде доволен „малкият ангел“ на Паоло.

Анджелина изпадаше във възторг от всеки нов шедьовър, представен от Джан Лоренцо — Каналето, Караваджо, Тинторето, Белини и Да Винчи, да не говорим за чуждоземните художници. Джан Лоренцо запълни малкото останали празни места по стените, докара статуи от всички краища на света, за да бъдат изложени на обширната морава — Мур, Бранкузи, Епстайн, Миро, Джакомети и любимеца на Анджелина, Ботеро.

С всяка нова покупка Джан Лоренцо й носеше и книга за художника. Анджелина я поглъщаше на един дъх и настояваше за следващата. Тя се превърна не само в най-важният клиент на галерията, но бе и най-старателната ученичка — леката закачка с Каналето прерасна в разюздано приключение с почти всички велики европейски майстори. А от Джан Лоренцо се очакваше непрестанно да доставя все нови и нови любовници — една страст, която доближаваше Анджелина до Екатерина Велика.

Джан Лоренцо се намираше в Барселона — гостуваше на свой клиент, принуден да се раздели с „Раждането на Христос“ от Мурильо заради неплатени данъци, — когато научи новината. Тъкмо спореха относно цената — твърде висока според галериста, макар да не се съмняваше, че Анджелина няма да се поколебае, — когато позвъни секретарката му. Джан Лоренцо хвана следващия самолет за Рим.

Всички вестници без изключение надълго и нашироко коментираха смъртта на Анджелина Кастели. Масивен инфаркт я бе покосил в градината, докато се опитвала да премести някаква статуя.

Таблоидите сметнаха, че ще е загуба на време дори и един ден да замлъкнат в памет на покойната, затова побързаха да информират читателите, че е оставила цялото си богатство на съпруга си. Снимка на усмихнатия Паоло — направена много преди смъртта на съпругата му — бе поместена редом с разкритието.

Четири дни по-късно Джан Лоренцо отлетя за Венеция, за да присъства на погребението.

Малкият параклис на Вила Роза бе изпълнен с роднини и приятели на Анджелина, някои от които Джан Лоренцо бе видял единствено на сватбата преди толкова години.

Когато шестимата определени да носят ковчега го внесоха в параклиса и внимателно го пуснаха върху поставката пред олтара, Паоло се разрида. След опелото, когато Джан Лоренцо поднесе съболезнованията си, Паоло го увери, че е съумял неизмеримо да обогати живота на съпругата му, и добави, че възнамерява да продължи обогатяването на колекцията в нейна памет.

— Това би било единственото желание на моя малък ангел — обясни той, — тъй че го смятам за свой дълг.

Паоло не се обади повече на галериста.

Джан Лоренцо тъкмо се канеше да си

гребне лъжичка оксфордско сладко от портокалови кори — навик, който също бе наследил от баща си, — когато видя заглавието с огромни букви. Ръката му не помръдна, докато осмисли думите. Искаше да се увери, че правилно е разбрал написаното. Паоло се бе завърнал на първите страници с гръмко заявената „Любов от пръв поглед — четете подробностите на страница 22“.

Джан Лоренцо бързо отгърна на клюкарската рубрика, която рядко удостояваше с внимание. „Паоло Кастели, бивш капитан на «Рома», деветият по богатство в Италия, се готви да се ожени отново едва четири години след смъртта на своя малък ангел. И това не е всичко…“ По-нататък вестникът осведомяваше читателите, че за разлика от първата съпруга Анджелина, дъщеря на милиардер, новата избраница е нейна пълна противоположност — двайсет и четири годишна сервитьорка от Неапол, дъщеря на данъчен инспектор, на име Джина.

Джан Лоренцо неволно избухна в смях, когато видя снимката й — без съмнение мнозина от приятелите на Паоло нямаше да премълчат шеговитите коментари.

И ето че той всяка сутрин взе да отгръща на клюкарската рубрика с надеждата да научи повече за предстоящата сватба. Церемонията щеше да се проведе в параклиса на Вила Роза, който нямаше да побере повече от двеста души, затова броят на гостите бе ограничен до най-близките роднини и приятели. Бъдещата булка вече не можеше дори носа да си покаже от своята стаичка, защото навсякъде я дебнеше глутница папараци. Младоженецът, продължаваше вестникът, отново бе тръгнал на фитнес с надеждата да свали няколко килограма преди уречения ден. Най-голямата изненада Джан Лоренцо научи пак от вестника, публикувал извънреден материал: синьор Джан Лоренцо, виден галерист и приятел на Паоло от ученическите години, бе сред малцината щастливци, поканени на тържеството.

Официалната покана пристигна на следващия ден със сутрешната поща.

Джан Лоренцо отлетя за Венеция вечерта преди сватбата и се настани в хотел „Киприани“. Реши да хапне нещо леко и да си легне рано — очакваше го тежък ден, ако програмата предвиждаше да се наподоби онази първа сватба.

На сутринта стана рано и отдели повече от обичайното време, за да се издокара за случая. И въпреки това пристигна във Вила Роза много преди началото на церемонията. Реши да се разходи между статуите, пръснати по моравата, да си припомни тези свои стари приятели. Донатело като че ли се усмихваше специално за него, Мур запази царствено изражение, Миро го развесели, Джакомети настоя за повече внимание с високата си стройна фигура, ала любимото му от тези творения си оставаше фонтанът в центъра на моравата. Преди десет години лично бе придружавал всеки къс от конструкцията — всеки камък и всяка статуя — по пътя от Милано. „Бягащият ловец“ на Белини изглеждаше още по-великолепен в това обкръжение. Джан Лоренцо с удоволствие отбеляза, че и много други гости са пристигнали рано, явно със същата мисъл.

Един-единствен разпоредител в елегантен тъмен костюм обикаляше между гостите, подканяйки ги да се придвижат към параклиса за началото на церемонията. Джан Лоренцо бе сред първите, които се отправиха натам, за да заеме удобно място, от което да проследи появата на булката.

Настани се до странична пътека, откъдето можеше необезпокояван да проследи церемонията отначало докрай. Малката група хористи запяха под акомпанимента на струнен квартет.

Точно в три без пет Паоло и кумът влязоха в параклиса. Джан Лоренцо разпозна известния футболист, но отново не успя да си спомни името му. Двамата заеха местата си край олтара в очакване на булката. Паоло изглеждаше в чудесна форма, с приятен загар и облечен в елегантен костюм. Жените все така го зяпаха с нескрито обожание. Паоло изобщо не им обръщаше внимание, лека усмивка, достойна за коментара на Луис Карол, бе разтегнала устните му.