Суперкомандос
Шрифт:
Чух съвсем ясно как преглътна, после гласът й отново прозвуча — спокоен и деловит.
— Трябва да се срещнем. Предполагам, че не искате да идвате в заведението.
— Правилно предполагате. Знаете ли червения мост?
— Наричат го Голдън гейт — сухо отвърна тя. — Да, известен ми е.
— Бъдете там в седем. На северния край. Елате сама.
Прекъснах връзката. После набрах отново.
— Резиденция Банкрофт, с кого желаете да говорите?
Жената със строг костюм и пилотска прическа като от картините на Анджин Чандра изникна на екрана миг след като почна да говори.
— Лорънс Банкрофт,
— В момента мистър Банкрофт е на съвещание.
Така ставаше още по-лесно.
— Добре. Когато се освободи, предайте му, че се е обаждал Такеши Ковач.
— Желаете ли да разговаряте с мисис Банкрофт? Тя остави инструкции да…
— Не — бързо казах аз. — Не е необходимо. Моля, предайте на мистър Банкрофт, че за няколко дни ще бъда извън контакт, но ще му се обадя от Сиатъл. Това е всичко.
Изключих връзката и погледнах часовника си. До срещата на моста имах още час и четирийсет минути. Тръгнах да търся бар.
„Имам си приставка, имам пети дан и съвсем не ме е страх от Кърпалан.“Бодрата песничка долиташе от дълбините на моето детство, сякаш искаше да ме ободри.
Но се страхувах.
Когато наближихме моста, дъждът още не бе започнал, но дъждовните облаци се струпваха застрашително и редките едри капки по предното стъкло бяха достатъчни, за да задействат чистачките на камиона. Гледах как огромната ръждива структура постепенно израства пред нас и знаех, че ще се измокря до кости.
По моста нямаше движение. Кулите му се извисяваха като кости на някакъв невъобразимо огромен динозавър над пустите асфалтови платна и страничните подпори, отрупани с купища боклуци.
— Намали скоростта — казах аз на спътника си, когато минахме под първата кула, и тежката машина рязко удари спирачки. Озърнах се настрани. — По-кротко. Казах ти, няма риск. Просто отивам на среща с един човек.
Никълсън Присадката ми хвърли мрачен поглед иззад волана и ме лъхна с дъх на застоял алкохол.
— Да, бе. Всяка седмица раздаваш на шофьорите такива пари. Просто от добро сърце ходиш да ги подбираш из кръчмите в Лизниград.
Свих рамене.
— Мисли каквото си искаш. Само карай бавно. Щом ме оставиш, ако щеш дай газ до ламарината.
Никълсън тръсна чорлавата си глава.
— Шибана работа, мой човек…
— Ето я. Стои на тротоара. Остави ме там.
Пред нас самотна фигура се бе облакътила на парапета и гледаше към залива. Никълсън се навъси съсредоточено и прегърби грамадните рамене, на които навярно дължеше прякора си. Очуканият камион се отклони точно, но не съвсем плавно през две платна и спря край десния парапет.
Скочих от кабината, озърнах се, не видях никого и отново се изкачих на стъпалото.
— Добре, слушай сега. Ще минат най-малкото два дни, може би дори три, докато стигна до Сиатъл, затова се покрий в първия хотел, който откриеш в градската информация. Чакай ме там. Плати в брой, но се регистрирай на мое име. Ще те търся между десет и единайсет сутринта, тъй че гледай да бъдеш там по това време. Иначе можеш да вършиш каквото си искаш. Мисля, че ти дадох достатъчно пари, за да не скучаеш.
Никълсън Присадката се
— За мен нямай грижа, мой човек. Приставката знае как да си прекара добре.
— Радвам се. Само недей прекалено да се отпускаш. Може да се наложи спешно да духнем.
— Да бе, да. Ами останалата пара, мой човек?
— Казах ти. Ще получиш останалото, като свършим.
— Ами ако не дойдеш след три дни?
— В такъв случай — отвърнах любезно аз, — значи съм мъртъв. Случи ли се нещо подобно, препоръчвам ти да изчезнеш за няколко седмици. Няма да си губят времето да те търсят. Намерят ли мен, ще бъдат щастливи.
— Мой човек, нещо не ми се…
— Няма страшно. Ще се видим след три дни.
Слязох отново, затръшнах вратата и ударих два пъти с юмрук. Двигателят избуча и Никълсън подкара по средното платно.
Докато гледах след него, за момент се зачудих дали изобщо ще иде в Сиатъл. В края на краищата му бях дал доста солидна сума и въпреки обещанието за още толкова, ако следва инструкциите, сигурно се изкушаваше да завие обратно някъде по крайбрежието и да подкара право към бара, където го бях открил. Или пък можеше да се изнерви от чакане в хотела и да изчезне преди третия ден. Всъщност не можех да го упрекна за тези евентуални предателства, тъй като и аз нямах намерение да отивам при него. Каквото и да стореше, все щеше да ми бъде от полза.
„При бягство от системата трябва да объркаш предположенията на противника, изрече в ухото ми Вирджиния Видаура. Създавай колкото се може повече смущения, стига това да не те забавя.“
— Ваш приятел ли беше това, мистър Ковач?
Лекарката бе дошла до преградата и гледаше след отдалечаващия се камион.
— Запознахме се в един бар — отговорих аз съвсем искрено, после прескочих при нея и тръгнах към парапета.
Гледката бе същата както в деня на пристигането ми, когато Къртис ме връщаше от Слънчевия дом. В сумрака пред наближаващия дъжд въздушното движение искреше над сградите като рояк светулки. Присвих очи и смътно различих върху остров Алкатрас сивия бункер с оранжеви прозорци на „Сайка Сек“. По-нататък се разстилаше Окланд. Зад мен бе откритото море, а на север и юг — цял километър пуст мост. Можеха да ме изненадат само с тактическа артилерия. Донякъде успокоен, аз се обърнах отново към лекарката.
Тя сякаш трепна от погледа ми.
— Какво става? — тихо попитах аз. — Угризения за нарушението на медицинската етика?
— Не беше моя идея…
— Знам. Вие само подписвате документите за освобождаване и си затваряте очите за останалото. Кой беше?
— Не знам — отговори тя с леко потрепващ глас. — Някой дойде да се срещне със Съливан. Изкуствен носител. Азиатка, струва ми се.
Кимнах. Треп.
— Какви бяха инструкциите на Съливан?
— Локатор за виртуалната мрежа, монтиран между мозъчната приставка и невронния интерфейс. — Медицинската терминология сякаш я ободри. Гласът й укрепна. — Извършихме операцията два дни преди да ви доставят. Срязахме прешлените с микроскалпел по линията на първоначалния разрез и после запълнихме с присадена тъкан. Системата действа единствено във виртуална среда. Няма начин да бъде открита без цялостна невро-електронна инспекция. Как се досетихте?