Тай-пан
Шрифт:
Сергеев се засмя.
— Славата на „Ноубъл хаус“ и на нейния тай-пан стигна чак до Санкт Петербург. Надявах се, че ще имам честта да се срещна с вас. С удоволствие ще побъбря и ще ви разкажа за себе си, ако това ви интересува. — Той се усмихна на Лонгстаф. — Много сте внимателен с мен, Ваше превъзходителство. Уверявам ви, че ще уведомя Негово величество царя, че пълномощникът на Нейно британско величество е повече от гостоприемен. Сега, когато имах честта да се запозная с вас, аз ще се оттегля и ще ви оставя да вършите държавната си работа.
— О, не,
— Добре, благодаря ви. За мен е чест.
Вратата се отвори и влезе стюард с изстудено шампанско и чаши. Той предложи таблата на Сергеев, после на Лонгстаф, на Струан и на Мънси.
— Да пием за вашето спокойно завръщане у дома — вдигна тост Струан.
Всички пиха.
— Чудесно шампанско, Ваше превъзходителство! Чудесно!
— Моля ви, седнете!
Обядът бе сервиран безупречно, по протокол. Сергеев седеше от дясната страна на Лонгстаф, а Струан от лявата. Стюардите сервираха пушени салами и миди, йоркширска шунка, горещо задушено говеждо, печен агнешки бут, варени картофи и кисело зеле.
— Съжалявам, че нямаме хайвер — каза Лонгстаф.
— С удоволствие ще ви изпратя, Ваше превъзходителство, щом пристигне корабът ми. Имахме нещастието да попаднем в буря в протока Сунда. Корабът протече и спряхме във вашето пристанище в Сингапур. Пощенският кораб се канеше да отпътува и аз взех билет за насам.
„И по този начин пропусна да ни съобщиш“ — помисли си Лонгстаф. Протокът Сунда означаваше пътуване през нос Добра Надежда. Какви, по дяволите, са намеренията му?
— Чувал съм, че по това време на годината климатът в Сингапур е непостоянен — говореше Сергеев.
— Да, така е — отговори Струан. — За пръв път ли пътувате до Азия, Ваше височество?
— Да.
— Може би ще съумеем да разнообразим престоя ви тук. Тази вечер давам бал. Ще бъде чест за мен, ако ни удостоите с присъствието си. Ще можете да се срещнете с всички.
— Много сте любезен.
— Колко време смятате да останете в Азия?
— До пристигането на кораба ми. Тръгнал съм на неофициално посещение във владенията ни в Аляска.
— Много ли пострада корабът ви?
— Не знам точно. Не съм компетентен, за да кажа. Корабът ще пристигне при първа възможност.
— Тогава ще ви е нужен подслон — каза Струан, като предполагаше, че Сергеев е много по-компетентен, отколкото твърди, и че състоянието на кораба му е удобен предлог да варира, доколкото желаеше, своя престой. Струан имаше също предчувствието, че Сингапур е първото пристанище, което той е посетил извън Санкт Петербург. — Ще се радвам да ви предложа стаи на един от нашите кораби. Няма да е много луксозно, но се надяваме да бъде поне удобно.
— Това е извънредно любезно от ваша страна. Аз съм сам, с четири слуги. Те могат да спят където кажете.
— Ще се погрижим да ги настаним. А, благодаря — каза Струан, когато стюардът напълни отново чашата
— Тримачтова.
— Аз също предпочитам тримачтовите кораби. Много по-удобни са в бурно море. Платната се навиват по-бързо. Има ли брамсели и бомбрамсели?
— Разполага, струва ми се, със съответния брой платна, мистър Струан. Каквото и да е наименованието им.
Струан долови лекото колебание и разбра, че Сергеев е моряк. Защо тогава се опитваше да скрие това?
— Чух, че средноизточната криза е решена — каза ерцхерцогът.
— Да — отвърна Лонгстаф, — получихме новината по пощата.
— Какво щастие! Франция постъпи много благоразумно, като се оттегли от военните позиции.
— Значението на Дарданелите за Британия е напълно очевидно — каза Лонгстаф. — За всички нас е от значение да съхраним мира.
— Жалко, че Франция и Прусия са, изглежда, на противното мнение. Също и Хабсбургите. От стари времена Британия и Русия са съюзници и имат сходни интереси. Радостно е, че в бъдеще се очертава да работим повече съвместно.
— Да — съгласи се Лонгстаф. — Разбира се, Париж е много по-близо до Лондон.
— Не е ли жалко, че този славен град сякаш винаги попада на много странни предводители? — каза Сергеев. — Красиви хора, красиви! А техните водачи винаги са били изключително суетни и явно решени да разпокъсат света.
— Голям световен проблем, Ваше височество! Става дума за Европа и как да бъде обуздана суетата на властелините. Разбира се, ние в Британия сме щастливи, че имаме парламент и мощта на нашата държава вече не се направлява от прищевките на един човек.
— Да, това е голям и чудесен експеримент, какъвто подобава на великолепните качества, присъщи на вашата страна, сър. Но той не подхожда на всички нации. Не бяха ли гърците тези, които констатираха първи, че идеалната форма на управление е доброжелателната диктатура? Управлението на един човек?
— Доброжелателна — да, но изборна! Не диктатура на един човек по силата на божественото му право.
— Кой би могъл да отрече с абсолютна сигурност божественото право?
— Ах, Ваше превъзходителство — каза Лонгстаф, — никой не оспорва съществуването на Бога. Само правото на краля да прави каквото си иска, без да се съобразява с хората. Дълги векове сме имали английски „божествени“ крале, които открихме, че грешат. Грешките са нещо много привлекателно за властниците. Не е ли така? Те проливат толкова много невинна кръв.
Сергеев се разсмя.
— Харесва ми хуморът на англичаните. — Той погледна към Струан. — Шотландец ли сте, мистър Струан?
— Да. Британец съм. Днес няма разлика между шотландци и англичани. — Той отпи от виното. — Омръзна ни да крадем добитъка им. Решихме, че е по-добре да откраднем цялата страна, затова на пуснахме Шотландия и се придвижихме на юг.
Всички се разсмяха и пиха още вино.
Лонгстаф се забавляваше да гледа Мънси, който не отвори уста да продума по време на обяда, раздразнен от безцеремонното поведение на Струан.