Тай-пан
Шрифт:
— Радвам се, че дойдохте. — Струан взе от хляба. Беше златистокафяв, ароматен, с добре препечена коричка.
— Снощи го опекох.
Струан отчупи парченце и опита.
— Чудесен е!
— Не е задължително да се изяде. Поне идеята е такава. — Тя се засмя отново и вдигна чантата и чадърчето си. — Сега, след като изпълних задължението си, мога да си вървя.
— Първите ми гости няма да направят това. Настоявам поне да пиете по едно шери.
Лим Дин поднесе чашите. Шиваун взе една от тях и се настани удобно, а Уилф Тилмън се
— Наистина ли го опекохте сама? Съвсем сама? — попита Струан.
— Много важно е едно момиче да може да готви — отвърна тя и го погледна предизвикателно.
Тилмън отпи глътка.
— Шиваун е добра готвачка.
— Искам по един хляб на ден — каза Струан. Седна на голямото кожено кресло и вдигна чашата. — Желая ви дълъг живот!
— И на вас!
— Къщата ви е много хубава, тай-пан.
— Благодаря. Когато е напълно готова, ще ви я покажа цялата. — Струан знаеше, че тя умира от любопитство да разбере дали слухът за Мей-мей е верен. — Аристотел каза, че миналия път, когато ви видял, сте били много зле.
— Просто бях настинала — отговори тя.
— За нов портрет ли позирате?
— Смятам да позирам — каза тя, без да се смути. — Миличкият Куанс! Толкова харесвам портретите му! Чичо и аз се опитваме да го придумаме да дойде с нас във Вашингтон през сезона. Сигурна съм, че ще направи цяло състояние там.
— В такъв случай съм убеден, че гостът ви е осигурен. — Струан се питаше дали изписаната на лицето й невинност е престорена или естествена. После погледна към Тилмън.
— Как върви търговията?
— Благодаря, отлично. Днес следобед Джеф се връща в Кантон. Селцето кипи от сделки. Ще се прибирате ли там?
— След няколко дни.
— Разбрах, че „Блу клауд“ е успял да настигне „Грей уич“. Един от нашите кораби ги срещнал преди два дни на връщане от Сингапур. Препускали като луди. Желая успех!
Докато двамата разговаряха любезно по делови въпроси, без истински да се интересуват един от друг, Шиваун отпиваше от шерито и разглеждаше Струан. Беше облечен в лек вълнен костюм, добре ушит и елегантен. „Може би не знаеш, но ти си великолепен мъж, Дърк Струан — мислеше си тя, — и аз ще се омъжа за теб. Какво ли представлява китайската ти метреса? Чувства се присъствието й в стаята. Метреса или не, аз съм момиче за теб. А когато ти стана жена, дълго време няма да има нужда да ми изневеряваш. Дълго време!“
— Е, все пак мисля, че трябва да тръгваме — каза Тилмън и стана.
— Отново се извинявам за неочакваното посещение.
— Няма защо.
— О, между другото, тай-пан — обади се Шиваун, — разбрах, че жените не са поканени да гледат борбата днес следобед. Бихте ли заложили на моряка от мое име?
— Божичко, Шиваун — извика Тилмън шокиран. — Не бива да говориш такива работи! Не е красиво да го прави една дама!
— Но и ти си много нелюбезен и старомоден, чичо. Вие, мъжете, обичате борбите, защо да не ги обичаме и ние? Обичате хазарта, защо не и ние?
— Чудесен
— Това е ориенталски обичай — каза тя и погледна невинно Струан. — Чувам, че китайците играят непрекъснато хазарт, особено жените.
Струан се направи, че не забелязва репликата.
— Хазартът е лош навик — каза Тилмън.
— Не съм съгласна, чичо. На колко се обзаложи ти?
— Това няма нищо общо!
Струан се засмя:
— С ваше позволение, Уилф, нека й угодим. Залагате една гвинея за флотата, така ли?
— Благодаря, тай-пан — побърза да каже тя, преди Тилмън да отвори уста, и подаде облечена в ръкавица ръка. — Това е въпрос на принцип. Много сте внимателен!
Той задържа ръката й малко по-дълго, отколкото бе необходимо, после я целуна, очарован от мисълта, че би могла да му принадлежи, и ги изпрати до вратата.
— Ще ви видя и двамата тази вечер.
— Ако не спечелите наградата, ще позеленея от яд. И ще се озова в затвора за длъжници.
— Не ти, Шиваун, а твоите многострадални баща и чичо — каза Тилмън.
Когато си отидоха, Струан се върна при Мей-мей. Тя го погледна студено.
— Какво има, Мей-мей?
— Тази префърцунена развратна кучка тича по тебе. Това има!
— Не бъди глупава и престани да ругаеш! Откъде пък я видя?
— Какво? Да не би да нямам очи? Нос? За какво трябва да разглеждам плановете на къща, час след час, а? Така направено, че аз да виждам кой влиза и кой излиза, без никой да забелязва мене. Ах! Тези гадни, червясали бюфети, пълни с тор! Казват, че развратница гони да се жени за тебе.
— Да се омъжи! — поправи я той.
— Целуваш ръка, а? За какво не целуваш моя ръка! — Тя тръсна чайника на масата. — И за какво остана толко дълго с кравешки очи, а? Айейа!
— Ти айейкай на себе си! Още една забележка и ще те натупам. Искаш ли да те натупам?
— Мъжки! — тръсна глава тя. — Такива са те!
— Мъже, не мъжки. Колко пъти трябва да повтарям?
— Мъже! — Мей-мей си наля от чая с разтреперани пръсти, после удари чашата в масата и стана. — „Чувам, че китайски мъжки играят много хазарт, особено женските“ — имитира тя Шиваун, изпъчила гърди, за да изглеждат по-надути и завъртя задник. — А ти през цяло време седял там и изяждал с поглед нейни гърди. За какво не гледаш така мои гърди, айейа?
Струан остави мълчаливо чашата си и стана. Мей-мей се оттегли в другия край на масата.
— Аз нищо не казвам, няма значение — избъбри тя.
— Така си и мислех — каза той и спокойно привърши чая си, а тя наблюдаваше, без да помръдне, готова да побегне. Той остави чашата си. — Ела насам.
— А, аз нямам доверие, кога твои очи говорят зелен огън.
— Ела насам! Моля те — повтори той нежно.
Очите й бяха се почти превъртели в орбитите от гняв и тя му заприлича на сиамска котка, от тези, които се срещаха в Банкок. Зла като тях.