Тай-пан

Клавел Джеймс

— Наистина много лош джос! — подсмъркна А Сам. — Да имаш такъв баща, така надарен, и религията му да не позволява!

Мей-мей се усмихна и й върна хавлиената кърпа:

— Бягай оттук, малка мазнице. Донеси чай след един час и ако закъснееш, хубавичко ще те напердаша.

А Сам побягна.

Мей-мей се парфюмира и влезе в стаята с мисълта за балната рокля и за другата изненада.

* * *

Лайза Брок отвори вратата на каютата и отиде до койката. Чувстваше, че я облива студена пот. Знаеше, че въпросът за Тес щеше да се реши сега

или никога.

— Хайде, скъпи. — Тя започна да буди Брок. — Време е за ставане.

— Остави ме. — Брок се обърна на другата страна, полюляван леко от вълните, които плискаха по корпуса на „Уайт уич“. — Ще успея да се облека навреме.

— Говориш едно и също нещо от половин час. Ставай или ще закъснееш.

Брок се прозя и се протегна, после се изправи в леглото.

— Още не е започнало да залязва слънцето — каза той полусънен, като погледна през илюминатора.

— Скоро ще пристигне Горт и ти искаше да бъдеш готов по-рано. После трябва да прегледате счетоводните книги заедно с компрадора. Каза ми да те събудя.

— Добре, престани да нареждаш, Лайза! — Той отново се прозя и погледна жена си. Тя бе облечена в нова рокля от тъмночервен копринен брокат, бухнала широко върху многобройни фусти. Косата й бе сресана на кок. — Много си елегантна — каза той машинално и отново се протегна.

Лайза повъртя в ръце огромната шапка с пера и отново я остави.

— Ще ти помогна — каза тя.

— Какво е това? Казах ти, че старият ми костюм си го бива — избухна той, като видя новите дрехи на стола. — Мислиш ли, че толкова лесно се намират пари тези дни, та ги харчиш, все едно че са сол?

— Не, мили, но ти имаш нужда от ново облекло, за да изглеждаш красив. — Тя му подаде корсета — модна дреха, придаваща елегантен вид на мъжките талии. Брок изруга и стана от леглото. След това пристегна корсета върху дългото си вълнено бельо и после недоволно позволи на жена си да му помогне в обличането на останалите дрехи.

Но когато се погледна в огледалото, остана доволен. Новата набрана риза издуваше гърдите му и светлокафявият кадифен сюртук със златна бродерия на реверите му стоеше като излят: широк в раменете и тесен в талията. Тесните бели панталони бяха гладко изпънати от каиши, скрити под меките черни лачени ботуши. Бродирана до кръста жилетка, закопчана с ланец златна верижка.

— Боже мили, та ти си цял английски крал!

Той среса брадата си и тя щръкна предизвикателно.

— Е — каза той, като се опита да скрие доволството си, — може би си права. — Той се обърна в профил и приглади още повече кадифето върху гърдите си. — Можеше да бъде и по-стегната на гърдите.

* * *

Лайза се засмя.

— Хайде, момче — каза тя, вече без да се страхува. — Мисля, че рубинената карфица на врата ти е по-хубава, отколкото диамантената.

Той смени карфицата и продължи да се възхищава на себе си, после се засмя, хвана я през кръста и я повлече в ритъма на валс.

— Ти ще си красавицата на бала, мила! — каза той. Лайза се опита да изглежда весела, но по очите й Брок разбра, че нещо не е в ред.

— Какво има?

Тя

извади носна кърпа, избърса потта от челото си и после каза:

— Ами става дума за Тес.

— Да не е болна?

— Не, добре е… да я заведем на бала.

— Да не си полудяла!

— Направих й рокля… О, много е красива… Сресах косата й. Най-напред ще я одобриш преди…

— Тогава кажи й да си ляга, по дяволите! На никакъв бал няма да ходи, дявол го взел! Знаеше какво мисля по този въпрос! Значи си й направила рокля, а? — вдигна той ръка, готов да я удари.

— Послушай за момент — каза тя, преодоляла страха си. — Чуй първо. Нагрек… и тя.

Юмрукът замръзна във въздуха.

— Какво Нагрек?

— Добре е, че умря онази нощ. Тес, ъ-ъ, тя е… — Очите й се напълниха със сълзи. — Не исках да те безпокоя, но тя…

— Да не е бременна?

— Не, много се безпокоях този месец, докато тя беше в Кантон. Страх ме беше да не съм сгрешила. Но миналия месец имаше мензис, слава богу, така че този страх отпада.

— Но тя вече не е девствена, така ли? — попита той ужасен.

— Все още е девствена. — Сълзите се стичаха по лицето й.

— Тогава, ако е девствена, защо се безпокоиш, по дяволите? Успокой се, Лайза — каза той и я погали по бузата.

Лайза разбра, че никога повече няма да може да му каже, че Тес не е вече девствена. Но за щастие бе успяла да убеди момичето, че всичко е било въображение и че тя е отново чиста като Девица.

— Миналият месец беше ужасен. Ужасен! Но той е и предупреждение за нас, Тайлър. Безпокоя се за теб — ти не виждаш, че тя е пораснала. Страх ме е, че виждаш това, което е пред очите ти. — Той отвори уста и се опита да каже нещо, но тя продължи бързо: — Моля те, Тайлър. Умолявам те. Погледни я само и ако решиш, че е пораснала, нека я вземем. Ако ти се стори, че не е, тогава няма да дойде. Казах й, че ти ще решиш.

— Къде е Тес сега?

— В главната каюта.

— Ти чакай тук!

— Да, мили.

Двадесет и първа глава

Когато нощта се спусна над Хонконг, Кълъм се приближи до края на палубата в задната част на „Тъндър клауд“ и подаде сигнала. Изгърмя топ и над корабите надвисна кратка тишина. Той се взираше неспокойно към брега на Хепи вели. Развълнува се още повече, като видя мигаща светлина, после още една и целият парцел осем се превърна в море от танцуващи пламъци.

Прислугата на брега бързаше да запали останалите фенери. Около огромния кръг от гладки дъски, образуващи танцова площадка, бяха наредени стотици фенери, разливащи топла и примамлива светлина. Маси и столчета бяха подредени в прелестни групички и всяка масичка бе украсена с цветя от Макао и лампа. Между тънките бамбукови дръвчета, които растяха близо до отрупаните с храна масички, имаше опънати въжета и на тях също бяха закачени лампи. Още лампи висяха над буретата с португалски и френски вина, ром, бренди, уиски, херес и бира. Четирийсет каси шампанско почиваха в лед и чакаха да бъдат отворени.