Тай-пан

Клавел Джеймс

— Не мога да повярвам! — изненада се Глесинг.

— Да — съгласи се Купър, усетил безпокойство, защото един съюз между Брок и Струан щеше да бъде в негов ущърб. — Някак непонятно е.

— Много е понятно дори — намеси се Мери. — Тази чест й се полага като най-млада.

— Нещо повече, мис Синклер. Тай-панът никога не върши нещо без причина. Може би се надява, че тя ще падне и ще си счупи крака или нещо подобно. Той толкова ненавижда Брок.

— Мисля, че сте много несправедлив, капитан Глесинг — отговори остро Мери.

— Да,

така е и се извинявам, че изразих гласно това, което мислят всички. — Глесинг съжаляваше за проявената от него глупост. Трябваше да знае, че това прелестно и невинно създание ще защити този дявол. — Яд ме е само, че вие сте най-красивата дама тук и без съмнение честта трябваше да се падне на вас.

— Много сте любезен. Но вие не трябва да мислите, че тай-панът върши всичко със зъл умисъл. Не е така!

— Права сте и грешите едновременно — отговори Глесинг. — Може би аз ще имам честта да танцувам първия танц с вас и да ви заведа да вечеряте. Тогава ще съм сигурен, че сте ми простила.

Вече повече от година тя гледаше на Глесинг като на евентуален съпруг. Харесваше го, но не го обичаше. „Сега обаче всичко пропада!“ — мислеше си тя.

— Благодаря — каза Мери, после сведе ветрилото и леко го поклати. — Ако обещаете да сте по-мил.

— Обещавам — зарадва се той.

Струан водеше Тес към другия край на дансинга.

— Можете ли да танцувате валс, моето момиче?

Тя кимна с глава. Опитваше се да не гледа към сина на тай-пана.

— Позволете да ви представя мис Тес Брок, Ваше височество. Ерцхерцог Алексей Сергеев.

Тес застана като парализирана, с разтреперани колене. Но мисълта за Кълъм и начинът, по който я бе погледнал, възвърнаха увереността и равновесието й.

— Поласкана съм, Ваше височество — каза тя и направи реверанс.

Ерцхерцогът се поклони и внимателно целуна ръката й.

— Честта е моя, мис Брок.

— Добре ли пътувахте? — попита тя, като си вееше с ветрилото.

— Да, благодаря — отговори той и погледна Струан. — Всички ли английски дами са така красиви?

Още щом произнесе тези думи, в ярко осветения кръг се появи Шиваун, облегната на ръката на Тилмън. Роклята й беше въздушна зелена паяжина, с огромна, подобна на камбана пола. Горната част на дрехата бе дълга до коленете, за да подчертае многобройните, спускащи се като водопад изумрудени фусти. Носеше дълги зелени ръкавици и в червената й коса бяха забучени пера от райска птица. Чудното бе, че корсажът й нямаше прикрепени ръкави, които да задържат дрехата да не падне.

— Съжалявам, че закъсняхме, Ваше превъзходителство, мистър Струан — каза тя в настъпилата тишина и направи реверанс, — но на тръгване ми се счупи катарамата на едната обувка.

Лонгстаф отмести любопитния си поглед от деколтето й. Питаше се, както се питаха и всички други, как, по дяволите, се крепи роклята, без да падне.

— Вие идвате винаги навреме, Шиваун — каза той и се обърна към Сергеев. — Позволете да ви представя

мис Шиваун Тилмън от Америка. О, да, и мистър Тилмън. Негово височество ерцхерцог Алексей Сергеев.

Застанала забравена там, Тес видя как Шиваун направи нов реверанс и я намрази заради отнетата й слава. За пръв път тя ревнуваше от друга жена. И за пръв път помисли за себе си като за жена, а не момиче.

— Каква красива рокля, мис Тилмън — каза сладко тя. — Сама ли си я шихте?

Очите на Шиваун блеснаха за миг, но тя отговори със същия мил глас:

— О, не, скъпа. Боя се, че нямам вашия талант. — „Долна мръсница, кучка!“

— Може би ще ме удостоите с честта да танцувам първия танц с вас, Шиваун? — каза Лонгстаф.

— С удоволствие, Ваше превъзходителство. — Тя бе на седмото небе от мисълта, че предизвика ревност и завист. — Всичко е толкова красиво, тай-пан — усмихна се тя.

— Благодаря — отговори той. После се обърна и даде знак на диригента на флотския оркестър.

Палката се спусна и прозвучаха вълнуващи звуци на виенски валс. Макар че гледаха снизходително на валсовете, това бяха най-популярните танци.

Ерцхерцогът поведе дамата си към центъра на подиума и Шиваун помисли колко хубаво би било съперницата й да се спъне и да падне или по-добре да танцува като крава.

Но Тес се понесе като листец. Лонгстаф тръгна с Шиваун. Тя се завъртя с великолепна грация и забеляза, че Струан се насочва към черноока португалска красавица, която не бе виждала преди това. В първия момент се вбеси, но после видя как той поведе Лайза Брок към подиума и си помисли: „Ах, тай-пан, ти си хитър мъж. Обичам те за това!“ После очите й се спряха на Тес и видяха, че ерцхерцогът я върти в средата на подиума. Тя също поведе Лонгстаф, който беше много добър танцьор, към средата, без той да забележи това.

Кълъм стоеше отстрани и наблюдаваше. Вдигна чашата си със шампанско и пи, но не усети вкуса му. В следващия момент вече се покланяше пред Тес и я молеше да му подари втория танц.

Младежът не забеляза как Брок се намръщи, а Лайза Брок се опита да отвлече вниманието на мъжа си. Не усети и внезапното любопитство на Горт.

Имаше валсове, полки, рилове и галопи. В края на всеки танц кавалерите заобикаляха Шиваун, а също така и Мануелита, но малко по-внимателно. Кълъм танцува с Тес трети път, а конвенцията позволяваше само четири танца на вечер.

Преди последния танц Струан си проправи път през настойчивия кръг от кавалери, наобиколили Шиваун, и каза спокойно и твърдо:

— Господа, съжалявам, но този танц се полага на домакина.

Мъжете изпъшкаха и му сториха път. Той не дочака музиката да засвири, а я поведе към подиума.

Джеф Купър ги наблюдаваше ревниво. Този танц първоначално бе определен за него.

— Изглеждат много добра двойка — каза той на Тилмън.

— Да. Но защо вие не я ухажвате по-настойчиво? Знаете моето мнение и това на брат ми.