Тай-пан
Шрифт:
— Не изглежда добре.
— Колко време трябва вървим сега? — попита Мей-мей.
— Два-три часа. — Той пое кормилото. — Не зная. Може би повече.
Мей-мей се отпусна назад и остави на вятъра и хладния въздух да прояснят съзнанието й.
Струан забеляза счупената бутилка от ром, която се търкаляше до улея.
— Върви долу. Виж дали няма друго шише. Мисля, че има още две.
— Извини мене, тай-пан. Аз почти убила нас с мой собствен глупост.
— Не, момиче. Беше среброто. Потърси в трюма.
Тя тръгна надолу. Забави се дълго.
Когато
— Аз направила чай — заяви гордо. — Правила огън и готвила чай. Шише ром счупило и аз готвила чай.
— Не знаех, че можеш да вариш чай, камо ли да стъкмиш огън — подразни я той.
— Кога аз стара и беззъба, аз стана слугиня.
Тя забеляза разсеяно, че последният китайски моряк е изчезнал. Наля чай и му предложи чаша със слаба усмивка.
— Благодаря.
А Гип дойде в съзнание, повърна, после отново припадна.
— Изобщо не ми харесва видът й — каза Струан.
— Тя чудесна робиня.
Той отпи блажено от чая.
— Колко е водата в трюма?
— Под покрит с вода. — Мей-мей отпи от чая. — Мисля, бъде по-мъдро — как казва? — „купим“ морски бог на наша страна.
— Да спечелим. Така се казва.
Тя кимна с глава.
— Да. Умно бъде, ако аз спечеля морски бог.
— Как става това?
— Долу има много сребро. Един слитък бъде много добре.
— Не. Ще бъде много лошо. Голяма загуба на сребро. Много пъти сме обсъждали това. Има не богове, а един Бог.
— Вярно. Но моля, моля, тай-пан! Моля! — Очите й го гледаха умилно. — Ние нуждаем фантастично много помощ. Аз настоявам веднага — специална благословия на морски бог.
Струан отдавна се беше отказал да й внушава, че има само един бог, че Исус е Негов син и че християнството — единствената истинска религия. Преди две години се беше опитал да й го обясни.
— Ти искаш аз бъда християнка? Тогава аз християнка — беше му заявила весело.
— Не е чак толкова просто, Мей-мей. Трябва да вярваш.
— Разбира се, аз вярвам всичко, кое ти искаш от мене да вярвам. Има един Бог. Християнски варварски Бог. Нов Бог.
— Няма никакъв варварски Бог и никакъв нов Бог. Това е…
— Ваш Господ Исус не бил китаец, айейа? Значи варварин. И дори за какво казваш този Исус Бог не нов, кога той не роден дори преди две хиляди години. Това много, твърде ново. Айейа, наши богове пет-десет хиляди годишни.
Струан не беше компетентен по въпроса. Макар че беше християнин и ходеше на черква, понякога се молеше и познаваше Библията като повечето обикновени хора, той нямаше достатъчно знания и опит да я обучава. Помоли Волфганг Маус да й разясни евангелието на мандарин. Но след като Маус я посвети в религията и я покръсти, Струан откри, че тя все още посещава китайския храм.
— Защо ходиш там? Ти си оставаш езичница. Прекланяш се пред идоли.
— Но какво друго освен идол дървена гравюра на Господ Исус върху кръст в черква?
— Не е същото.
— Статуя Буда само символ на Буда. Аз не боготворя идол, момче.
— Няма ли да престанеш да говориш такива неща? Това е богохулство. През последните три месеца Волфганг ти разтълкува цялото евангелие. Разбира се, че Исус обича всички хора еднакво.
— Тогава за какво християнски мъже свещеници, кои носят дълги поли и кои нямат жени, казват, че други християнски свещеници, кои обличат като мъже и правят много деца, са луди? Маса Маус казва — преди имало много войни и много убийства. Айейа, дългополи дяволи горели мъже и жени на огньове — каза тя и поклати упорито глава. — По-добре да сменим още сега, тай-пан. Хайде ние да бъдем дългополи християни. Ако ние загубим, няма да изгорят нас на клада. Ваши любезни християни не горят хора, нали така, айейа?
— Човек не се променя просто така и с такава цел. Католиците не са прави. Те…
— Казвам тебе, тай-пан. Мисля, ние трябва да бъдем дългополи християни. Аз също мисля ти да слушаш твой нов Исус Господ много внимателно и аз слушам Исус колко мога и в също време да си гледам наши истински китайски богове. — Тя тръсна решително глава и после се усмихна очарователно. — Така, той най-силен бог — ще грижи за нас.
— Не можеш да направиш такова нещо. Има само един Бог. Един!
— Докажи!
— Не мога.
— Ето, видиш? Как може смъртен човек да докаже бог, всеки бог? Но аз християнка като тебе. За щастие, също и китайка и в божи работи по-добре да мисля малко по китайски. Много мъдро, ако човек свободен да мисли. Много. Твой джос, че аз китайка. Дори само от моя страна мога да помоля китайски богове. Кои, разбира се не съществуват — добави тя бързо и се усмихна. — Нали чудесно?
— Не.
— Разбира се, ако аз имам избор — какъв нямам, защо само един Бог, — аз ще избирам китайски бог. Китайски богове не искат техни поклонници да убиват други богове или да избиват всички хора, кое се кланят до земя — и отново побърза да обясни, — но християнски варварски бог, кой само един бог, прилича на бедна проста жена много кръвожадна и с труден характер, но, разбира се, аз вярвам на него. Така е — натърти тя накрая.
— „Така е“ не значи нищо.
— Аз мисля твое небе адски странно място. Всеки лети като птица и всеки има брада. Хора на небе правят любов?
— Не зная.
— Ако не можем да правим любов, не отивам на твое небе. О, не, абсолютно. Истински бог, неистински бог — това ще бъде много лошо място. Трябва да разбера, преди да отивам там. Наистина. И друго нещо, тай-пан. За какво трябва единствен истински Бог, кой следователно фантастично умен, да казва само една жена? Това ужасно глупаво, не? И ако ти християнин, за какво ние като мъж и жена, кога ти вече имаш жена? Прелюбодействие, а? Много лошо. За какво ти нарушаваш толко много от Десет заповеди, айейа, и пак наричаш себе си християнин?