Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Поне едно трябва да ти призная. За пръв път от доста време Холи се интересува от нещо, което не включва есемеси.
— Ами нали знаеш — каза Чейс, — ако разговорът е интересен, децата внимават повече.
Холи се нацупи.
— Аз не съм дете.
— Добре де, какво си тогава? Млада дама?
Тя изписка.
— О, господи! Това е още по-зле. Звучи така, сякаш ми казваш да се разкарам!
Чейс безпомощно сви рамене.
— Добре де, вие как викате на петнайсетгодишните?
— Някога им викахме „беладжии“ —
— Слава богу, че вече не е така, нали? — изчурулика Нина, но щом видя лицата на Чейс и Елизабет, си пожела да не се беше обаждала.
За щастие Холи отново привлече вниманието им.
— Чичо Еди, нали каза, че като си спасявал Ню Йорк, си счупил ръката си? — Тя махна към левия му ръкав и снижи гласа си в полууплашен, полуликуващ тон: — Ама как така, счупена на две? Или пък е била така… смазана?
— Искаш ли да видиш? — попита Чейс.
Холи примигна и сложи ръка на устата си.
— О, не! Не знам. Още ли е ужасна? Ако е, не искам.
— Знаеш ли какво — каза Чейс, като съблече коженото си яке, — защо не решиш сама? — Той нави ръкава на ризата си и протегна ръката си напред. Холи отстъпи назад, след това отново се приближи, за да види по-добре. Един грозен белег, във формата на буквата Х, се простираше от китката до лакътя, а от него, на всички страни, се разклоняваха по-малки белези.
— Боли ли? — попита тя, протягайки длан над ръката му, но страхувайки се да я докосне.
— Тогава адски болеше! — увери я Чейс. — И двете кости бяха счупени, пробиваха кожата и стърчаха три инча навън ей тука. — Той посочи мястото, а Холи изписка с тънък глас. — Трябваше да ги заковат с титанови гвоздеи. Така че сега съм като киборг. Когато минавам през скенерите на летищата, направо ги побърквам.
— Едуард, това е ужасно! — изписка бабчето ужасено. — Горкият той! Боли ли те още? Колко време му трябваше да се оправи?
— Кажи-речи два месеца беше в гипс — каза й Нина.
— Да — добави Чейс. — Когато най-накрая го свалиха, едната ми ръка беше по-голяма от другата.
— Точно както когато беше на петнайсет и държеше онези списания под леглото си — подхвърли Елизабет с тона на човек, който току-що е ударил джакпота.
Чейс потисна един груб отговор и се обърна към баба си.
— Понякога все още ме наболява, но вече почти се е оправила. Обаче трябва да внимавам когато тренирам. Не ми се ще да я пренатоваря и болтът да щръкне навън.
Холи продължаваше да се възхищава на белега.
— Ами щом вече си се оправил… можеш ли да победиш всички, с които се сбиеш?
Чейс кимна.
— Защо, да не искаш да натупам някого?
— Не, не! — извика тя, но после се умълча замислено. — Въпреки че в училище има една, пълна крава…
— Не, момичета не пипам — каза Чейс. — Освен ако не са много, ама много лоши. Но ако имаш проблеми с някое момче, само ми
— Еди! — предупреди го Елизабет сърдито.
— Кого можеш да победиш? — попита Холи, без да обръща внимание на майка си. — Можеш ли да набиеш… Джейсън Борн?
Чейс се изсмя подигравателно.
— Лесна работа. Той е от ЦРУ, най-обикновен шпионин. Те всичките са смотаняци.
— Ами какво ще кажеш за Джак Бауър?
— Хмм. По-трудничко ще бъде, но… да. Няма проблем.
— Джеймс Бонд?
— Кой от тях?
— Който и да е.
Той се престори, че го обмисля.
— Всичките, без… Роджър Мур — каза най-накрая. — Само с него нямам желание да се забърквам. Тези вежди, просто не мога да се меря с тях.
Холи се изхили.
— Ти си бил в САС 1 , нали? Можеш ли да победиш някой от СКС 2 ?
— Разбира се, че мога. Момчетата от САС са най-добрите бойци в света. Няма спор. Защо?
— Защото в моя клас има едно момиче, чийто брат е в СКС, и той твърди, че всички от САС са гейове.
— Холи, не употребявай такива думи — смъмри я Елизабет, въпреки че очевидно беше изненадана от обидата, която се изписа на лицето на Чейс.
1
САС — Специална авиационна служба (англ. Special Air Service, SAS) — специално бойно подразделение на ВВС на Великобритания. — Б.пр.
2
СКС — Специална корабна служба (англ. Special Boat Service, SBS) — подразделение за специални операции на Кралската морска пехота на Великобритания. — Б.пр.
— Просто повтарям думите му!
— Някакъв си тип от СКС го е казал, така ли? — изръмжа Чейс, раздразнен не толкова от обидата, колкото от източника.
— Какво е СКС?
— Специална корабна служба — каза Елизабет. — Предполага се, че са много по-здрави от САС.
Чейс се намръщи.
— О, я да го ду… — Погледът му зашари между племенницата и баба му. — … майната им на САС.
— Думайната им? — подразни го Нина.
— Това е… военна терминология.
— О, така ли?
— Е — каза Елизабет, като посочи нагоре по пътя, — базата на СКС се намира на няколко километра, в Пуул. Защо не отидеш да ги предизвикаш на състезание по канадска борба или нещо също толкова безсмислено мъжкарско.
— Може и да го направя — язвително отвърна Чейс. — Защото за да служиш на родината си, трябва да си мъжкар. Сигурно е имало стотици други неща, с които съм можел да се занимавам през последните осемнайсет години. Някакви предположения, Лизи? Имам предвид, че с всичките ти постижения…